Акт от 23.12.2019, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227 град Сливен, 23.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 571 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на П.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез процесуален представител адвокат Ю.Я. срещу Решение № 1100/16.10.2019г. по гр.д. № 379 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.

С процесното решение Районен съд Сливен е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Т.В.Й., ЕГН: **********, родено на ***г., на бащата В.Й.Й., ЕГН: ***********, с адрес: ***. Съдът е определил местоживеенето на детето Т.В.Й., ЕГН: ********** ***.

С решението е определен режим на лични контакти на майката П.И.Х. с детето. Майката П.И.Х. е осъдена да заплаща на малолетното дете Т.В.Й.чрез нейния баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 140,00 лева от датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане. Предявеният от майката П.И.Х. насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, определяне на подходящ режим на лични контакти на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 140,00 лева е отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора П.И.Х. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Сливен сумата от 201,60 лева, представляваща дължимата държавна такса.

Препис от решението е връчен на страните.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от П.И.Х.. Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно поради допуснати процесуални нарушения, които са довели до непълнота на установената фактическа обстановка и на събраните доказателства и за необосновано, като несъобразено с установената съдебна практика. В подкрепа на твърдението си излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно не е ценил обстоятелството, че въззивницата има необходимия родителски капацитет за отглеждането на детето още от раждането му, включително битови и финансови възможности за отглеждането и възпитанието му. Жалбоподателят акцентира, че горното обстоятелство се установява и от социалния доклад, изготвен от Дирекция Социално подпомагане Сливен, който съдът неправилно не е кредитирал като достоверно доказателство. Оспорва се като неправилен извода на съда, че бащата има материалната възможност да отглежда детето, като се излагат подробни съображения в тази посока. Сочи се, че при анализа на доказателствата първоинстанционният съд неправилно е ценил събраните гласни доказателства, в това число и събраните доказателства относно психическото състояние на детето в периода, в който то е отглеждано в дома на родителите на бащата, които първоинстанционният съд е тълкувал превратно. В обобщение се излага довод, че събраните по делото доказателства сочат категорично на извода, че малолетното дете има изградена силна емоционална връзка с майката, че тя е осигурила на детето всички необходими условия за отглеждането и възпитанието му и че никога не се е дезинтересирала от родителските си ангажименти. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови решение, с което да предостави упражняване на родителските права спрямо малолетното дете на майката, да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца в дните събота от 09:00 ч. до 18:00 ч., както и да осъди бащата да заплаща издръжка на детето в размер на 140,00 лева, считано от момента на постановяване на решението. Иска се от въззивния съд да осъди бащата В.Й.Й. да заплати на майката П.И.Х. издръжка съгласно чл. 149 СК за една година назад ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска. Въззивникът прави доказателствено искане съдът да изиска и приложи служебно събраните в първоинстанционното производство доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Й.Й. чрез процесуален представител адвокат

М.И.. Въззиваемият намира първоинстанционното решение за законосъобразно, правилно и обосновано, като излага подробни съображения в тази посока. Счита въззивната жалба за неоснователна, като подчертава, че в нея са наведени бланкетни твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност и за необоснованост на първоинстанционното решение. По - нататък в отговора въззиваемият излага подробни доводи защо твърденията във въззивната жалба за родителския капацитет на майката и за грижите, които тя полага за малолетното дете, както и, че бащата се е дезинтересирал от отглеждането на детето и няма финансова възможност да го отглежда, са неверни. Въззиваемият посочва още, че твърдението, че въззивницата е отглеждала и отглежда сама детето се опровергава от събраните по делото доказателства. Намира, че правилно първоинстанционният съд е ценил критично доказателствената стойност на доклада от Дирекция Социално подпомагане Сливен. Въззиваемият твърди, че майката прави опити да отчужди детето от него, като описва конкретни ситуации от последните две години, в които, по думите му, въззивницата е препятствала достъпа му до детето. Твърди се още, че майката не изпълнява определението на Районен съд Сливен, с което са определени привременни мерки относно грижата за детето и е постановено то да живее при бащата, поради което той е образувал изпълнително дело. В обобщение заявява, че това поведение на майката създава психически дискомфорт у детето и е показателно за нейния родителски капацитет. Прави доказателствени искания.

При извършената служебна проверка на въззивната жалба съдът е констатирал, че за първи път в петитума на същата въззивникът е заявил претенция за присъждане на издръжка за малолетното дете за минал период, което искане не е било предмет на първоинстанционното производство. С определението по чл. 267 ГПК съдът е дал указание и възможност на въззивника да уточни с допълнителна писмена молба с препис за насрещната страна дали поддържа претенцията си. В предоставения от съда срок е постъпило уточнение на въззивната жалба, с което въззивникът чрез процесуалния си представител посочва, че не поддържа претенцията си по чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минал период.

С определение по реда на чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания, допуснал е представените към отговора на въззивната жалба писмени доказателства. Преписи от определението са връчени на страните, а на въззиваемия е връчен и препис от уточнението на въззивната жалба.

В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл.

32, т. 1 ГПК. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора. Прави доказателствени искания. В хода на устните състезания процесуалният представител посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че родителските права спрямо малолетното дете Т.Й.следва да бъдат предоставени на неговата майка. Излага съображения, че майката е обезпечила отглеждането на детето от финансова гледна точка. Посочва още, че между детето и майката има силна емоционална връзка, като подчертава, че в последния изготвен социален доклад детето заявило, че не желае да живее при баща си. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба. Подробни съображения излага в писмена защита.

В откритото съдебно заседание въззиваемият се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК. Защитникът заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата, запознат е с извършеното от въззивника уточнение на въззивната жалба. Прави доказателствени искания. В хода на устните състезания твърди, че с поведението си въззивницата и майка на малолетното дете цели да създаде синдром на родителското отчуждение между детето и бащата, като същата избягва контакт с бащата, не изпълнява определението на районен съд Сливен, с което са определени привременни мерки и не инициира срещи между детето и бащата. Оспорва като неверни твърденията на процесуалния представител на въззивницата, че детето не желае да се среща с бащата, като в тази връзка оспорва и извода в социалния доклад от ДСП – Сливен в тази му част. Реферира към представените в първоинстанционното производство писмени бележки, които моли въззивния съд да вземе предвид при постановяване на крайния си акт. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба (ведно с уточнението към нея) е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Следва да бъде извършен въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, а предвид предмета на делото и при приложение принципа на служебното начало по отношение на интереса на ненавършилото пълнолетие дете.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:

От Постановление от 22.11.2019г. на Районна прокуратура Сливен, с което е прекратено досъдебно производство № 1079/2019г. се установява, че досъдебното производство е образувано на 08.10.2019г. затова, че П.И.Х. като родител не изпълнила или по какъвто и да е начин осуетила изпълнението на съдебно решение по гр.д. № 379/2019 на Районен съд Сливен относно режим на лични контакти с детето Т.В.Й.- престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Досъдебното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, без да е конкретитизирано по коя от двете предвидени от закона хипотези – деянието не представлява престъпление или деянието не е извършено, като прокурорът е приел, че процесното съдебно решение не е влязло в сила, а дори и да е налице извършено престъпление, то е от частен характер.

От Постановление от

26.11.2019г. на Районна прокуратура Ямбол, с което е отказано образуване на досъдебно производство е видно, че бащата В.Й. е подал жалба в Районна прокуратура Ямбол за нарушаване на режим на лични отношения от страна на майката П.И.Х. като същата не изпълнявала Определение от 01.03.2019г. на Районен съд Сливен. В постановлението се заключава, че за времето от 08.09.2019г.- 30.09.2019г. в град Ямбол П.И.Х. в качеството си на родител не е изпълнила протоколно Определение от 01.03.2019г. на Районен съд Сливен, с което същата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.

182, ал. 2 НК, но тъй като съгласно чл. 193а НК това деяние се преследва по тъжба на пострадалия, тоест е престъпление от частен характер, Районна прокуратура Ямбол няма компетентност да образува наказателно производство.