Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1772 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2204/2023
Вид
Определение № 1772
Подписан
23.07.2024
В сила
25.07.2025
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1772 гр. София, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502204 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на адв. О. в качеството на пълномощник на ищеца В. П. С. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди се, че е осъществявал правна защита безплатно и му се следва адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 ЗАдв., което трябва да се определи по правилата на чл.36 ал. и чл.7 ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004г в редакцията й ДВ бр.88/04.11.2022г, в сила от 08.11.2022г., което така изчислено възлизало в размер на 7050лв или 8460лв с ДДС за всяка инстанция или в размер на 2538лв., вместо присъдените от съда 684лв.

В срок насрещната по молбата страна „Дженерали Застраховане“АД е депозирала отговор, с който счита молбата за неоснователна по съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение е коректно определен, както и че съдът не е ограничен да намали разноските, ако делото не се отличава с правна и фактическа сложност, тъй като наредбата за минималните адвокатски възнаграждения няма обвързващ съда характер /въпрос разрешен в решения по C‑427/16 и C‑428/16 СЕС/.

САС в настоящия състав след преценка доводите в молбата и приложените доказателства приема следното:

Молбата за допълване на определението е допустима, като подадена в срока по чл. 248 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установява, че с постановеното по делото решение е отменено частично отхвърлителното решение на първата инстанция и вместо него в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ в размер на 12 000лв. При този изход на спора по правилата на чл.78 и сл.ГПК в на адвокат О., осъществил безплатна правна защита по делото на осн. чл.38 от ЗАдв. се следва възнаграждение и пред двете инстанция съответно 1 на уважената част от иска. Изчислено съобразно предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004г в действаща редакция изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4.11.2022г. по чл.7, ал.2, т.4 при цена на иска в размер на 80 000лв /2650 + 8% за горницата над 25 000лв/ адв. възнаграждение възлиза на 7050лв, ако искът бе уважен в пълния му претендиран размер, вместо за 12 000лв. Съответно на уважената част /12 000лв/ размерът на възнаграждението се изчислява на 1057,50лв, към които ще се добави ДДС или дължимият по правилата на наредбата размер ще бъде 1269лв за всяка от инстанциите, общо 2538лв.

Действително, предвидените в Наредбата размери нямат обвързващ съда характер /въпрос разрешен в решения по C‑427/16 и C‑428/16 СЕС/, но служат като ориентир при определяне справедлив размер на адвокатско възнаграждение. Като се има предвид, че в производството по чл.432 ал.1 КЗ са били спорни всички елементи от фактическия състав по чл.45 ЗЗД, включително механизмът за настъпване на произшествието и в тази връзка са събирани множество доказателства, включително са изслушвани експертни заключения, то следва да се приеме, че фактическата и правна сложност на делото, продължителността на процеса и реално положеният от пълномощника квалифициран труд, обосновават прилагането тези общоприети в практиката размери на адвокатските възнаграждения.

В обобщение на посоченото молбата по чл.248 ГПК се явява основателна до размер от 2538лв, което ще има за последица допълнително присъждане на сумата от 1854лв, представляваща разликата между дължимата и вече присъдена сума за възнаграждение на адвоката.

С горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение от 31.03.2024г. по гр.д. № 2204/2023г на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав в частта за разноските, както следва :

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“АД ЕИК 030269049 да заплати на адвокат В. О.

САК допълнително сумата от 1854лв, представляваща разликата между присъденото с решението възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв за безплатна правна защита пред двете инстанции в размер на 684лв и дължимото от 2538лв.

Определението, подлежи на обжалване в 1-седмичен срок с частна жалба от връчване препис на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

2

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3