Решение № 874 от 17.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 874

17.11.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Пловдив

X състав

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Пламен П. Чакалов

Румяна И. Андреева

Бранимир В. Василев

Бояна А. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20205300502054 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, чрез юрисконсулт И. Д. срещу решение № 2054/22.06.2020г. на Пловдивски районен съд, Х граждански състав, постановено по гр.дело № 20522/2018г.

Решението се обжалва частично, само в следните му части.

В частта, в която е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.************ против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 958,30лв. от които: 781,25лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. – 30.09.2010г., законната лихва върху нея за времето от 09.06.2011г. до окончателното плащане; 98,30лв. обезщетение за забава за периода от 01.07.2009г. до 08.06.2011г. и 78,75 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №10417/2011г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 2138/2011г. по описа на ЧСИ **********, поради погасяване на вземането по давност.Също и в частта, в която е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С.

Р. Б. с ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че 1 ищецът не дължи сумата 1 408,89лв. от които: 1242,05 лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2010г. – 30.09.2011г., законната лихва върху нея за времето от 10.07.2012г. до окончателното плащане; 131,37лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2010г. до 09.07.2012г. и 35,47 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №10610/2012г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 1882/2012г. по описа на ЧСИ ************, поради погасяване на вземането по давност.Също и в частта, в която е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С. Р. Б. с ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 2515,06 лв. от които: 2072,78 лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2011г. – 31.10.2012г., законната лихва върху нея за времето от 04.04.2013г. до окончателното плащане; 189,18лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2011г. до 02.04.2013г. и 253,10 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.

№5491/2013г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 1792/2013г. по описа на ЧСИ **************, поради погасяване на вземането по давност.Също и в частта, в която е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С. Р. Б. с ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 1569,93 лв. от които: 1362,12лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. – 30.04.2013г., законната лихва върху нея за времето от 15.10.2013г. до окончателното плащане; 78,99лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2013г. до 14.10.2013г. и 128,82 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №16313/2013г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 1802/2013г. по описа на ЧСИ **************, поради погасяване на вземането по давност.

Жалбоподателят „ЕВН България Топлофикация” ЕАД навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи, че РС Пловдив не се е съобразил с виждането на Върховен касационен съд отразено в т.10 на ТР №2/2013г. на ОСГТК, че погасителната давност се прекъсва и с искането на взискателя за извършване на изпълнително действие адресирано до съдебен изпълнител.

Претендират се разноските и за двете инстанции.

Отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. Б. не е постъпил в срок.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани 2 страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото е доказано, че по изпълнително дело № 2138/2011г. На 29.04.2015г.

/л.34/ взискателят подал молба за предприемане на изпълнителни действия, а на 12.08.2016г. постъпила нова молба за това /л.36/.

По изпълнително дело № 1882/2012г. С молба от 12.08.2016г. взискателят поискал предприемане на изпълнителни действия /лист 149/ . С молба от 29.04.2015г. взискателят е поискал изпълнение спрямо длъжника с различини изпълнителни способи /л.137/. Такива молби има и от 14 и 18.05.2015г.

По изпълнително дело №1792/2013г. С молба от 12.08.2016г. взискателят поискал предприемане на изпълнителни действия /лист 78/. С молба от 16.06.2015г. взискателят е поискал изпълнение спрямо длъжника с различни изпълнителни способи /л.72/.

По изпълнително дело №1802/2013г. С молба от 16.06.2015г. взискателят поискал предприемане на изпълнителни действия /лист 192/ . С молба от 12.08.2016г. взискателят е поискал изпълнение спрямо длъжника с различни изпълнителни способи /л.182/.

РС Пловдив приема, че тригодишната дановност за тези периодични плащания е изтекла в период от време, в който по горните четири изпълнители дела с номера №2138/2011г., №1882/2012г., №1792/2013г. и №1802/2013г. са постъпвали молби от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия адресирани до ЧСИ ************. РС Пловдив приема, че постъпилите молби на взискателя за предприемане на изпълнителни действия не прекъсват давността, тъй като след същите не са били предприети на изпълнителни действия в рамките на конкретен способ. Тези изводи на РС Пловдив са незаконосъобразни. В точка 10 на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се сочи, че нова погасителна давност за вземането в изпълнителното производство тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От съюза „или“ в горното изречение е видно, че това са две алтернативни действия прекъсващи давността. Същото пише и в мотивите на горното решение. В тази насока на мисли е и последващата тълкувателното решеине практиката на ВКС - определение № 136 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2019 г., III г. о., ГК и определение № 240 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 565/2020 г., I г. о., ГК . Съобразно чл.130 ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт. Като не се е 3 съобразил с горното тълкувателно решение съдът е постановил неправилно решение.

Ето защо процесното решение в обжалваните му части неправилно приема, че е изтекла погасителната давност за вземанията по процесните четири изпълнителни дела. В тези части решението следва да се отмени, а исковете да се отхвърлят като неоснователни, тъй като не е изтекла предвидената от закона 3 годишна погасителна давност.

По разноските за първата инстанция. Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В казуса искът е уважен за 1 686,48 лева, което е 20,72% от цялата искова сума по петте иска с общ размер 8 138, 66 лева. Искът се отхвърля от настоящия съд за сума вразмер 6 452,18 лева, което е 79,28 % от сумата по петте иска. В такъв процент следва да се присъдят и разноските на страните на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК от разноските останали в размер на 559,61 лева за ищеца, след прекратяването на исковете в останалата част ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД дължи 20,72 % или сумата от 115,95 лв. От общите разноски на ответника 550 лева /списък за разноски на л.347 от делото/, ищецът С. Б. дължи 79,28 % или 436, 04 лева. Разноските от 392,22 лева за държавна такса и 99 лева разноски за експертиза, също се редуцират съобразно отхвърлената част от иска. Като „ЕВН България Топлофикация” ЕАД дължи 65,47 лева за държавна такса по първия иск и съразмерно за експертизата 20,72 % от 99 лева или 20,51 лв. или общо 85,98 лева. Останалата част от държавната такса и разноските за експретизата остават за сметка на бюджета на съда по правилото на чл.83 ал.3 от ГПК, защото първата инстанция е освободила ищеца от такси и разноски за производството пред него по чл.83 ал.2 от ГПК /л.27/.

По разноските за въззивната инстанция. За държавна такса платени 189, 61 лева /л.7 и л.12/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева определено по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тази сума от 339,61 лв. се дължи изцяло от ищеца Б. с оглед на цялостното уважаване на въззивната жалба.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2054/22.06.2020г. на Пловдивски районен съд, Х граждански състав, постановено по гр.дело № 20522/2018г. в частите, с които е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.************ против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.

4

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 958,30лв. от които:

781,25лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. – 30.09.2010г., законната лихва върху нея за времето от 09.06.2011г. до окончателното плащане; 98,30лв. обезщетение за забава за периода от 01.07.2009г. до 08.06.2011г. и 78,75 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №10417/2011г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 2138/2011г. по описа на ЧСИ **************, поради погасяване на вземането по давност. В частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С. Р. Б. с ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 1 408,89лв. от които: 1242,05 лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2010г. – 30.09.2011г., законната лихва върху нея за времето от 10.07.2012г. до окончателното плащане; 131,37лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2010г. до 09.07.2012г. и 35,47 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №10610/2012г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 1882/2012г. по описа на ЧСИ *************, поради погасяване на вземането по давност. В частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С. Р. Б. с ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 2515,06 лв. от които: 2072,78 лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.10.2011г. – 31.10.2012г., законната лихва върху нея за времето от 04.04.2013г. до окончателното плащане; 189,18лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2011г. до 02.04.2013г. и 253,10 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №5491/2013г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № 1792/2013г. по описа на ЧСИ **************, поради погасяване на вземането по давност. В частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от С. Р. Б. с ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че ищецът не дължи сумата 1569,93 лв. от които: 1362,12лв. неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. – 30.04.2013г., законната лихва върху нея за времето от 15.10.2013г. до окончателното плащане; 78,99лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2013г. до 14.10.2013г. и 128,82 лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.