Решение № 20550 от 12.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20550 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20211110144124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. И. М. срещу М. Л. Л., с която се иска прогласяване на нищожността на договор, обективиран в нотариален акт № ******************по описа на нотариус К. К., за покупко-продажба на недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, бл. **, вх. *, ет. *, поради абсолютна симулативност на сделката и противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на ответницата да върне на ищцата правото на собственост върху процесния недвижим имот, а при условията на евентуалност – за унищожаване на договора поради измама.

В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 04.11.1997 г. В процесния имот ищцата живеела с Е. М.Г., който починал през 2016 г. След смъртта на Е. Г.. ищцата подържала близки отношения с негова братовчедка- А. Б. Л. и М. Л.

Л. (дъщеря) в периода от края на 2018 г. – 2020 г. През 2019 г. здравословното състояние на ищцата се влошило, поради което периодично се налагало да постъпва в болница в периода от м. юли 2019 г. до 2020 г. Поради здравословното си състояние ищцата получила помощ от А. Б. Л. и М. Л. Л., които предложили да се грижат за ищцата С. М.. Към края на 2019 г. здравословното състояние на ищцата се влошавало, а ответниците А. