Решение № 6371 от 20.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6371 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100102492 по описа за 2023 година

Страни в производството са ищецът П. Т. Х., ЕГН **********, действащ като Земеделски производител П. Т. Х., БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „*******, чрез адв. Й.- САК, и ответникът „А.С.Д.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 65, ал. 2 ЗЕ за заплащане на следните суми:

-1 000 лева, предявена частично от сума в общ размер на 10 000 лева, представляваща стойността на унищожени овощни дръвчета;

- 2 850 лева, представляваща стойността на унищожена система за капково напояване и на унищожена оградна телена мрежа и унищожени бетонни колове;

- 25 100 лева, предявена частично от сума в общ размер на 245 000 лева, представляваща стойност на нереализирани доходи от плодове на трайните насаждения за периода от 2020г. до 2038г.;

- 1 050 лева, предявена частично от общата сума в размер на 42 000 лева, представляващи стойност на нереализиран доход от подпомагане на земеделските производители по различни програми за периода 2020г.- 2038г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 28.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателно заплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Хасково, местност „Балакли“ с площ от 18501 1 кв.м., съгласно нотариален акт № 91, том 20, per. 6913, дело 3569 от 16.12.2011г. на Служба по вписванията гр. Хасково и на поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на гр. Хасково, местност „Балакли“ с площ от 18502 кв.м., съгласно нотариален акт № 65, том 2, per. 471, дело 176 от 30.01.2012г. на Служба по вписванията гр. Хасково.

В качеството му на земеделски производител, на 30.10.2012г. закупил овошки, предадени с приемо-предавателен протокол от 07.11.2012г. Със закупените овошки — череши през 2013г създал масив от трайни насаждения – череши, в собствените му поземлени имоти. Заявява, че периодът на встъпване в плододаване на трайните насаждения е 5 години, т.е. начало на плододаването на трайните насаждения е през 2018г. като по стандарти, срокът на плододаване на трайните насаждения (череши) е 20 (двадесет) години.

Релевира, че от 2018г., в качеството му на земеделски производител, получава субсидии и обвързано подпомагане за плодове в размер на около 300 (триста) лева на дка на година.

В исковата молба се посочва, че през 2014г. със Заповед № РД-02-15-116 от 31.07.2014г. на Министъра на регионалното развитие (обн.ДВ бр.65/2014 г.) били одобрени подробен устройствен план - парцеларен план за трасе на газопровод, технологичните площадки и елементите на обслужващата техническа инфраструктура за обект „Междусистемна газова връзка Гърция- България“ на територията на Република България - за частта от общата дължина на газопровода на територията на област Хасково, община Хасково, включително землище на гр. Хасково. Трасето на обекта засяга имот с № *** в землище гр.

Хасково, с площ на целия имот 18,501 дка с площ на сервитута 4,345 дка и имот с № в землище гр. Хасково, с площ на целия имот 18,502 дка. с площ на сервитута 3,770 дка. или общо площ от 8.120 дка.

С Протокол № 36/18.11.2015г., назначената със Заповед №240/17.02.2011 г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед №1387/12.11.2015г. на Кмет на Община Хасково Комисия при Община Хасково, заседавала на 18.11.2015г., като с решение по т.1 от дневния ред, определила размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на газопровод, кабели и технологични площадки в землището на гр.

Хасково, през поземлени имоти - частна собственост на физически и юридически лица, за строеж: „Междусистемна газова връзка Гърция - България“ на територията на Община Хасково, с възложител „А.С.Д.Б.“ АД, гр. София, измежду които са и собствените имоти на ищеца.

В законоустановения срок ищецът обжалвал изготвената оценка на земята и същата била изменена с Решение № 268 от 12.05.2017г., постановено по адм. д. № 636/2016г. по описа на Административен съд - гр. Хасково и с Решение № 13947 от 17.11.2017г., постановено по адм. д. № 8292/2017г. по описа на Върховен административен съд. Доколкото към датата на определяне на сервитута и извършването на оценката на земята, трайните насаждения не били унищожени, то и същите не са били предмет на оценка, респ. на съдебен контрол на същата. На 12.02.2020г. ищецът получил уведомление от ответника, е което са определени следните дати за прокарване на трасето на газопровода: след 13.02. до 15.08.2020г. На 14.02.2020г. се извършило трасиране на сервитута, като за същото бил съставен протокол. В 2 периода от месец март до около месец май 2020г. се извършили строителните работи по изграждане на газопровода, при които бяха отстранени 716 (седемстотин и шестнадесет) броя овощни дървета - череши, капково - поливна инсталация с окачвани на телена конструкция на площ от 8.115 дка. и 180 (сто и осемдесет) метра оградна телена мрежа с височина 150см., както и 74 (седемдесет и четири) броя бетонни колове.

До 2019г. като земеделски производител ищецът получавал и подпомагане на дка за трайните насаждения по различни програми, като от 2020г. декарите били намалени с унищожените насаждения, а именно - общо с 8.120 дка.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за енергетиката, независимо от обезщетението по ал. 1, ищецът счита, че титулярът на сервитута дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение като причинените вреди са следните: унищожаване на 716 (седемстотин и шестнадесет) броя овощни дървета - череши; унищожаване на 180 (сто и осемдесет) метра оградна телена мрежа с височина 150см. и унищожаване на 74 (седемдесет и четири) броя бетонни колове и унищожаване на прилежаща система за капково напояване; нереализиране на доход от трайните насаждения за периода от 2020г. до 2038г. - периода от унищожаване на насажденията до края на периода на плододаване; нереализиране на доход от подпомагане на земеделските производители по различни програми за периода от 2020г. до 2038г. периода от унищожаване на насажденията до края на периода на плододаване.

