Решение № 241 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000502673 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260025/03.06.2021 г., постановено по гр. дело № 135/2020 г. по описа на ОС-гр. Перник, изцяло са уважени предявените конститутивни искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ – макар в тази правна норма тези искове да са назовани „осъдителни” (с тези искове се цели съдът да допусне поисканата правна промяна, а именно отчуждаване в полза на държавата на притежавано от проверяваните лица имущество, придобито от незаконен източник), за отнемане в полза на държавата от патримониума на Ю. Д. З. на основание чл. 141, чл. 142, ал. 1 и чл. 151 ЗПКОНПИ равностойността на следното имущество на обща стойност от 401806,10 лв. (след допуснатото в проведеното на 09.02.2021 г. о. с. з. изменение на предявените конститутивни искове на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение, респ. намаляване на техния размер, вкл. и добавяне на изцяло нови искове - чрез изменение както на основанието, така и на петитума на вече предявените искове), както следва: 1) сумата в общ размер на 87267 лв., представляваща сборът от пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - а) АПАРТАМЕНТ № 21, с площ 65,20 м2 , находящ се в гр. ***, ж. к. „***”, бл. **, вх. „*”, ет. *, в сграда № 10, ведно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3, с площ от 5,55 м2 и с 2,52% ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото - при пазарна стойност от 26767 лв., отчужден на 13.10.2016 г. и б) правото на строеж за изграждане на АПАРТАМЕНТ № В4, ПАРКОМЯСТО № 2В.12 и ПАРКОМЯСТО № 2В.13, находящи се в гр. София, ж. к. „***” - при пазарна стойност от 60500 лв., отчуждено на 04.12.2019 г.; 2) сумата в общ размер на 31100 лв., представляваща пазарната стойност на отчужденото движимо имущество - а) л. а. „БМВ 320Д”, с рег. № ******** - при пазарна стойност от 6800 лв., отчужден на 06.04.2016 г.; б) л. а. „Ауди А3”, с рег. № ******** - при пазарна стойност от 7500 лв., отчужден на 17.09.2018 г. (извън проверявания период) и в) л. а. „Опел 1

Инсигния”, с рег. № ******** - при пазарна стойност от 16800 лв., отчужден на 02.10.2017 г. и 3) сумата в общ размер на 283439,10 лв., представляваща сборът от следните установени постъпления по банкови сметки на Ю. Д. З.: а) 250289,64 лв., представляваща вноски по банкови сметки; б) 732,85 лв., представляваща вноски по кредит; в) 11080 лв., представляваща вноски от трети лица; г) 18892,26 лв., представляваща „върнат задатък от ЧСИ за участие в публична продан по ИД”; д) 249,67 лв., представляваща превод от ЗАД „Армеец” по банкова сметката и е) 468,86 лв., представляваща разликата между получената сума по застрахователна преписка, образувана при настъпил застрахователна събитие по договор за застраховка „Каско” при „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и прехвърлена по сметка **********.

Искът за заплащане равностойността на отчужденото на 04.12.2019 г. право на строеж за изграждане на Апартамент № В4, Паркомясто № 2В.12 и Паркомясто № 2В.13, находящи се в гр. София, ж. к. „***”, е въведен в предмета на съдебното производство чрез недопустимо изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК (както по основание - допълнително е заявено, че суперфициарното право е било отчуждено, така и по петитум - не се претендира първоначално заявеното - стойността на придобитото право на строеж, а нейната равностойност по пазарни цени към момента на отчуждаването му), което е допуснато с Определение от 09.02.2021 г., като без съответен довод за допуснато процесуално нарушение при последващо обективно съединяване на исковете от ответника във въззивната жалба въззивният съд не може служебно да преценява законосъобразността на това „изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК”. В този смисъл е и константната практика на ВКС - напр. Решение № 1/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 217/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 480/2010 г., I г. о., ГК. Следователно, и този иск е част от предмета на съдебното производство пред САС.

Ответникът е обжалвал изцяло първоинстанционното решение, като поддържа, че то е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не само веднъж, а двукратно е дал възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба.

Въззивникът релевира доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват всички правопораждащи предявеното материално право юридически факти - незаконосъобразно не били взети предвид установени източници на приходи, а били включени множество разходи, за чието извършване през проверявания период липсват доказателства. Твърди, че при изчисляване на придобитото от ответника имущество през проверявания период съдът не е взел предвид началното салдо, с което проверяваното лице е разполагало.

Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност, като поддържа, че в процеса на доказване са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на потестативното право за отнемане в полза на държавата на процесните суми.

Ответникът е обжалвал с частна въззивна жалба и Определение № 260058/03.08.2021 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение неговата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, респ. с което е уважена подадената от ищеца молба за изменение на решението в частта му за разноските, но с оглед на обстоятелството, че въззивният съд достига до различни правни изводи от съжденията на ОС-гр. Перник и по необходимост трябва самостоятелно да се произнесе по отговорността за разноските, частната въззивна жалба е недопустима поради отпаднал правен интерес, поради което трябва да бъдат оставена без 2 разглеждане.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен когато трябва да се приложими императивна материалноправна норма, какъвто е настоящият случай.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС-гр. Перник е бил сезиран с кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ. Тъй като КПКОНПИ е била сезирана от надлежния орган (СГП) на 03.04.2018 г., следва да се прилага ЗПКОНПИ.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК – „Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение…, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин ”), което, макар и да е прието по приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето действие.

3

ВКС вече е формирал константна практика по правилното тълкуване и прилагане на ЗПКОНПИ - с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, препотвърдена с Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 83/20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 147/16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК и пр., поради което настоящият съдебен състав следва да се ръководи от принципните правни постановки в Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, които за целите на настоящото изложение трябва да се цитират, като важните за правилното решаване на настоящия спор съждения трябва да се подчертаят - за яснота на изложението и на страните.

Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум...

Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си . Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред... Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено.

На основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), т. е. по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество (придобито от престъпна дейност). По гражданскоправен ред на основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество - при наличието на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето. На отнемане по реда на този закон обаче подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя”.