Решение № 144 от 13.11.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Търговище, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.А

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500224 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 329 от 12.07.2024 година, постановено по гр.дело № 1162/22 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил предявения от „РИСК ЕЛЕКТРОНИК“ ООД, ЕИК 030270934, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1138, район „Младост“, ***Л, Бизнес център „Б...“, ет.1, представлявано от управител - Й.Д.К., съдебен адрес: гр. София, ***, чрез адв. С. С., против И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, ***, съдебен адрес: гр.

Кюстендил, ***, чрез пълномощник адв. А. А. от АК-Кюстендил, иск за установяване на вземане за сумата от 1 659.94 лева, по издадена заповед № 134/15.03.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по Ч.гр.д. № 285/2022г. по описа на РС-Търговище.

Със същото решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 5 000 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 285/2022г. по описа на РСТ и разноски в исковото производство по гр.д. № 1162/2022г. по описа на РСТ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 1

„РИСК ЕЛЕКТРОНИК“ ООД, ЕИК 030270934. Изложеното в жалбата касае правилността на постановения съдебен акт. Твърденията са, че мотивите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Установено е , че заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на запис на заповед, като същият удостоверява редовно и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Записа обезпечава каузалното правоотношение между страните по него, а именно договор за наем, сключен на 14.08.2019 година. Именно по този договор за наем ответницата дължи претендираната сума, която представлява неплатени разходи за ток и вода в наетия обект. Твърди се, че приетата по делото икономическа експертиза е установила задълженията на ответницата по договора, за които са издадени фактури с №№№ 0000027512/25.01.2022 г. (частично заплатена), 0000027513/25.01.2022 г. и 0000027559/16.02.2022 г. През целия срок на договора, ответницата е заплащала задълженията си за наем и ел.енергия със закъснение, а задълженията за вода не са заплатени. Било е известно, че в имота се отчита промишлен ток, но не се е противопоставила и не е предприела действия за промяна на партида или пък за прекратяване на договора за наем. Продължила е да ползва имота въпреки това, от което следва, че е била съгласна да ползва имота при тези условия. След прекратяване на договора, при предаване на имота, страните са съставили приемо-предавателен протокол от 17.02.2022 г., констатирани са увреждания по имота и ответницата са се съгласила наемодателят да задържи внесения депозит, като обезщетение за нанесените по имота вреди. Освен това в самия протокол тя се е съгласила, че остава задължена със сумата 1 091 лв., като е посочила и датата, на която ще плати. Въпреки това съдът е приел, че вземане по договора не съществува с мотив, че не е доказано, какво включва тази сума, а отделно от това претендираната сума в размер на 568.94 лв., представляваща разходи за ел. енергия в имота не се дължи, тъй като наемодателят не е предприел действия да прехвърли партидата в такава за битови нужди.

Отделно от това, би могъл да я прихване от заплатения депозит, в размер на 900 лв. По изложеното въззивникът счита, че постановеното съдебно решение е неправилно. Моли то да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се признае вземане по договор за наем, в размер на 1 659.94 лв., от които разходи за вода за целия период на договора, в размер на 528.34 лв., сумата от 562.66 лв., разходи за ел. енергия за периода 07.11.2021 г.2 07.01.2022 година и 568.94 лв., разходи за ел. енергия за периода 08.01.2022 г. до 07.02.2022 година. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна моли атакуваното решение на Районен съд – Търговище да бъде потвърдено със законните последици. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Фактите по спора са следните:

Въззивникът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 285/22 по описа на Районен съд – Търговище, издадена е заповед за изпълнение № 134/15.03.202 2 г., за сумата от 1 659.94 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 25.01.2022 година, с падеж 31.01.2022. Заповедта е издадена против И. М. М., ЕГН **********, която е подала възражение в срока по чл.414 от ГПК. Поради горното е предявен иск за установяване вземането по заповедта.

Записът на заповед е издаден за обезпечение на вземането на кредитора по каузалното правоотношение, възникнало от договор за наем на недвижим имот. Такъв между страните е бил сключен на сключен на 14.08.2019 г., за срок от една година. С анекс от същата дата, страните са се договорили, че след изтичане на срока на договора, ако никоя от тях не се противопостави и не заяви желание за прекратяването му, договорът се подновява. При сключването на договора наемателят заплатил на наемодателя един наем и депозит в размер на месечния наем, който следва да обезпечи грижливото и добросъвестно ползване и стопанисване на имота и оборудването му от страна на наемателя, както и покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на повреди и други щети на имота /ако има такива/, причинени виновно от наемателя към датата на освобождаване на имота. Наемодателят може да прихваща от депозита дължими суми за неплатени консумативи и други.

3

С писмено уведомление от 25.01.2022 г., наемодателят е отправил 3дневно предизвестие, след изтичането на което договорът се прекратява.

Предизвестието е направено поради неплащане на дължимия наем за срок от три месеца, както и дължимите суми за ел. енергия и вода. Общо неплатените задължения по договора са в 5 191 лв.- неплатен наем от 16.11.2021 г. до 25.01.2022 г.; ел. енергия на стойност 2 542.24 лв. и сумата от 528.34 лв. – неплатена вода за целия период на договора. Ответницата е получила уведомлението на 26.01.2022 г. За срока на договора, имотът е бил регистриран за небитови нужди, при консумацията на ел. енергия.

За предаването на имота, страните са съставили приемо-предавателен протокол, отразяващ състоянието на имота, като на гърба на протокола наемателката се е съгласила, че разходите по запис на заповед, с остатък 1 091 лв. ще бъде платен до 28.02.2022 г., сметката по ф-ра за тока ще бъде платена във същия срок. Съгласила се е, че депозита в размер на 900 лв. остава за наемодателя, от което следва че ще покрие вредите по имота.

Съгласно приетата по делото икономическа експертиза, плащанията по договора за наем от страна на наемателя са извършвани по банковата сметка на наемодателя в ОББ АД. Има извършено едно плащане на каса- 1 800 лв., за наем - 900 лв. и депозит - 900 лв. Заключението е, че непогасеното задължение по договора за наем от страна на наемателя е в размер на 2 537.52 лв. Вещото лице е посочило в табличен вид всички плащания по договора за целия период от време, за наем и консумативи. Видно от таблицата, на л. 17 от заключението по №№№ 0000027512/25.01.2022 г., 0000027513/25.01.2022 г. и 0000027559/16.02.2022 г., са останали непогасени задължения, в посочения размер. Фактура № 0000027512/25.01.2022 г. е на стойност 1 927.22 лв., за консумативи, по която е извършено частично плащане в размер на 479.98 лв., на 09.02.2021 година, по фактура 0000027513/25.01.2022 г. непогасеното задължение е за консумативи и е в размер на 528.34 лв., а по фактура № 0000027559/16.02.2022 г., непогасеното задължение отново е за консумативи и е в размер на 568.94 лв. Експертизата също е установила, че плащанията от страна на ответницата по договора за наем са отразени коректно в счетоводството на наемодателя и в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и счетоводните стандарти.

Пред първата инстанция са изслушани показанията на св. Янислав 4

Димитров, съгласно който през м.02.2021 г. ответницата е била под карантина и по нейна молба и от нейно име е заплатил в офиса на фирмата сумата от 1 900 лв. за наем и сметки- за консумативи /ток, вода/. Предал парите на счетоводителката, за което не му били издадени никакви документи. Бащата на ответницата, също е бил изслушан в качеството му на свидетел, от неговите показания се установява, че тя е заплащала ток около 200 - 300 лв. Други релевантни за спора факти, от неговите показания не се установяват.

Пред настоящата инстанция също бяха събрани гласни доказателствапоказанията на свидетелката П. К.- служител при ищеца.

Показанията и на този свидетел не внесоха яснота относно релевантните за спора факти.

Представени бяха и фактури от страна на виззивника за задълженията по договора от страна на наемателката за консумираната в имота вода за целия срок на договора, както и за консумираната в имота ел. енергия за периода 07.11.2021 г. – 07.01.2022 г.

С оглед така установените факти съдът прави следния правен извод:

Ищецът е този, който чрез своите твърдения въвежда предмета на делото – в случая, основанието от което произтича вземането му. Твърди се, че по силата на договор за наем от 14.08.2019 година, ответницата е била наемател на негов имот, като договорът е прекратен в края на месец януари 2022 година. Претенцията е за незаплатени в имота вода за целия срок на договора и незаплатена ел. енергия за периода 07.11.2021 г. – 07.01.2022 година. Тези задължения по договора за наем са били обезпечени със издадения в полза на ищеца запис на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, против ответницата. При така очертаната рамка на спора, предмет на установяване е вземането по каузалното правоотношение- сключения договор за наем на недвижим имот. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че издаденият запис на заповед отговаря на формалните изисквания, има форма съответна на закона и съдържа всички реквизити съгласно чл.535 от ТЗ, което го прави редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Каузалното правоотношение между страните е възникнало от договор за наем. Договорът е сключен на 14.08.2019 г. и прекратен на 30.01.2022 г. Няма 5 спор, че ищецът е предоставил на ответницата имота предмет на договора.

Последната от своя страна е следвало да заплаща договорената наемната цена таксите за ел.ток, вода, входни такси, както и всички други разходи, свързани с ползването на имота. Плащанията по договора са правени от страна на наемателката по банкова сметка на наемодателя. Доказателствата сочат, че последната не е заплащала в срок задълженията си по договора, като това е било основанието за неговото прекратяване. Във връзка с прекратяването на договора страните са съставили приемо-предавателен протокол, установили са вреди в имота, установили са и непогасени задължения от страна на наемателката. Факти признати от самата нея и удостоверени в протокола.

Изявленията в този протокол относно наличието на задължения от страна на ответницата, доколкото съдържат неизгодни за самата нея факти, са годно доказателствено средство. При прекратяването на договора е признала съществуването на нейни задължения към наемодателя, които по размер са установени от приетата по делото икономическа експертиза. Съществуването на тези задължения се установява и от приложените по делото фактури, а дали те като документ съответстват на закона за счетоводството е въпрос на счетоводен контрол от съответните органи, но не е основание да бъдат изключени от доказателствата по делото. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна- ответницата, за каквото следва да се приеме направеното от нея признание за задължение за неплатен ел. енергия и задължения по издадения от самата нея запис на заповед. В тази насока е трайната съдебна практика относно доказатествената стойност на фактурата като документ. С оглед изложеното следва, че задължението в размер на 1 091 лв., включващо незаплатена вода за целия период на договора, в размер на 528.34 лв. и ел. енергия, в размер на 562.66 лв. за периода 07.11.2021 г. - 07.01.2022 г., съществува.