Решение № 3551 от 28.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. Варна, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110106010 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от М. Т. С., лично и на осн. чл.8, т.2 ЗЗДН в качеството й на майка и процесуален субституент на децата К. Р. К., роден на ****. и К. Р. К., родена на ****. срещу Й. А. Х. с искане за прилагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо молителката и децата.

В молбата се твърди, че ответницата Й. А. Х. е баба на Р. М. К., с когото М. Т. С. се намира във фактическо съпружеско съжителство и в интимна връзка и имат общи деца.

Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:

На 08.08.2026 г. в с. ****, се твърди, че Й. А. Х. няколко пъти без причина нарекла молителката „курва“. Тя влязла в стаята си, като М. С. с партньора й я последвали, за да поискат обяснение. Тогава ответницата нападнала М. С., започнала да й нанася удари с ръце по дясната страна на тялото и по дясната ръка. През това време молителката държала детето си в лявата ръка. За да предпази дъщеря си К. К., майката се отдръпнала назад, излязла от стаята и я оставила на безопасно място при баща й. Молителката излага, че се е върнала в стаята, тогава била нападната за втори път. Й. Х. я удряла с юмруци, шамари и палка за мухи. Тогава се обадила на тел.112.

Твърди се, че ответницата се обърнала към детето К. К., като казала на 08.08.26г., че майка му е „курва“. Твърди се, че детето е присъствало на случилото се с майка му, когато ответницата й е нанесла удари, като изпитало стрес и се уплашило.

По отношение на детето К. К. се твърди, че майката я е държала в лявата си ръка, както е посочено по-горе, като детето се е уплашило и разплакало.

Прави искане за налагане на мерки по ЗЗДН.

Ответницата чрез проц. си представител в с.з. оспорва изцяло твърденията от молителите за актове на домашно насилие.

1

ДСП - Варна изразява становище, ако в хода на съдебното производство се докаже, че лицето Й. А. Х. с поведението си заплашва сигурността, физическото и емоционално здраве на децата К. Р. К. и К. Р. К., счита иска за основателен. По отношение на срока за налаганите ограничителни мерки по ЗЗДН, предоставя на съда съобразно събраните в съдебния процес доказателства.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че М. Т. С. е майка на децата К. Р. К. и К. Р. К. , което се установява и от изготвените по делото справки НБД Население.

Не се спори, че Й. А. Х. е прародител на децата К. Р. К. и К. Р. К., по бащина линия, което се установява и от представените по делото Удостоверение за раждане № ****г. от Община Варна; Удостоверение за раждане № ****г. от Община Варна; Удостоверение за раждане ****г. от Община Варна; № Удостоверение за раждане № ****г. от Община Варна.

Молбата е допустима, подадена от М. Т. С. срещу Й. А. Х., лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.9 от ЗЗДН, баба на лице с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, в интимна връзка и имат общи деца. По отношение на децата К. Р. К. и К. Р.

К. срещу лице по чл.3, т.4 от ЗЗДН.

По делото са представени документи за собственост нот.акт № ****, нот.акт № **** за покупко-продажба на недвижими имоти и нот.акт № **** за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

Действително законът придава на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН презумптивна доказателствена стойност до доказване на противното (арг. от чл.13. ал.3 от ЗЗДН вр. чл.9, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.8, т.1 от ЗЗДН). Тъй като обаче насилието по ЗЗДН съставлява специална форма на деликтно поведение, то всяко насилствено действие трябва да бъде точно и ясно индивидуализирано по време, място, конкретни извършени от ответника противоречащи на закона действия, както и последователност и обстановка на същите. При липсата на такава индивидуализация на деянията няма как да се разглежда съставомерността им или не, а ответната страна би била в ситуация на невъзможност или на силна затрудненост да организира защитата си чрез насрещно доказване, в колизия с принципа на състезателното начало по ГПК. По тези причини ако декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдържа само общи, абстрактни и непълно индивидуализирани данни, тя не може да се ползва с присъщата й по ЗЗДН доказателствена стойност.

В настоящото производство М. Т. С. представя декларация /л.42 от делото/ с твърдения за извършено насилие от Й. А. Х. спрямо нея и децата й К. Р. К. и К. Р. К. на 08.08.2026г. Така представеното писмено изявление не съставлява декларация по смисъла на чл.9 от ЗЗДН. На първо място същата не декларира обстоятелства под страх от наказателна 2 отговорност и същевременно изложеното е без никаква друга конкретика на време, място, последователност на събитията и действия на ответницата. При това положение съдът не може да кредитира изявлението на М. Т. С. /л.42 от делото/ като доказващо насилие по ЗЗДН.

От показанията на разпитания по делото като свидетел Р. К., във фактическо съжителство с М. С. и баща на К. К. и на К. К., ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК не се установява също така твърдени актове на насилие, както спрямо молителката М.

С., така и спрямо децата. Изложеното от Г-н К. се свежда до отправена от ответницата Й. Х. спрямо М. С. обидна дума „курва“. Останалите твърдения, за нанесени удари спрямо М. С., бутания и удари с палка за мухи не се подкрепя от останалия доказателствен материал и съдът намира тези твърдения за пристрастни и целенасочени. Липсват медицински документи във връзка с нанесените удари. От изложеното от свидетеля К. се установява наличието на битови спорове между Й. Х. и семейството на свидетеля във връзка с имуществени отношения. Същият сам излага, че е посещавал през нощта дома на своите прародители да търси обяснения от тях, както и че М. С. на 08.08.26г. сама е влязла в стаята на ответницата да иска обяснения от нея. В подкрепа на изложеното е и представената по делото Заповед за незабавна защита по гр.д.№5941/26г. по описа на ВРС в полза на Й. Х. срещу Р. К..

Фактът, че е регистрирано обаждане на телефон 112 и пристигането на полиция, не води до обоснован извод за извършено твърдяно домашно насилие. Не се установи да са предприети конкретни действия от органите на реда подкрепящи твърденията на молителя за извършено насилие.

Съдът в производството по ЗЗДН не е призван да разглежда семейни и имуществени спорове и да дава морална оценка за личността и/или за поведението на роднини по принцип, а да осигури бърза и адекватна защита на реалните жертви на домашно насилие, пострадали от истинско насилие, извършено пряко и целенасочено срещу тях, за да им навреди и нанесло им тежки щети. Настоящият случай не е такъв. Отправянето на обидна дума е епизодично и не е в състояние да нанесе такива щети, психически и емоционални спрямо адресата които да го квалифицират като жертва на насилие по смисъла на ЗЗДН.

Предвид ниската възраст на децата К. – 1г. и К. -4 г. не би могло да се приеме, че същите разбират значението на думата и същото се е отразило върху тяхната психика.

Не може да се държи единствено отговорна ответницата Й. Х. за въвличането на малолетните К. и К. в битов спор между нея и родителите на децата. Родителите са тези в задължение на които е вменено възпитанието на децата им и същите следва да се въздържат от въвличането им в конфликти между възрастните. М. Т. С. сама твърди, че държейки дъщеря си К. в ръка е влязла в стаята на ответницата да й търси обяснения.

Ето защо съдът намира, че действията на ответницата, която дори и да е отправила обидна дума към М. С. не са излезли извън нормалното човешко поведение при възникнал конфликт и не могат да се квалифицират като насилие по смисъла на ЗЗДН.

Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - София по в. гр. д. № 496/2013 г., Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 167/2019 г., Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г., Решение № 588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779 от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г. и Решение № 260134 от 29.12.2020 г. на ОС София по в. гр. д. № 798/2020 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителя проява отговаря на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде разрешаван конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.

За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по молбата 3 следва да е извършител на домашното насилие, което представлява целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост или към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост и към неговата психическа и емоционална стабилност, и то по начин, който да представлява опасност за живота и здравето му. Следва да се посочи и това, че целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза извън рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание.

Поради което съдът намира, молбата за осъществени актове на насилие както спрямо М. Т. С., и децата К. Р. К., роден на ****. и К. Р. К., родена на ****. следва да се отхвърли.

По разноските: На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН предвид, че подадената молба е за защита на непълнолетно лице, дж.такса и разноски не се присъждат по отношение на децата.

Разноски следва да се присъдят срещу молителя М. Т. С. - 12.78 евро дж.такса. В нейна тежест следва да се присъдят и направените от ответника разноски за адв. възнаграждение за сумата от 500 евро, адв.възнаграждение. Предвид, че направеното от молителя възражение за прекомерност не е мотивирано, на осн.чл.78,ал. 5 от ГПК не следва да се разглежда.

Съответно на ответницата присъди общо сумата от 500 евро разноски, на осн.чл.78,ал.3 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. лично и на осн. чл.8, т.2 ЗЗДН в качеството й на майка и процесуален субституент на децата К. Р. К., роден на ****. и К. Р. К., родена на ****. срещу Й. А. Х., ЕГН ********** с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на насилие спрямо М. Т. С. и децата К. Р. К., и К. Р. К. на 08.08.2026г.

ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 12,78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента), на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на Й. А. Х., ЕГН ********** сумата от 500 евро, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.