Решение № 111 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Анита Г. Георгиева в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608289 по описа за 2025 година С присъда от 02.09.2025г. по НОХД № 2251/2025г. СРС, НО, 20 състав е признал подсъдимия С. Й. Й. за виновен в това, че на 02.11.2024 г., около 01.20 часа, в гр. София, в близост до Софийска градска художествена галерия, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – В.Е.П. – родена на 1******** г., опипал я и я стиснал с ръце от двете страни на бедрата, притиснал тялото си към нейното и отъркал еректиралия си полов член в областта между корема и дясното и бедро, като употребил за това сила – блъснал П., съборил я на земята, легнал върху нея и я притиснал с тежестта на тялото си - престъпление по чл.150,ал.1 от НК, като му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца година /получено при намаляване с 1/3 на наказание „лишаване от свобода” за срок от две години/, което да бъде изпълнено ефективно при първоначален строг режим.

Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпил въззивен протест от прокурор от СРП и въззивна жалба от 1 защитника на подсъдимия.

В протеста се твърди, че първоинстанционния съд е направил правилна преценка относно виновността, но не е оценил адекватно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Посочва се, че сред отегчаващите следва да бъде отчетено обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и че част от наложените му наказания са били изтърпени ефективно. На следващо място се посочва, че следва да се отчете обстоятелството, че подсъдимият е употребил сила и агресия спрямо пострадалата, както и че преди деянието Й. е проследил потърпевшата, което разкрива престъпна упоритост и завишена обществена опасност, като според съдържанието на протеста следва да бъде отчетена и младата възраст на пострадалата, едва на 18 г., както и че употребата на алкохол не е смекчаваща отговорността. Сред смекчаващите се посочва единствено хроничната епилепсия на подсъдимия.

Иска се изменение на постановената присъда, като наложеното наказание бъде увеличено до размер от 5г. и 6м, който след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намален на 3г. и 8 месеца.

С жалбата се иска отмяна на постановената присъда, тъй като определеното наказание е несправедливо. По изрична молба на подсъдимия въззивната жалба е била оттеглена.

Въззивният съдебен състав е бил сезиран с нарочна молба от подсъдимия с която желае МНО „ЗС“ да бъде изменена в по-лека такава, както и да се приложат медицински мерки спрямо него. В съдебно заседание подсъдимият изрично е оттеглил искането си за изменение на МНО.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Представителят на СГП поддържа протеста, като единствено се иска увеличение на наложеното наказание.

Защитникът на подс. Й., адв. Б., пледира за неуважаване на протеста, като според него част от изложените от прокурора доводи за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, са съставомерни по престъпния състав. На следващо място посочва, че не е обърнато в протеста достатъчно внимание на здравословното съС.ие на подсъдимия, което е тежко. Изразява се съгласие е мотивите на СРС, че това деяние е инцидентно за него, че е израстнал в тежка семейна среда. Иска се потвърждаване на присъдата на 2

СРС.

Подсъдимият Й. се явява лично пред въззивния съд, като поддържа становището на защитника си.

В последната си дума подс. Й. заявява, че оттегля жалбата си за изменение на МНО.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Й. е със снета самоличност пот първоинстанционния съд.

На 02.11.2024 г., малко след 01.00 ч. 18-годишната В.Е.П. си тръгнала от заведение на бул.„Патриарх Евтимий“ в гр.София, където била на рожден ден на приятелката си, с намерение да се прибере пеша в дома си /на ул.“Ильо Войвода“/. След като вървяла по бул.“Витоша“, продължила по ул.“Алабин“ в посока ул.„Граф Игнатиев“ била последвана от С. Й. Й., който я бил забелязал.

Двамата не се познавали. Около 01.20 ч. П. пресякла ул.„Княз Александър I“ и влязла в Градската градина, в близост на Софийската градска художествена галерия, забързвайки хода си, заради това, че човек върви след нея, следвана с такова темпо от Й.. По същото време полицейските служители при 01 РУСДВР Г.П.Х. и В.Ц.Р., изпълнявайки служебните си задължения, извършвали обход в района на Градската градина и забелязали движението на П. и Й., което породило съмнение у тях и те се забързали, насочвайки се към тях. През това време Й. се изравнил с П., блъснал я, в следствие на което тя паднала на земята по гръб, Й. легнал върху нея, с двете си ръце я хванал под кръста от двете страни на бедрата, като я стиснал и по този начин я опипал. П. се съпротивлявала и неуспешно се опитвала да го отблъсне, бутайки го с ръце, но Й. я притискал с тялото си и отъркал половия си член пред дрехите й /без да повдига роклята й и без да сваля панталоните си/ в областта между корема и дясното й бедро, като П. го усетила еректирал. В този момент Х. и Р. стигнали до тях, Х. издърпал Й. от тялото на П.. Полицейските служители се легитимирали, установили самоличността на П. и Й., задържали последния и 3 го отвели в 01 РУ-СДВР, където била изготвена заповед за задържането му по ЗМВР за срок до 24 часа.

По доказателствата.

Първоинстанционният съд в мотивите си щателно е изследвал доказателствения материал, при която аналитична дейност не са допуснати необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото.

Фактологията по делото е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Фактическите констатации на СРС са правилно установени, изведени при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на наличния доказателствен материал не са допуснати логически грешки. Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, е обсъдил изчерпателно всички доказателствени материали, констатирал е съществените противоречия между тях досежно онези обстоятелства, които са от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които не е гласувал вяра на показанията на някои свидетели, като ясно е посочил кои и защо. С оглед на това настоящият съдебен състав не намери основания да преразгледа и коригира подробно изяснената от СРС фактическа обстановка. Тук следва да бъде изрично посочено, че производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

СРС правилно е констатирал, че относно правно значими за предмета на доказване факти следва да се даде вяра на показанията на свидетелите В.Е.П. пострадала, Г.П.Х. и В.Ц.Р./последните двама полицейски служители/, тъй като всеки от тях е със съответната обстоятелствена конкретност, последователност, логичност, яснота, непротиворечивост, убедителност и житейска разбираемост, без тенденциозна насоченост във вреда на подсъдимия.

Показанията на п о с о ч е н и т е свидетели кореспондират еднопосочно и подкрепящо се по между си и с останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал. От показанията им се установяват фактическите обстоятелства по отношение на извършеното престъпление.

Правилно първият съд е кредитирал при изграждането на фактическите си преценки, относимите към главния факт, самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателствени 4 материали, като не с е констатира наличие на противоречие, съдържащо се в тях.

Правилна е преценката на СРС, че писмените доказателства по делото са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване и следва да се кредитират изцяло, именно като такива, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, установяващи съответните обстоятелства, за които те са съставени/издадени и определящи фактическите обстоятелства от фактическата обстановка, отразена по-горе. СРС е посочил, че от справката за съдимост на С. Й. Й. се установява, че до сега той е осъждан 6 пъти, последно - през април 2022 г. – и като непълнолетен, и като пълнолетен, всичките единствено за кражби, за които са му налагани: наказание „пробация“ – за кражба, извършена като непълнолетен и наказания „лишаване от свобода“ – и условно, и ефективно - и при общ, и при строг режим – за кражби, извършени като пълнолетен. Първоинстанционният съдебен състав е възприел изготвената експертна справка за изследваните видеозаписи от камери за видеонаблюдение по маршрута на движение в инкриминираното време на лице от женски пол /В.Е.П./ и на лице от мъжки пол /С. Й. Й./. Основателно е била кредитирана назначената и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична-психологична-сексологична експертиза на С. Й. Й., която съдът възприема в цялост, тъй като съдът я е намерил за пълна, обоснована, обективна, дала отговор на поставените задачи и изготвена от вещи лица, които имат необходимите знания и професионален опит в съответната област, поради което не възниква съмнение относно правилността й, като според заключението й при С. Й. Й. е налице диагноза: епилепсия /неврологичното заболяване/ с неуточнена генеза - генерализирани тонично-клонични припадъци, които са сравнително редки, на фона на системна антиконвулсивна терапия, което заболяване при него е с голяма давност и дебютира в детска възраст; при него не са диагностицирани до момента психотични съС.ия, които да се приравнят към разстройство на съзнанието, които могат да възникнат при болни от епилепсия лица; по време на деянието /във връзка с анамнезни данни за употреба на концентриран алкохол/ той най-вероятно е бил в съС.ие на обикновено алкохолно опиване – средна степен /със снижен самоконтрол, волева улесненост и разтормозяване на по-низши емоции и влечения, но психичните годности за разбиране и ръководена на постъпките са съхранени, тъй като няма качествена промяна на съзнанието, независимо от 5 което приетият алкохол е интерферирал с личностните му специфики и го е улеснил в реализиране на процесното поведение/; той е притежавал психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /като алкохолната интоксикация може да се приеме като улесняващ поведението фактор/; сексуалното му развитие е протекло без отклонения и е с хетеросексуална насоченост, средна към слаба полжова конституция, без парафилни включвания; криминалистични регистрации за сексуални посегателства в миналото, осъществявани от него, не се откриват в материалите по делото, което не е в подкрепа на хипотезата за наличие при него на разстройство в начините на удовлетворяване на половия му нагон; няма основание да се приеме, че при него е налице качествено разстройство на сексуалността му.

Съдебният акт заслужава висока професионална оценка и в частта му относно анализа на писмените доказателствени средства.

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от подсъдимия. Присъдата е правно обоснована.

Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Приетата правна квалификация на деянието на подсъдимия по чл.150, ал.1 от НК е правилна и обоснована. Доказателствената съвкупност по делото е категорична при формирането на този извод.