Решение № 234 от 12.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 181/2023
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Свилен Станчев
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 2 изр. последно · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 ал. 2 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- § 1 т. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 237 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 234 гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Светлана Д. Т. като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100100181 по описа за 2023 година прецени:
Делото е образувано по предявени от О. И. Г. и К. С. Г. срещу „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД гр. С. осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за заплащане от ответника на застрахователни обезщетения на ищците в размер на по 200000 лева на всеки ищец за неимуществени вреди вследствие смъртта на Р.К. С. – дете на ищците, при ПТП на 06.09.2022 г., при ПТП на 05.09.2022 г. в гр. С. по пътна отсечка с посока на движение от кв. „Левски“ към кв. „Чепинци", с твърдение за виновното му причиняване от Р. Б. Н. като водач на мотоциклет „Кавазаки ЗХТ 10Д" с рег. № *******.
Пълномощникът на ищците О. И. Г. и К. С. Г. излага, че синът на ищците Р.К. С. загинал като пешеходец при ПТП на 05.09.2022 г. в гр. С. по пътната отсечка с посока на движение от ж.к. „Левски“ към кв. „Чепинци“, като при пресичане бил ударен от мотоциклет „Кавазаки ЗХТ 10Д с рег. № *******, управляван от Р. Б. Н.. Ищците твърдят, че ПТП е настъпило по вина на водача на мотоциклета. Със смъртта на пострадалия ищците изгубили единственото си дете, към когото изпитвали силни чувства на обич и привързаност и взаимоотношения на силна емоционална близост. С неговата смърт на ищците били причинени изключително тежки неимуществени вреди.
Собственикът на мотоциклета е сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД. Като се основава на изложените обстоятелства, пълномощникът на ищците прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД да заплати на ищците О. И. Г. и К. С. Г. обезщетения в размер на по 200000 лева на всеки ищец за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 1
30.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Пълномощникът на ответника „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД прави следните възражения срещу основателността на исковете:
1. възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия със следните твърдения:
- твърдение, че пострадалият е присъствал на нерегламентирано състезание с мотоциклети;
- твърдение за неправилно престояване или пресичане на пътното платно от пешеходеца без светлоотразителна жилетка, при възприемане от пешеходеца на движещия се мотоциклет;
- твърдения, че пострадалият не се е движел по банкета на пътя, а на самото пътно платно и при евентуалност не се е придържал плътно в дясната част на платното;
- твърдение за предприето от пострадалия рязко и внезапно пресичане на платното, без да вземе мерки за своята безопасност и без да прецени отстоянието от приближаващия мотоциклет и неговата скорост.
2. възражение по механизма на ПТП и вината на водача:
- изявление за оспорване механизма на ПТП;
- изявление за оспорване противоправните действия и вината на водача;
3. възражение по тежестта на неимуществените вреди и размера на претенциите:
- изявление за оспорване на търпените от ищците болки и страдания;
- възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключена застраховка гражданска отговорност за управлявания от Р. Б. Н. мотоциклет „Кавазаки ЗХТ 10Д с рег. № *******, която е била в сила към датата на произшествието. Не се спори и за факта на настъпилото ПТП на 05.09.2022 г. в гр. С. по пътната отсечка с посока на движение от ж.к.
„Левски“ към кв. „Чепинци“ с участието на Р. Б. Н. като водач на мотоциклет „Кавазаки ЗХТ 10Д с рег. № ******* и Р.К. С. като пешеходец, при което е настъпила смъртта на пешеходеца Р.К. С..
Обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, и механизмът на неговото причиняване се установяват от показанията на свидетелите по настоящото дело, от назначените съдебно-автотехнически експертизи и съдебно-медицинска експертиза и от материалите по ДП № 11261/2022 г. на 03 сектор - отдел "Разследване" СДВР, пр.пр. № 17715/2022 г. на СГП. Наред с показанията на свидетелите, съдът приема като доказателства по делото изложенията на свидетелите пред разследващия орган в досъдебното производство, както и изложеното от водача на МПС Р. Б. Н. в разпита му като обвиняем в досъдебното производство, които са отразени в протоколите 2 за разпит на свидетели и протокола за разпит на обвиняем. Те нямат качеството на свидетелски показания в гражданския процес по смисъла на глава XIV раздел I I ГПК, но съставените протоколи за разпит, изготвени по реда на чл. 237 НПК са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК и са доказателство за направените от разпитваните лица извънсъдебни изявления пред разследващия орган. Установява се по делото, че на 05.09.2022 г. вечерта след 23 часа пострадалият Р.К. С. и лицата С. С. Х., Р. Б. Н., Л. И. Б., Е. Е. Е., А. В. Н. и К. В. Т. отишли с управлявани от тях мотоциклети в местността "Могилата" на пътен участък на път от ж.к. "Левски Г" към кв. "Чепинци", преминаващ над Северна скоростна тангента. На същото място отишли като пътници с мотоциклети, управлявани от други лица, и С. С. Ф. и В.В. С..
Лицата спрели мотоциклетите в аварийната лента на пътния участък. При пристигането си А. В. Н., Р. Б. Н. и С. С. Ф. започнали да привеждат в движение управляваните от тях мотоциклети (св. С. Ф. - мотоциклета на св. Л.
Б. - ДП л. 44) по пътния участък в посока към кв. "Чепинци" и обратно към гр. С.. При едно от преминаванията на мотоциклета, управляван от Р. Н. в посока към кв. "Чепинци", пострадалият Р.К. С. предприел пресичане на пътното платно перпендикулярно от дясно наляво спрямо движението на мотоциклета. Произлязъл удар на предната част на мотоциклета, управляван от Н., с лявата задна част на тялото на пострадалия С.. От силата на удара тялото на пострадалия било отхвърлено напред с последващо падане върху настилката на пътното платно и приплъзване в посоката на удара до установяване в покой. От удара последвало падане на водача Р. Н. от мотоциклета, падане на мотоциклета върху настилката и провлачване до мястото, където се е установил в покой. Водачът на мотоциклета Р. Н. получил счупване на глезена. Вследствие произшествието пострадалият Р.К.
С. получил тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, установена при извършената в досъдебното производство аутопсия (ДП л. 7275), която травма е причинила смъртта (СМЕ л. 120).
Според казаното от свидетеля Л. И. Б., отразено в протокола за разпит от 08.09.2022 г. в досъдебното производство, пострадалият се е движел "бавно, с нормална крачка". Водачът Р. Б. Н. в разпита си като обвиняем в досъдебното производство твърди, че видял отдясно наляво пред него да "притичва силует на човек". Според първоначалната съдебно-автотехническа експертиза, при пресичане с бавен и спокоен ход пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране на мотоциклета (л. 108-110). По делото е назначена повторна съдебно-автотехническа експертиза, като е възложено на вещото лице да отговори попадал ли е пострадалият в опасната зона за спиране на мотоциклета при движение с бърз ход и спокойно бягане. Според заключението на вещото лице, в началния момент на предприемане на пресичане на платното от пешеходеца, той би попадал извън опасната зона за спиране при движение с бавен ход, спокоен ход и бърз ход и би попадал в опасната зона за спиране при пресичане със спокойно бягане. При навлизане в лентата, по която се е движел мотоциклетът, пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране и при четирите варианта на скорост на движение на пешеходеца - бавен ход, спокоен ход, бърз ход и спокойно бягане (л. 138-139).
3
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:
С действията си при управление на мотоциклет „Кавазаки ЗХТ 10Д" с рег. № ******* водачът Р. Б. Н. не се е съобразил с пешеходците, намиращи се в края на пътното платно при преминаване покрай тях, като не е бил към тях внимателен и предпазлив, с което е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал. 2 т.
1 и чл. 116 ЗДвП. Водачът е допуснал и нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. последно ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, изразяваща се в предприемане на пресичане на платното от пострадалия С.. Съдът приема, че тази опасност е възникнала в началото на пресичането на пътното платно, преди навлизане в лентата, по която се е движил мотоциклетът. Няма доказателства за движение на пешеходеца със скорост, по-висока от "спокоен ход" - достоверни данни за скоростта на пострадалия се съдържат единствено в протокола от 08.09.2022 г. за разпит на свидетеля Б. в досъдебното производство, че пострадалият се е движел "бавно, с нормална крачка" (стр. 2, материали по ДП л. 39). Съдът не кредитира твърдението на водача Р. Н., отразено в протокола му за разпит като обвиняем от 20.09.2022 г. (материали по ДП л. 64), че пред него е "притичвал силует на човек", като го приема за част от защитната теза на обвиняемото лице в наказателното производство. От това следва, че водачът Р. Н. е имал възможност да предотврати ПТП, ако е намалил скоростта и е спрял веднага при предприемане на пресичане от пострадалия С.. По делото не се установиха обстоятелства, изключващи вината на водача на автомобила, поради което не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Виновно причиненото от водача Р. Б. Н. ПТП и настъпилата вследствие това смърт на пострадалия Р.К. С. имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Исковите претенции са за обезщетения за неимуществени вреди. При определяне на тяхната дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид родствената връзка между пострадалия и ищците, отношенията между тях и причинените на ищците болки и страдания вследствие смъртта на пострадалия.
Ищците са родители на пострадалия Р.К. С.. Родителите спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Възходящите на пострадалия, каквито са ищците, търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищците да получи застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 12018-ОСГТНК).
От показанията на свидетелката Д.К.С. се установява, че между пострадалия и неговите родители съществували много близки отношения, на взаимна привързаност, помощ и подкрепа. Пострадалият живял в едно домакинство с ищците и непрекъснато им помагал и ги подкрепял. Ищците 4 приели изключително тежко смъртта на пострадалия, тя повлияла зле върху тяхното физическо и емоционално-психическо състояние. Въпреки че загубата на дете, независимо на каква възраст, е тежък шок за всеки родител, в случая при определяне размера на обезщетението, следва да се отчете и настъпването на смъртта в много млада възраст на пострадалия – 24 навършени години, което несъмнено е утежнило психическия стрес и емоционалния шок на ищците. Това дава основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е предявеният размер от по 200000 лева на всеки ищец.
Представителят на ответника е направил възражение за съпричиняване от пострадалия, което съдът намира за частично основателно. От съдебноавтотехническите експертизи се установява, че приближаващият мотоциклет, управляван от Р. Н., е бил видим за пострадалия С.. Той е следвало да съобрази намерението си да предприеме пресичане с приближаващия мотоциклет, съгласно чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП, още повече, че по същото трасе преди това са се движили и други мотоциклети. Съдът не приема останалите доводи за съпричиняване, изложени от представителя на ответника.