Решение № 31 от 09.08.2021, Районен съд - Монтана

Мотиви към решение № 31 /09.08.2021г. по

АНД № 810/ 2021г. по описа на РС - Монтана

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.

Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 05.01.2021г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата АН. ТР. ХР. от град Монтана за престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемата АН. ТР.

ХР. за виновна, да я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание глоба.

Обвиняемата АН. ТР. ХР. в хода на досъдебното производството и съдебното такова се признава за виновна за извършеното деяние. В съдебното производство се възползва от правото да не дава обяснения. Моли съда да постанови решение, с което да я признае за виновна, но й наложи минимално предвиденото наказание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становището на страните в съдебното производство, намира за установено следното:

Търговското дружество „А.Л.” ЕООД - Монтана е създадено на 16.03.2016г. със седалище и адрес на управление град М. ул.”В.”№29, ап.2.

Едноличен собственик на капитала е била обвиняемата А.Х.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 10.08.2017г. и към настоящия момент регистрацията е активна. От месец ноември 2018г. „А.Л.” ЕООД - Монтана не упражнява стопанска дейност.

На 05.06.2020г. обвиняемата А.Х. подала молба до ОС-Монтана да постанови решение, с което да обяви дружеството в несъстоятелност. С Решение на ОС-Монтана от 20.10.2020г. „А.Л.” ЕООД - Монтана е обявено в неплатежоспособност. Видно от решението на МОС началната дата на изпадане в неплатежоспособност /съгласно назначената от МОС съдебноикономическа експертиза/ е 01.11.2018г. С решението на МОС се открива производство по несъстоятелност на „А.Л.” ЕООД - Монтана.

На досъдебното производство е назначена съдебно икономическа експертиза изпълнена от вещо лице В.Т., от заключението, на която се установява, че „А.Л.” ЕООД - Монтана не притежава имущество и парични 1 средства по банкови сметки. Дружеството е подавало годишни данъчни декларации за стопанските 2016г, 2017г. и 2018г. Дружеството не е подало годишна данъчна декларация за 2019г. съгласно чл.92 от ЗКПО с прилежащите й финансови отчети, които носят информация за вземанията на дружеството по вид и размер.

Видно от експертното заключение дружеството не разполага с ликвидни активи, които би могло да продаде или да покрие публичните си задължения и да продължи да осъществява търговската си дейност. Не са предоставени документи за задължения, вземания и налични парични средства. Има единствено представени документи от НАП за наличие на непогасени дължими публични задължения.

Към датата на възникване на публичните задължения същите възлизат на общата сума от 50 026.15 лева /главница/. Същите са както следва - за ДДС в размер на 12 976.34 лева; задължения за ДДФЛ в размер на 7227.84 лева; задължения за ДОО в размер на 17 247.08 лева; задължеиия за ЗО в размер на 7460.31 лева; задължения за УП в размер 4292.38 лева; корпоративни задължения в размер на 322.20 лева и глоба в размер на 500 лева.

Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0.00лв. бърза ликвидност - 0.00, за незабавна ликвидност - на 0.00лв. и за абсолютна ликвидност - 0.00лв.

Съгласно заключението на изготвената експертиза последното доброволно плащане на дружеството по търговски сделки е от 30.10.2018г.

Дружеството е изпаднало в неплатежоспособност на 01.11.2018г. и от този ден тече 30-дневния срок, в който обвиняемата А.Х. е следвало да поиска от МОС да открие производство по несъстоятелност.

За публичните задължения на „А.Л.” ЕООД - Монтана от HAП са уведомили дружеството със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК от 30.1.1.2016г. Същото е получено от обвиняемата Х. лично на 23.12.2016г, като в него е посочен вида, размера и лихвата на задължението.

Свидетелката Л.Г. работи като публичен изпълнител в ТД на НАПМонтана. След справка в документацията, свързана с „А.Л.” ЕООД - Монтана установила, че дружеството има просрочени публични задължения. Срещу дружеството било образувано производство по принудително изпълнение № 160054530/2016 г. от ТД на НАП-Монтана.

