Определение № 3293 от 13.10.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3293

Окръжен съд – Варна

12.10.2020 г.

Град Варна

IVа състав

На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502653 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И. , срещу Решение № 2517 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 16337/2019 г. по описа на РС-Варна, 48 с-в, с което e ОСЪДЕНА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Карамфил“ 14, вх. Е, ет. 7, ап. 93, сумата от 1550,92 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и 92 ст./, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд от ищеца с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С. Т. Ц. не депозира писмен отговор.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

1

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И. , срещу Решение № 2517 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 16337/2019 г. по описа на РСВарна, 48 с-в.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2653/2020 г. на ОС-Варна за 18.01.2021 г. от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2