Решение № 142 от 11.07.2022, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Бяла, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20224510100119 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на искова молба от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, с ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Рачо Петков Казанджията” №4, вх. А, ет. 6, представлявано от Изпълнителния директор Лауринас Розгис, чрез пълномощник адвокат И.Л. от Адвокатска колегия /АК/ - София, срещу Р. К. ИВ., с ЕГН **********. Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 143, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 175.56 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №505538526/27.01.2019г. сключен между Р. К. ИВ. и “А1 България” ЕАД, заплатена на 21.02.2020г. от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на “А1 България” ЕАД, въз основа на Договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №393/25.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №996/2021г. по описа на БРС;

С влязло в сила определение, постановено на 24.06.2022г., съдът е прекратил производството по делото в частта относно предявения по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 22.09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 21.02.2020г. до 18.05.2021г., включително, поради оттегляне на този иск, и е обезсилил Заповед №393/25.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта относно мораторната лихва в размер на 22.09 лева.

Ищцовото дружество твърди, че на 27.01.2019г. между“А1 България” и Р. К. ИВ. е сключен валиден Договор за продажба на изплащане №505538526/27.01.2019г. На основание т. 1 и т. 2 от договора с неговото подписване ответниццата е закупила и е станала собственик на устройство “Huawei Y6 2018 DS Gold”. Съгласно т. 10.2.1 от договора същата се задължила да заплати на дружеството продажната цена за вещта съобразно погасителен 1 план към договора. Поради неплащане в срок, договорът между “А1 България” ЕАД и ответницата е прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от същия. Непогасената сума до края на срока на договора за продажба на изплащане е в размер на 175.56 лева и е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3 от договора. На 07.11.2014г. между “А1 България” и “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД е сключен договор за поръчителство. На основание т. 3 от договора за поръчителство “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД се задължило, в качеството на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с“А1 България” договор за продажба на изплащане. Доколкото Р.И. не е платила дължимата сума в размер на 175.56 лева по горепосочения договор за продажба на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4 от Договор за поръчителство от 07.11.2014г. “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, в качеството на поръчител я е уведомило, че ще изпълни вместо нея задължението й към“А1 България”. Поради липса на доброволно плащане от страна на ответницата, след като е била поканена за това и на основание чл. 2.2.3 от Договор за поръчителство от 07.11.2014г. “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД е заплатило на “А1 България” на 21.02.2020г. дължимата и изискуема сума от Р.И. по Договор за продажба на изплащане от 27.01.2019г. За процесното вземане е издадена Заповед №393/25.10.2021г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №996/2021г. по описа на БРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е е постъпил отговор на исковата молба от ответницата,чрез който се оспорва предявения иск,по съображения подробно изложени в същия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото доказателства се установява,че на 27.01.2019г. между “А1 България” и ответницата е сключен валиден Договор за продажба на изплащане №505538526/27.01.2019г., по силата на който последната е закупила устройство “Huawei Y6 2018 DS Gold”, като се задължила да заплати на дружеството продажната цена за вещта съобразно погасителен план към договора. Съгласно чл. 12.3 от договора за продажба при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски договорът се прекратява и всички дължими суми по него стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Според чл. 6.2 от договора за продажба месечните вноски се отразяват в месечните фактури по договора за услуги. Съгласно чл. 9.1.2 от договора за продажба продавачът има право да обезпечи вземанията си по същия с поръчителство от трета страна.

Клаузата на чл. 12 от договора за продажба урежда хипотезите на прекратяването му – с изтичане на срока, с доброволно плащане на дължимите суми, включително предсрочно, като чл. 12.3 се отнася за случай на неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски, при който всички суми, дължими до края на срока на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях – същата се издава след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги, като договорът се счита прекратен от тази дата, което не засяга задължението за плащане на дължимите суми. В чл. 13 от договора за продажба е предвидено и развалянето му от изправната страна при нарушаване на задълженията на другата, а в чл. 15 от същия е уредено правото на поръчителя, изпълнил задължението на купувача да иска от него платеното заедно с лихвите и разноските, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

