Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 219 от 24.02.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 638/2023
Вид
Определение № 219
Подписан
24.02.2023
В сила
14.03.2023
Състав
Момчил Александров Найденов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 24.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно дело № 20235330200638 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба от Г. В. Н., срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.12.2022г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 203/2022 г. по описа на Пето РУ при ОД МВР – Пловдив, образувано и водено срещу Ц. Г.

Д. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В жалбата се посочва, че постановлението на прокурора е незаконосъобразно. Сочи се, че прокурорът не посочва срокът, в който обвиняемата не е плащала издръжка, като приема, че това са 40 месечни вноски, а посоченият период от месец март 2019г. до месец юни на 2020г. в значително по-малко от 40 месеца, което е значително противоречие в обстоятелствената част на постановлението. На следващо място взема становище, че обвиняемата Д. не е изпълнявала задълженията си в един продължителен период от време и не за първи път, като не са налице предпоставките за приложение на чл.183, ал.3 от НК, тъй като веднъж вече се е ползвала от тази привилегия. Още сочи Тълкувателно решение № 19 от 23.03.1974г. по н.д. № 12/1974г. ОСНК и взема становище, че с прокурорът поставя обвиняемата в привилегировано положение, с оглед осуетяване една нейна бъдеща наказателна отговорност, предвид факта, че след изплащане сумите за издръжка, обвиняемата отново не е плащала издръжка, за което предстои внасяне сигнал в РП – Пловдив. Предлага постановлението на 1 прокурора да бъде отменено и делото да бъде върнато със задължителни указания относно прилагане на закона.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на посочените от чл.243, ал.4 от НПК, а именно от лице, имащо качество на пострадал, както и подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от постановлението е получено от жалбоподателя на 19.01.2023г. - съгласно приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез РП-Пловдив на 26.01.2023г. - съгласно отразения входящ номер.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за установено, че oбвиняемата Ц. Д. била омъжена за св.

В. Н., като от брака им се родил пострадалия Г. Н..

Обвинямата Д. и св. Н. прекратили брака си през 2012 година, като упражняването на родителските права по отношение на пострадалия Г. Н. било присъдено на св. В. Н., като двамата останали да живеят в семейното жилище в ***. До навършване па пълнолетие на пострадалия, обв. Д. заплатила дължимите издръжки, но след навършване на пълнолетие спряла да плаща издръжка. Поради това пострадалият Н. подал искова молба до PC Пловдив срещу неговата майка с искане последната да продължи да му заплаща издръжка, поради обстоятелството, че макар и пълнолетен последният продължил *** си образование с *** ***.

С Решение №4037/2018 год. па PC - Пловдив, по гр.д. №4847/2018 год., влязло в сила на 29.03.2019 год., обв. Д. била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева на своя низходящ, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване. Междувременно пострадалият бил приет да учи в ***, специалност ***, с образователно - квалификационна степен ***, в редовна форма на обучение, което завършил през ***. Докато учел, пострадалият осъществявал и трудова дейност.

Въпреки горното решение, което било известно на обв иняемата Д., последната не изпълнявала своето задължение и не заплащала присъдената издръжка, като от м.март 2019 година до м. юни 2020 година, включително, обвиняемата Д. не изпълнила задължението си да издържа своя син 2 пострадалия Г. Н. в размер на 16 месечни вноски всяка по 150,00 лева или всичко на обща стойност 2 400,00 лева.

На 29.08.2022г., по банков път, обвиняемата Д. превела на пострадалия Н. сумата от 3 000, 00 лева, като посочила основание – дължима издръжка за месеците 03.2019г. – 06.2022г..

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели – Г. В. Н. /л.29, л.89 – 90 и л.91 от ДП/ и В. Х. Н. /л.31 от ДП/, които непротиворечиво сочат горното.

В същия смисъл са и обясненията на обвиняемата Д. /л.87- 88 от ДП/, която също сочи, че извършила превод на посочената сума.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, а именно:

- заверено копие от Решение №4037/2018 год. па PC - Пловдив, по гр.д.

№4847/2018 год. /л.37 – 39 от ДП/, от което се установява възникналото задължение за изплащане на издръжка от страна на обвиняемата, както и че последното решение е влязло в сила на 29.03.2019 год.;

- заверено копие от банково бордеро № *** от 29.06.2022г. на *** /л.83 от ДП/, от което се установява, че на 29.08.2022г., по банков път, обвиняемата Д. превела на пострадалия Н. сумата от 3 000, 00 лева, като посочила основание – дължима издръжка за месеците 03.2019г. – 06.2022г..

При горната доказателствена съвкупност наблюдаващия прокурор е стигнал до извод, че обв. Ц. Д. осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.183, ал.1 НК, като в периода от м. март 2019 год. до м. юни 2020 год. включително, в гр. Пловдив, след като била осъдена с Решение №4037/26.11.2018 год. на Районен съд - Пловдив, постановено по гр. д. №4847/2018 год., влязло в сила на 29.03.2019г., да издържа свой низходящ - Г. В. Н. от ***, като му заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 40 месечни вноски в размер на 150,00 лева, като общия размер на неплатената издръжка възлиза на 6000.00 лева.

Въпреки това прокурорът е счел, че макар и формално извършеното от обв. Д. деяние да осъществява елементите па фактическия състав на чл.183, 3 ал.1 от НК, същото не представлява престъпление поради явно незначителната обществена опасност, като са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК. В този смисъл е посочил, че се касае се за неизпълнение задължение да се издържа пълнолетно лице, което е достигнало възраст позволяваща му само да се грижи за себе си, включително да се издържа, което и правил осъществявайки трудова дейност, както и че обвиняемата Д. напълно съдействала при разследването и изплатила дължимата от нея сума по неплатените издръжки в цялост.

Същият извод на прокурора следва да бъде изцяло споделен като правилен и законосъобразен.

Тук на първо място следва да почертае, че прокурорът правилно е установил фактите, а именно – че обв. Ц. Д. осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.183, ал.1 НК, като в периода от м. март 2019 год. до м. юни 2020 год. включително.

В този смисъл прави впечатление, че прокурорът правилно е приложил и правото, като е достигнал, до законосъобразния извод, че значение за наказателната отговорност имат единствено дължимите издръжки след датата на влизане в сила на решението, но не и тези присъдени за минал период, които макар и дължими по гражданско правен ред, то неплащането на същите не осъществява състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, доколкото деецът очевидно не може да осъществява състава на престъплението от обективна и субективна страна преди влизане в сила на решението, в случая – 29.03.2019г..

Въпреки това безспорно е, че при иначе вярно посочване на периода, в който е извършено деянието - от м. март 2019 год. до м. юни 2020 год. включително, прокурорът грешно е счел, че последния период съставлява 40 месеца, доколкото очевидно същия съставлява 16 месеца.

Горното обаче не съставлява процесуално нарушение, включително, съгласно твърдяното в жалбата – липсва на посочва срокът в който обвиняемата не е плащала издръжка, съответно – значително противоречие в обстоятелствената част на постановлението. Това е така, доколкото, както вече бе посочено – в постановлението на прокурора съвсем вярно е посочен срокът, в който обвиняемата Д. не е плащала издръжка, а именно – от м. март 2019 год. до м. юни 2020 год. включително. Грешен е анализът на иначе 4 правилно посочените факти от страна на прокурора, а именно – че този срок съдържа 40 месеца и че в този срок обвиняемата Д. 40 месечни вноски в размер на 150,00 лева, като общия размер на неплатената издръжка възлиза на 6000.00 лева.

Горната грешка в анализа на иначе правилно установените от прокурора факти, по никакъв начин не налагат заключение за необходимост от ревизия на неговите изводи.

Напротив – установява се, че неизплатената сума за издръжка е значително по-малка от възприетата от прокурора, а именно – 2 400 лева, които съвсем не противоречи на неговото заключение за наличие предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

Съдът изцяло споделя извода на прокурора, че в случая издръжката не е била изплащана на пълнолетно и работоспособно лице, което е осъществявало трудова дейност в същия период и за което няма данни да е неспособно да се грижи за себе си по някаква причина – което води до оценка за една по-ниска степен на засягане на обществените отношения.

Извод за по-ниската степен на обществена опасност на деянието се налага и от това, че макар и след деянието, обвиняемата е изпълнила изцяло задължението си, касаещо инкриминирания период – съгласно изрично посоченото в банково бордеро № *** от 29.06.2022г. на *** основание – дължима издръжка за месеците 03.2019г. – 06.2022г., както и от добрите характеристични данни на същата.

Ето защо съдът споделя извода на прокурора, че конкретното деяние, макар и формално да осъществява елементите на фактическия състав на чл.183, ал.1 от НК, същото не представлява престъпление поради явно незначителната обществена опасност, като са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК.

Съдът намери за неоснователно и становището в жалбата, че обвиняемата Д. не е изпълнявала задълженията си не за първи път, като не са налице предпоставките за приложение на чл.183, ал.3 от НК, тъй като веднъж вече се е ползвала от тази привилегия, както и в тази връзка – посочването на Тълкувателно решение № 19 от 23.03.1974г. по н.д. № 12/1974г. ОСНК. По делото действително е приложено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.12.2014г. на РП – Пловдив /л.99 от ДП/, с 5 което наказателното производство е прекратено по реда на чл.183, ал.3 от НК.

В случая обаче въпросът за възможността за приложение на чл.183, ал.3 от НК е неотносим, доколкото, както бе посочено – в случая се установяват предпоставките на чл.9, ал.2 НК, а не тези на чл.183, ал.3 от НК. Не на последно място – прилагането на реда на чл.183, ал.3 от НК за деяние, реализирано в период от преди около 10 години, по никакъв начин не променя горепосочените изводи относно наличие предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

Също така неясно остава по какъв начин иначе правилния извод на прокурора за наличие предпоставките на чл.9, ал.2 от НК поставя обвиняемата в „привилегировано положение“, включително – в светлината на неприложения по настоящото производство институт на чл.183, ал.3 от НК, както и по какъв начин горното осуетяване една нейна бъдеща наказателна отговорност.

С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, постановено при всестранно и пълно изследване на фактическата обстановка и приложение на закона.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.12.2022г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 203/2022 г. по описа на Пето РУ при ОД МВР – Пловдив, образувано и водено срещу Ц. Г. Д. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.