Решение № 321 от 06.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000257 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №363/28.09.2023г., постановено по търг.д. №320/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, „К***Г**“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Б****Г**“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 32 992.01лв. - дължим остатък от главница по договор за доставка на природен газ, сключен между страните на 31.12.2021г., въз основа на който са издадени фактура №**********/07.03.2022г.; дебитно известие №**********/07.04.2022г.; фактура №**********/09.03.2022г.; фактура № **********/07.04.2022г.; УДП №**********/09.03.2022 и УДП №**********/07.04.2022г. и по които в хода на процеса са извършени частични плащания, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 30.05.2022г., до окончателното заплащане; сумата от 1 949.71лв. - договорна неустойка за периода от 15.03.2022г. до 27.05.2022г., както и сумата от 30 616.32лв. - разноски по делото, като е отхвърлена претенцията за главница за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 737 192.01лв., както и акцесорната претенция за неустойка за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1 966.07лв.

1

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Б****Г**“ ЕАД. Според съдържащото се във въззивната жалба искане, с което е сезиран въззивният съд, въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е отхвърлен осъдителният иск за главница за сумата над 32 992.01лв. до 48 046,84лв. Изразено е становище, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основно оплакванията във въззивната жалба се свеждат до неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно погашенията, извършени със сторените след подаване на исковата молба частични плащания. Въведени са следните оплаквания: 1.Съдът неправилно е приел, че частичните преводи в размер на 704 200лв. следва да погасяват единствено задълженията за главница, което е обосновано с платежните нареждания от страна на ответника с посочено основание единствено номер на фактура; 2. Съдът неправилно е приел, че „Б****Г**“ ЕАД не е оспорил погасяването с частичните плащания единствено на задълженията за главница; 3. Съдът неправилно е приел, че погасяването само на главница произхожда от непризнаването на ответника на задължения за неустойка; 4.

Съдът неправилно е пренебрегнал клаузата на т.12.14 от Договора; 5.С посочените аргументи съдът неправилно е пренебрегнал установения начин на погасяване, уреден между страните – върху всяка фактура да се погасява най-напред неустойката, след това – главницата, което е довело до остатък именно в посочения от жалбоподателя размер. 6. Съдът е обосновал реда за погасяване с чл.76 от ЗЗД, което, според жалбоподателя, е неправилно тълкуване на законовата разпоредба. Като нарушение на материалния закон се сочат разпоредбите на чл.20 и чл.20а от ЗЗД. Твърди се, че извършените частични плащания са осчетоводени правилно от ищеца съгласно клаузата на т.12.12 от Договора. Позовава се на съдържанието на самите платежни нареждания, с които са извършени частичните плащания, като самото посочване на фактурата не отменя договорните клаузи. Изразено е становище, че основание за плащане с посочване на номер на фактурата означава погасяване на натрупаната договорна неустойка/законна лихва, преди това за главница. Позовава се на установеното от съда, че последното плащане е извършено на 19.09.2022г., но се твърди, че съдът не е преценил, че за периода от предявяване на исковата молба до заплащане на задължението, върху всички фактури е дължима договорна неустойка в размер на законната лихва.

2

Жалбоподателят счита, че дължимата главница е резултат от насочването на преводите за погасяване на натрупаната между датата на падежа до датата на плащането законна лихва и в поредност – акцесорни задължения, главнични задължения, както е уговорено от страните в договора. По повод твърдяното от жалбоподателя задължение за главница в размер на 48 046,84лв. и задължение за неустойка, са коментирани заключенията от допуснатите в първоинстанцинното производство съдебноикономически експертизи,както и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Твърди се, че неправилно съдът не е разгледал момента на плащане като релевантен юридически факт, с което е лишил ищеца от дължимата му се, съгласно уговореното плащания ,законна лихва в периода от датата на падежа до плащането. Твърди се за неправилен изводът на съда, че с частично плащане на сума в размер на 704 200лв. се погасява непредвиден от ищеца размер на неустойка, който не е предмет на делото. В тази насока се позовава на искането, заявено с исковата молба, а именно – че искът по чл.86 от ЗЗД е предявен за присъждане на законната лихва до окончателното плащане на задължението. На самостоятелно основание е изразено несъгласие с началния момент от който съдът е присъдил законната лихва – 30.05.2022г., който, според жалбоподателя е произволно определен, не е съобразен нито с датата на подаване на исковата молба /25.05.2022г./, нито с някоя от датите на постъпилите плащания, но в тази насока не се съдържа конкретно искане.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за главницата да бъде уважен до размер на сумата от 48 046,84лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – „К***Г**“ ООД , се оспорва подадената от „Б****Г**“ ЕАД въззивна жалба.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство – „К***Г**“ ООД . Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която „К***Г**“ ООД е осъдено да заплати на „Б****Г**“ ЕАД сумата от 32 992.01лв. - дължим остатък от главница по договор за доставка на природен газ, сключен между страните на 31.12.2021г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 30.05.2022г., до окончателното заплащане; сумата от 1 949.71лв. - договорна неустойка за периода от 15.03.2022г. до 27.05.2022г. Жалбоподателят счита, че решението в 3 обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Коментирани са заключенията от съдебносчетоводните експертизи, като жалбоподателят твърди, че според същите, „К***Г**“ ООД е заплатило на „Б****Г**“ ЕАД всички свои задължения, произтичащи от договора от 31.12.2021г.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат основно до съображения и доводи за недължимост на неустойката, с оглед заявеното от страната възражение за нищожност на клаузата за неустойка – чл.7, т.4 от договора, поради противоречие с добрите нрави с оглед възникналата война в У. и многократното увеличение на цената на природния газ. Твърди се, че дружеството – жалбоподател е било в невъзможност да изпълни заявените по договора количества газ, поради това, че клиентите на дружеството са намалили потреблението на газ поради завишените цени. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и, като последица от желания краен изход на спора, се иска отмяна на решението и в частта, с която в тежест на страната са присъдени сторените в исковото произвдство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Б****Г**“ ЕАД , с който подадената от „К***Г**“ ООД въззивна жалба се оспорва изцяло. С този отговор се поддържа и възпроизвежда изцяло текстът на подадената от „Б****Г**“ ЕАД въззивна жалба.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилите отговори не са заявени

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – ищец претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Подадените въззивни жалби са допустима, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ.

4

В предявената от „Б****Г**“ ЕАД против „К***Г**“ ООД искова молба, ищецът черпи права от сключен на 31.12.2021г. между него, в качеството на обществен доставчик на природен газ, и „К***Г**“ ООД, в качеството на клиент Договор №***-*** за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена, по силата на който доставчикът доставя природен газ при цена, количество, качество, срок, място и начин на изпълнение, изрично уговорени в договора и в подписаната към него годишна програма за договорените за доставка количества газ.

Позовава се на клаузи за неустойка и конкретно черпи права от клаузата на чл.12.14 от договора, предвиждаща неустойка в размер на законната лихва върху размера на неиздължения период на сумата при забава на плащанията.

Твърди се изпълнение на задълженията на доставчика за доставяне на природен газ за м. февруари 2022г. и м. март 2022г., които не са изцяло заплатени на падежа от ответника. Стойността на доставения природен газ за процесния период била определена в договора, съобразно действащата нормативна уредба и въз основа на Решения на КЕВР № *-*/********г. и № **/********г., а цените за достъп и пренос на газ, както и цената за превишен капацитет и такса неутралност при балансиране, били определени в съответствие с действащите тарифи на оператора на газопреносната мрежа „Б****Т****Г**“ ЕАД. Въз основа на договорената цена били издадени фактури за заплащане на 100% от стойността на доставените количества газ до 12-то число на съответния месец на доставка, съответно до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставката за издадените дебитни известия и уведомления за допълнителни плащания. Посочени са задълженията по счетоводни документи, а именно: фактура №**********/07.03.2022г. с падеж 14.03.2022г. в размер на 682 378.63лв., по която, след извършени частични плащания по главницата и начислена към нея неустойка, задължението по главницата по възлизал на 623 424.12лв.; дебитно известие №**********/07.04.2022г. с падеж 12.04.2022г. в размер на 30 259.30лв.; фактура №**********/09.03.2022г. с падеж 14.03.2022г. на стойност 37 004.95лв.; фактура №**********/07.04.2022г. с падеж 12.04.2022 г. в размер на 35

366.27лв.;

УДП

/уведомление за допълнително плащане

№**********/09.03.2022г. с падеж 14.03.2022г. на стойност 9 024.94лв.; УДП №**********/07.04.2022г. с падеж 12.04.2022г. на стойност 2 112.43лв.

/всичко на обща стойност 737 192.01лв./. Поради неизпълнение на 5 задълженията по процесните счетоводни документи в уговорените срокове, била начислена и уговорената в договора неустойка за забава в размер на законната лихва, за периода от 15.03.2022г. до 27.05.2022г., която възлиза на 1 966.07лв. с отчитане на извършените плащания. Исканате, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 737 192.01лв., представляваща главница по договор за доставка на природен газ, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното заплащане; сумата от 1 966.07лв., представляваща договорна неустойка за периода от 15.03.2022г. до 27.05.2022г.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника „К***Г**“ ООД. Не се оспорват фактическите твърдения, изнесени в исковата молба – относно сключване на договора. Оспорва се наличие на задължения към ищеца. Това оспорване се основава на твърдения, че в периода от м.05.2022г. до м.09.2022г. е заплатил по сметка на ищеца сумата в общ размер на 789 200лв. на траншове, описани в отговора по дати и суми, с която е погасил задълженията си към „Б****Г**“ ЕАД по процесните фактури. Приложени са платежните нареждания.