От представения по делото Договор за поръчителство от 07.11.2014г. между “Мобилтел” ЕАД /сега с наименование “А1 България”/ и ищцовото дружество се установява, че последното, в качеството на поръчител, се е задължило да обезпечи вземанията на “Мобилтел” ЕАД от абонати по сключени договори за продажба на изплащане. При наличие на просрочени задължения към “Мобилтел” ЕАД /сега с 2 наименование “А1 България”/ последното издава фактура за изискуемите задължения и след изтичане на 20 дни от издаването й изпраща на “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на изплащане, като тази справка представлява покана до ищцовото дружество, в качеството на поръчител да погаси в едномесечен срок просроченото задължение на абоната, като плати дължимата от последния цена на крайното устройство или съответния остатък от нея /чл. 2.2.3 от договора за поръчителство/. След получаване на справката-покана “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД се задължава писмено да уведоми абоната, че в качеството на поръчител ще изпълни вместо него задължението му към “Мобилтел” ЕАД, като сумата, която ще погаси, ще бъде до размера на дължимата към “Мобилтел” ЕАД цена на крайното устройство или съответния остатък от нея /чл. 2.2.4 от договора за поръчителство/. За целите на регресния иск срещу длъжниците “Мобилтел” ЕАД /сега с наименование “А1 България”/ се е задължило пред поръчителя “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД да предоставя всички необходими документи, доказващи вземането, включително писмено потвърждение за извършеното погасяване на задължението на абоната от страна на поръчителя /чл. 2.2.6 от договора за поръчителство/. В чл.21 от договора е посочено ,че същия се сключва за срок от една година,считано от датата на подписването му- 07.11.2014г. С Анекс от 08.10.2015г. към договора за поръчителство страните са уговорили упълномощаване на “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД от “Мобилтел” ЕАД /сега с наименование “А1 България”/ да изпраща от името на последното уведомления до абонатите, с които да ги информира за развалянето на сключените с тях договори, респ. за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по тях, както и да ги покани да платят дължимите суми на “Мобилтел” ЕАД /чл. 1, който изменя текста на последното изречение на чл. 2.2.2 от договора за поръчителство/.

С анекс от 15.03.2015г.,ръкописно поправено на 2016г. “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД и “Мобилтел” ЕАД /сега с наименование “А1 България”/ са се уговорили срокът на договора да бъде продължен с една година ,считано до 07.11.2016г. На 12.12.2016г. между страните е сключен нов анекс ,с който срокът на процесния договор се продължава с една година или до 07.11.2017г.

С последващи анекси срокът на договора за поръчителство е продължен до 08.08.2020г.

По делото е представено уведомление по чл. 143 ЗЗД за намерение за изпълнение на задължение, адресирано до Р.И. от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, като поръчител, за уведомяването й, че ако до 13.11.2019г. не заплати дължимия остатък от 175.56 лева към “А1 България” ЕАД по Договор за продажба на изплащане, “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД ще заплати същия в качеството си на поръчител и ще предприеме съдебни действия по отношение на ответницата. В уведомлението е посочено, че за неизплатените суми по цитирания договор за продажба от страна на последната е издадена фактура №650735577/27.01.2019г. от която дата съгласно договора те са станали изискуеми. По делото липсват доказателства за връчване на уведомлението на адреса на ответницата.

“Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД е подало заявление по чл. 410 от ГПК за процесното вземане, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №996/2021г. по описа на БРС и на 25.10.2021г. в полза на дружеството е издадена Заповед №393 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. К. ИВ. за сумата в размер на 175.56 лева – главница по Договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 325.00 лева – деловодни разноски, в това число: 25.00 лева – внесена държавна такса, и 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК е постъпило възражение от ответницата.

Настоящият иск е предявен от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК – на 21.02.2022г. /по пощата/,съобщението с указанията по чл. 415, ал. 1 от 3

ГПК е връчено на дружеството на 20.01.2022г ,като срока изтича на 20.02.2022г.-неделянеприсъствен ден,като е приложима е разпоредбата на чл.60,ал.6 от ГПК.

Релевантните за спора обстоятелства са установени по категоричен начин, а преценката им налага следните правни изводи:

Предявеният установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с регресното право на платилия поръчител по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права не възникват, ако поръчителят е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.

Фактическият състав на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД съдържа няколко елемента, чието установяване обуславя основателността на регресния иск. На първо място, поръчителят трябва да е изпълнил свое изискуемо задължение по договор за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде действително и точно. Няма значение дали поръчителят е бил осъден или не от кредитора. Втората предпоставка за възникване на регресни права срещу длъжника е поръчителят да уведоми длъжника за изпълнението – чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. Той губи регресните си права, ако длъжникът е изпълнил задължението преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане – чл. 143, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД.