Решение № 8380 от 09.12.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …… гр. София, 09.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и първи декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 9129 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.К.К. против ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Ищецът М.К.К. твърди, че на

01.11.2015 г., около 8.00 ч. брат му Й.К.К. е пътувал като пътник в лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № *******, движещ се по главен път Добрич – Варна, когато на километър след разклона за с.

Изворово водачът Л.Р.предприел изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил. Твърди, че при завършване на маневрата и прибирайки се в собствената си лента, излетял от пътя и се блъснал в дърво. В резултат на удара към предната дясна седалка залитнал братът на ищеца и поради понесената черепно-мозъчна травма починал. Поддържа между братята е имало силна връзка, живели в едно домакинство, а поради факта, че отраснали без баща ищецът се оповавал на по-големия си брат. Поддържа, че отговорността на виновния водач била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната липва от датата на застрахователното събитие. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ЗК Л.И.АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа липса на емоционална и духовна връзка между двамата братя, която да обосновава наличието на близост. Сочи, че единственият наследник на пострадалия – неговата майка е била вече обезщетена с решение по гр. дело № 7181/2016 г. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като последният е пътувал без обезопасителен колан. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 01.11.2015 г. около 08.55 часа лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ******* се движел по път ІІ-29 в посока от гр. Добрич към гр. Варна и в района на километър 11 +500, със скорост над 100 км.ч. извършил изпреварване на лекотоварен автомобил. След извършване на изпреварването водачът на лекия автомобил предприел прибиране в дясната лента, като най-вероятно е извършил това рязко. В резултат на това автомобилът се отклонил в дясно по посоката на движението и автомобилът е започнало странично поднасяне, като преди навлизане в пътния банкет запомна завъртане около вертикалната ос надясно, породено от загубата на напречна устойчивост. Около 18.20 м. след появата пърната спирачна следа, автомобилът навлиза в десния затревен банкет, завъртян надясно с предната си част около вертикалната си ос. След навлизане в затревения банкет се удря в пътен знак, изкъртва го от бетоновата основа и навлиза към ската с денивелация от 1,7 метра. После се удря в дърво и автомобилът се деформира по цялата странична част като деформацията достига до волана, като едновременно с това се получава въртящ момент около вертикалната ос, което предизвиква завъртане на автомобила около дървото и последващото му установяване в покой. Вещото лице установява, че лекият автомобил е бил оборудван с триточкови инерционни колани на всички места.

Видно от препис – извлечение от Акт за смърт № 1270/14.08.2013 г., че М.И.П.е починал на 13.08.2013 г.

Установява се от представеното Удостоверение за наследници № 151151/16.11.2015 г., че Й.К.К. е починал на 01.11.2015 г. като е оставил като наследник по закон К.М.К.. Видно от удостоверени за раждане, че тя е майка и на М.К.К..

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че причина за смъртта на К. е съчетана травма, изразяваща се в несъвместимите за живота увреждания на връзката между гръбначния стълб и основата на черепа и вътрешните органи – мозък и мозъчни обвивки, бял, черен дроб, слезка, ляв бъбрек и др. Вещото лице посочва, че смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка с получените при процесното ПТП увреждания. Въз основа на данните от досъдебното производство вещото лице установява, че пострадалият е пътувал на задната седалка на автомобила, но е намерен заклещен между предна дясна седалка и дясната колонка на автомобила, като с оглед мястото, на което е намерен дава заключение, че е бил без поставен предпазен колан.

Посочва, че при условие, че пътникът е седял на задната дясна седалка с правилно поставен предпазен колан е имал шанс да избегне смъртоносния изход, тъй като в тази част на автомобила не са описани деформации по купето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.В.Х.. В показанията си свидетелят установява, че Й.и М., тъй като двамата работели при него. Правели шпакловки, бои, лак. Били в много добри отношения помежду си като кръвни братя, макар да имали и други братя. Заедно живеели на квартира. Искали са си купят къща и заедно с останалите си братя да живеят заедно. Братята били неразделни. Когато единият не идвал на работа и другият не идвал. Инцидентът станал през 2015 г.

Загубата на се отразила много зле на М.. Само за брат си говорел. Ходили на гробищата заедно. Гробът бил пропаднал, а М. вадел пръст и плачел. Когато видел някаква катастрофа, все за брат си говорел. Когато разбрал за брат си, М. припаднал. Не вярвал брат му да е починал. Двамата не се били карали. Когато единият бил болен, другият оставал да се грижи за него. Обичали се уважавали се, били неразделни.

Не се спори по делото, че между ЗК Л.И.АД и собственика на лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 2211400279810, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от

Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Л.К.Р.в резултат, на което е починал Й.К.К.. Механизмът на ПТП, смъртта на Й.К.К. и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.

С оглед въведените с исковата молба твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, както и с оглед установената с Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г., Постановление № 2/1984 г. задължителна съдебна практика следва да се приеме, че М.К.К. не е от кръга на лицата, по отношение на които е прието, че могат да претендират вреди от смъртта на Й.К.К. без да е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства, тъй като той е негов брат. Независимо от това и с оглед задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС С.Н.П.е легитимиран да претендира обезщетение за причинени в резултат на смъртта на брат си. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между починалия и ищеца е съществувала дълбока емоционална връзка и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства се установява, че между Й.К.К. и М.К.К. е била създадена именно такава връзка. Двамата са били ежедневно заедно, работели са заедно, живеели заедно. Помагали си взаимно. Установя се, че отношенията между тях са били изградени въз основа на взаимно уважение, грижа и подкрепа. Съдът намира, че установената връзка между тях е била по-дълбока от обичайната и традиционна за българското семейство привързаност между братя. Съдът приема за установено, че в резултат на смъртта на брат си, ищецът е търпял и търпи душевно страдание, което може да бъде обезщетено съгласно тълкуването, дадено с цитираното Тълкувателно решение.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ******* е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалият при процесното ПТП е брат на ищеца, с който те са имали изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Следва да се отчете, че двамата са били ежедневно заедно, помагали са си. От значение е и тежкото емоционално състояние на ищеца след ПТП, който много тежко е приел смъртта на брат си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на брат, с когото е установена дълбока и трайна емоционална връзка, е много тежка загуба, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищеца, то следва да се приеме, че справедливото обезщетение е в размер на 50000 лева.

При определяне на размера на дължимото обезщетение не намира приложение разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), с която е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица (по ал.4 на чл. 493 а от КЗ), между които попадат внуци и възходящи от втора степен. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) Съгласно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) към случая е приложима част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г. ), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) от Кодекс за застраховането е приложим само по отношение на ПТП, настъпили при действието му по застраховки, сключени след 01.01.2016 г.