Във връзка със събиране на публичното вземане са предприети действия от публичния изпълнител. В хода на производството били изпратени искания до всички институции, компетентни да предоставят информация относно имуществото на длъжника. За публичните задължения на „А.Л.” ЕООД 2 Монтана от НАП са уведомили дружеството със Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК от 30.11.2016г, като същото е получено лично от обвиняемата А.Х. чрез Съобщение по чл.33 от ДОПК. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки бил наложен запор върху банкова сметка, която дружеството имало в „ОББ” на 13.02.2017г. по сметката постъпила сума в размер на 1 092.50 лева.

Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните при разследването писмени и гласни доказателствени средства – протокол за разпит на свидетел, както и от приложените писмени доказателства: справки по партидата на дружеството; данни за личността на обвиняемата; постановление за привличане на обвиняем и разпит, заключение по назначената на ДП съдебно – икономическа експертиза.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемата АН. ТР. ХР. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.

Разпоредбата на чл.227б ал.2 във връзка ал.1 от НК изисква от обективна страна деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици от него.

Според разпоредбата на чл.608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, 3 или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията, като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Видно от приетите по делото писмени доказателства е видно, че към инкриминираната дата управител и представляващ дружеството е била обвиняемата А.Х..

От фактическа страна по делото се установи, че към че към 03.12.2018г. в град Монтана, в качеството си на управляващ и представляващ „А.Л.” ЕООД, с ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на управление град М. ул.”В.” № 29, ап.2, като изпаднала в неплатежоспособност по изискуеми публично правни задължения за ДДС в размер на 12 976.34 лева; задължения за ДДФЛ в размер на 7227.84 лева; задължения за ДОО в размер на 17 247.08 лева; задължения за ЗО в размер на 7460.31 лева; задължения за УП в размер 4292.38 лева; корпоративни задължения в размер на 322.20 лева и глоба в размер на 500 лева или общо задължения, възлизащи на сумата от 50 026.15 лева главница и в 30-дневен срок от спиране на плащанията - от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. съгласно изискванията на чл.626,ал.1 във връзка с чл.608 от Търговския закон нe е поискана откриване на производство по несъстоятелност пред Окръжен съд - Монтана /чл.608 ал.1, т.2 от ТЗ „Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публично правно - задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност”; чл.608, ал.3 от НК – „Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията”/ - престъпление по чл.227б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

От данните по делото се установява, че в този срок обвиняемата А.Х., в качеството си на управител е бездействала и не е изпълнила задължението си да поиска от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност, каквото би се образувало пред съответния

Окръжен съд, кредиторите на търговеца, обявил неплатежоспособност, могат да охранят правата си, като насочат вземанията си към имущество на търговеца или негови вземания, което би дало възможност и за погасяване на вземанията им. Липсата на подобно производство и забавянето му във времето би довело и до възможност за търговеца да отчужди свое имущество, с което съществено би създало затруднения за събирането на задълженията от кредиторите му, поради което и законодателят е предвидил изрично наказателна отговорност за необявяването на неплатежоспособност в определен срок.

Обвиняемата А.Х. е извършила престъплението умишлено, при форма на вината - пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на 4 деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Обвиняемата А.Х., в качеството си на управител е съзнавала, че дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява свои парични задължения към кредитори. Обвиняемата А.Х., като управител е знаел, че дружеството не е разполагало с достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва краткотрайните си задължения и въпреки това е бездействала и не е сезирала съда за откриване на производство по несъстоятелност.

При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:

Налице са изискванията на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата АН. ТР. ХР. с налагане на административно наказание - глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева: обвиняемата е пълнолетна; престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК е извършено умишлено и предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години или глоба. Обвиняемата не е осъждана и освобождавана от наказателна отговорност, като от престъплението няма настъпили съставомерни имуществени вреди.

При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата АН. ТР. ХР. е извършила престъпно деяние за първи път, признанието на вината, поради което съдът наложи размер на глобата в минималния размер, съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемата Х. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.

Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата А.Х. да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка ОД на МВР-Монтана сумата от 292.80 лева разноски за изготвяне на експертиза, а по сметка на Р С – Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

По горните мотиви съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр.Монтана , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав: