Решение № 809 от 03.11.2022, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Шумен, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630102976 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Р. Н. Г., чрез пълномощника адв. С. Б. от АК Шумен, против Н. Б. Н. от гр. Шумен, в която е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 42, буква ”в” ЗН, за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 23.02.2018 г. , с което наследодателката на ищцата С. Ж. Г., се е разпоредила в полза на ответницата със собствени идеални части от апартамент, находящ се в гр.

Шумен, ***.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 08.06.1974 г. родителите й Н. Д. Г. и С. Ж. Г. купили, в режим на СИО, апартамент в гр.

Шумен, на адрес: ***. След смъртта на бащата на 26.12.2008 г., като негови законни наследници останали тя, брат й и майка й, като ищцата придобила 1/6 ид. ч. от имота. Майката починала на 22.07.2021 г.. Тогава ищцата разбрала, че на 23.02.2018 г. същата съставила саморъчно завещание, с което завещала собствена идеална част от имота на ответницата, като в завещанието било посочено, че го направила с „..условието докато съм жива да живея там и снаха ми С. В. да се грижи за мен”. Ищцата намира това саморъчно завещание за нищожно, понеже завещателното разпореждане или изразеният в него мотив, поради който единствено е направено, нарушавало основно изискване - да е безвъзмездно. Ответницата се възползвала от завещанието като с Протокол от 02.08.2021 г. то било обявено, а на 19.08.2021 г., било 1 вписано в Служба по вписванията Шумен, под вх. peг. *** г. . Моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожно, завещателно разпореждане от С. Ж. Г., б. ж. на град Шумен, починала на 22.07.2021 г., в частта за полагащите й се по наследство от майка й 2/6 ид. ч., извършено във формата на саморъчно завещание от 23.02.2018 г. в полза на Н. Б. Н. . Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава писмен отговор. Намира иска за неоснователен. Признава, че ищцата е законен наследник на баща си Н. Д. Г. и на майка си С. Ж. Г., които в режим на СИО, като съпрузи, приживе на 23.02.2018 г., придобили недвижим имот, в гр. Шумен, ***; че С. Ж. Г., майка на ищцата и баба на ответницата е написала саморъчно завещание, с което завещала собствените си идеални части от процесния имот на внучка си Н. Б. Н.. Счита процесното завещанието за валидно, както и че не е налице твърдяната от ищцата възмездност на завещателното разпореждане, което легитимирало ответницата като собственик на съответната идеална част от процесния недвижим имот в качеството на заветник /бенефициер/.

Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание явилите се страни, чрез процесуални представители, поддържат заявените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищцата е законен наследник на Н. Д. Г. - баща и С. Ж. Г. майка, които в режим на СИО, като съпрузи, приживе на 23.02.2018 година, са придобили недвижим имот, в гр. Шумен, ***; че С. Ж. Г., майка на ищцата и баба на Н. Б. Н., починала на 22.07.2021 г., е написала саморъчно завещание, с което е завещала собствените си идеални части от процесния имот на внучка си - ответницата. Признатите за безспорни факти се потвърждават и от приетите по делото: НА № *** г. за собственост на жилище строено в парцел отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство /л. 5/; Скица на имот с идентификатор *** от 08.08.2021 г. на СГКК Шумен /л. 12/; Удостоверение за наследници на С. Ж.

2

Г., изх. № 3565/13.10.2021 г. издадено от Община Шумен /л. 13/, съгласно което наследниците и са Р. Н. Г. /ищец/ - дъщеря, Б. Н. Д. – син /починал/, Севдлина Б. Н. и Н. Б. Н. /дъщери на починалия Б. Н./; Удостоверение за наследници на Н. Д. Г., изх. № 3564/13.10.2021 г. издадено от Община Шумен /л. 15/ съгласно което наследниците му са С. Ж. Г. – съпруга /починала/, Р. Н.

Г. /ищец/ - дъщеря; Б. Н. Д. – син /починал/.

Със саморъчно завещание от 23.02.2018 г. /л. 8/, С. Ж. Г., в присъствието на сина си Б. Н. Д., завещава собствената си идеална част от апартамента, в който живее на ***, на внучката си Н. Б. Н., с условието докато е жива да живее там и снаха и С. В. да се грижи за нея.

От Удостоверение за данъчна оценка изх. № Д0006302/19.10.2021 г., издадено от Община Шумен /л. 16/ се установява, че данъчната оценка на процесния имот е 41 922.20 лв., а на спорните 2/6 ид. ч. – 13 997.40 лева.

С Протокол от 02.08.2021 г. на Нотариус, рег. № 717, с район на действие РС Шумен, по молба на Н. Б. Н., рег. № *** г. /л. 10/, саморъчното завещание е обявено, а с рег. № *** г. е вписано в Служба в служба по вписвания гр. Шумен.

По делото е приета кореспонденция по Фейсбук /размяна на електронни съобщения - имейли/ между ищцата и внучките на завещателката С. Ж. Г. - Н.

Б. Н. /ответница по делото/ и Севдлина Б. Н. /сестра на ответницата/. Според ЗЕДЕУУ всяко съдържание, представено в електронна форма – каквото е и имейлът, представлява електронен документ. Електронният документ обективира електронни изявления – словесни изявления в цифрова форма.

След като страна по делото е направила електронно изявление, съдържащо се в електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Ето защо електронният документ може да бъде представен и приет като доказателство, но за да има формална доказателствена сила, т. е. за да се счита установено, че изхожда от страната, изпратила мейла и изразява нейната воля, той трябва да е подписан с електронен подпис, равностоен на саморъчния. Не всеки електронен подпис е тъждествен на саморъчния. При всички случаи значение на саморъчен подпис има т. нар. квалифициран електронен подпис - електронен подпис, който се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Ако електронният подпис не е 3 квалифициран би имал значение на саморъчен, само ако страните са постигнали предварителна договореност за това и само в отношенията между тези страни. Дори електронното съобщение да не е подписано с квалифициран електронен подпис, то не следва да се счита „правно нищо” и не следва да бъде игнорирано - в този смисъл са Опр. № 169/06.04.2017 г., ЧТД №672/2017 г., 1 т. о. на ВКС; Опр. № 527/21.11.2018 г., ТД № 1278/2018 г., 1 т. о. на ВКС. Следователно ако страна представи неподписана с квалифициран електронен подпис, както е в настоящия случай, електронна кореспонденция съдържаща изгодни за нея и изходящи от насрещната страна изявления, е възможно в сроковете по ГПК (чл. 184, ал. 2, респ. чл. 193, ал. 1 ГПК) насрещната страна да оспори истинността, като възрази, че електронните писма не са изпратени от отразените в тях изпращачи или че от посочените имейл адреси не е разменяна изобщо такава кореспонденция. В общия случай истинността на електронен документ следва да бъде оспорена до приключване на съдебното заседание, в което той е бил представен - чл.

193, ал. 1 ГПК. Ако насрещната страна не оспори в срок приложена електронна кореспонденция, представените и приети като доказателства по делото електронни изявления, макар и неподписани с квалифициран електронен подпис, следва да бъдат считани за електронно изявление с безспорно авторство и следва да имат доказателствена стойност. Щом страните не спорят за авторството/титуляря на съдържащите се в имейлите електронни изявления и за тяхното получаване, то тези изявления могат да служат като доказателство за сключената между страните правна сделка и за нейните параметри - в този смисъл е Опр. № 414/10.05.2012 г., ТД № 852/2011 г., 1 т. о. на ВКС. Предвид, че в настоящия случай, приложена и приети като доказателства по делото от ищцата електронна кореспонденция, макар и неподписани с квалифициран електронен подпис, не е оспорена в срок следва електронните изявления да бъдат считани с безспорно авторство и следва да имат доказателствена стойност. От тези изявления се установява, че в имейл от 08.07.2021 г., 15.48 ч. ищцата заявява на ответницата, че след като има прехвърлен на нейно име апартамент срещу гледане е длъжна да си поеме отговорностите, на което Н. отговаря, че няма нищо прехвърлено на нейно име, но са си поели отговорностите и полагат всички необходими грижи, като предлага, ако ищцата иска апартаментът да бъде прехвърлен на нейно име - тя да гледа завещателката. Отговорът на ищцата е, че след като не могат да се 4 справят с полагането на грижи за завещателката иска да и пратят доказателство, че са „анулирали дарението срещу гледане“ и тогава може да напусне работа и да гледа майка си. В предходен имейл от 03.02.2021 г., ищцата заявява на сестрата на ответницата - Севдлина Б. Н., че са заставили немощната и възрастна жена да прехвърли апартамента във време след операция, когато някой е трябвало да я обгрижва и задава въпрос дали ще се грижат за нея „с цел да запазят скъпоценно заграбените неща или се отказват от това“, на което С. отговаря, че парите са честно заслужени и изработени заради полаганите от тях грижи към завещателката.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д. Х. С. и Р. С. И., доведени от ищцата, настоящият състав на ШРС намира за установено, че ищцата Р. Н. Г., живее постоянно в Нидерландия, със свидетеля Р. С. И.. Последният твърди, че всяка година в продължение на 17-18 години като се връщал в България носел храни на С.

Ж. Г. от свое име и от името на ищцата, като през другото време последната била гледана от бившата й снаха С. и внучката С.. Узнал за завещанието лично от завещателката. С. Ж. Г. му била казвала, че трудно я гледат и не й обръщат внимание. Лично от нея бил уведомен за прехвърлянето на имота в полза на малката внучка през февруари 2018 г., с цел последната да бъде обезщетена, а срещу това прехвърлителката да бъде гледана от нея, но тя заминала за Германия и майката - С. трябвало да я гледа. Твърди, че прехвърлянето на имота било под давление, под настояване - със сила от С. и С., но не са му известни обстоятелствата, при които е извършено. След смяна на тазобедрена става и особено след мозъчен кръвоизлив 2019 г., С. Г. се нуждаела от грижи, за което ищцата била осигурила гледачка, която заедно със свидетелката Д. носели на прехвърлителката топла храна. С. Г. му спеделила, че не е доволна от грижите и желае да развали договора. Според твърденията на Д. Х. С. отношенията между С. и Н. не били много добри. За завещанието узнала от самата завещателка, която и казала, че я изнудват да прехвърли апартамента, като твърдяла, че ще я накарат насила и че нещо ще й направят, или въобще няма да я погледнат, ако не прехвърли жилището.

От разпита на свидетелите доведени от ответната страна: Д. Н. К. и В. Б.

Г., настоящият състав на ШРС намира за установено, че приживе С. Ж. Г. и Н.

Г. решили да препишат частта на дядо Н. на внучката Н., която около 1.5 – 2 години живяла при баба си, но последните години живее в Германия. Д. Н. К.

5 узнала за завещанието лично от завещателката. След като направила завещанието С. споделила на Д. Н., която твърди, че когато била в болницата снаха й С. и внучката С. се грижели за нея, а след като вече не можела сама да си върши къщната работа, това го правели също те двете - чистели апартамента, перяли, гледали я, къпели я, особено интензивно след като синът й се разболял и не можел да полага грижи за баба С. като всеки ден идвали, а когато била болна С. спяла при нея. Възстановяването на С. Г. след операцията за смяна на става било подпомогнато от свидетелката В. Б. рехабилитатор от 42 години, според която основно грижи за нея полагали С. и Б. докато бил жив, а след това само С..