Във връзка с гореизложеното ищецът посочва, че съгласно разпоредбите на НАРЕДБА за базисните цени на трайните насаждения (трайните насаждения - овощни култури, лозя, плодоволечебни растения, южни култури, черници, хмел, розови градини, лавандула, многогодишни треви, декоративна растителност, маточни насаждения и др., се оценяват отделно от земята (Чл. 2) като с оценката се осигурява възстановяване на разходите за създаване и отглеждане на трайните насаждения и обезщетяване за нереализираните доходи от тях (Чл.3.).

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като недопустими и в тази връзка са релевирани следните възражения: налице е влязло в сила съдебно решение между страните от 17.11.2017г. по адм. дело № 8292/2017г. по описа на Върховния административен съд, с което въпросът за размера на обезщетението вече е решен окончателно; въпреки дадената от ищеца квалификация на исковете като такива по чл.65, ал.2 от ЗЕ, то от изложеното в исковата молба става ясно, че по същество искането му представлява обезщетение за учредения сервитут по чл.65, ал.1 ЗЕ като в ограниченията на ползването, съгласно чл. 64, ал. З, т.2, б. „а“ от ЗЕ е посочено, че в засегнатите поземлени имоти не се допуска засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица; ищецът е имал ангажимент да премахне евентуално налични череши в процесните имоти, за което той е компенсиран със заплащането на обезщетението по чл.65, ал.1 от ЗЕ, тъй като премахването на налични трайни насаждения представлява ограничение на ползването, възникнало по силата на закона с учредяването на сервитутите; то не представлява друга допълнителна вреда в имота по смисъла на чл.65, ал.2 от ЗЕ, която 3 подлежи на допълнително обезщетяване; вредите по чл.65. ал.2 от ЗЕ са вреди в имота, а не в сервитутната зона, поради което тези вреди не са свързани и не произтичат от учредяването на самия сервитут; в исковата молба дори не се и твърди, че са налице вреди извън сервитутната зона; в представения към исковата молба на ищеца протокол от 05.10.2022г. също е посочено, че няма нарушения на сервитутните граници от страна на строителя. В условията на евентуалност се оспорва и основателността на предявените искове като в тази връзка са релевирани следните възражения: дори да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата чл. 65, ал.2 ЗЕ, то същата се отнася до вреди, нанесени на останалата част от имота, която е извън сервитутната зона, а в случая ищецът нито заявява нанасянето на такива вреди извън сервитутната зона, нито е представил доказателства в тази връзка; отговорността по чл.65. ал.2 от ЗЕ е специална отговорност за непозволено увреждане, която не е приложима при наличието на договорни правоотношения. В случая между ищеца и „А.С.Д.Б.“ АД съществува договорно споразумение от 10.06.2021г., в което страните са уредили отношенията си във връзка с изграждането на газопровода в частта на процесните имоти; ответникът не е причинил твърдените вреди; оспорено е твърдението на ищеца, че същият е закупил овощните дървета, както и наличието на твърдените вреди.

В доказателствената тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. правоотношение по възлагане на работа, изразяващо се в задължение да възстанови всички причинени щети в имота, нанесени при упражняването на сервитутното право; 2/. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване на отговорността му.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетите писмени доказателства се установява, че П. Т. Х. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Хасково, местност „Балакли“ с площ от 18501 кв.м., съгласно нотариален акт № 91, том 20, per. 6913, дело 3569 от 16.12.2011г. на Служба по вписванията гр. Хасково и на поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на гр. Хасково, местност „Балакли“ с площ от 18502 кв.м., съгласно нотариален акт № 65, том 2, per. 471, дело 176 от 30.01.2012г. на Служба по вписванията гр.

Хасково.

В качеството му на земеделски производител, на 30.10.2012г. закупил овошки, предадени с приемо-предавателен протокол от 07.11.2012г. Със закупените овошки — череши през 2013г създал масив от трайни насаждения – череши, в собствените му поземлени имоти.

4

През 2014г. със Заповед № РД-02-15-116 от 31.07.2014г. на Министъра на регионалното развитие (обн.ДВ бр.65/2014 г.) били одобрени подробен устройствен план - парцеларен план за трасе на газопровод, технологичните площадки и елементите на обслужващата техническа инфраструктура за обект „Междусистемна газова връзка Гърция- България“ на територията на Република България - за частта от общата дължина на газопровода на територията на област Хасково, община Хасково, включително землище на гр. Хасково.

Трасето на обекта засяга имот с № *** в землище гр. Хасково, с площ на целия имот 18,501 дка с площ на сервитута 4,345 дка и имот с № в землище гр. Хасково, с площ на целия имот 18,502 дка. с площ на сервитута 3,770 дка. или общо площ от 8.120 дка.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bad5dc36-3a2a-4452-b188-42684cdb11b3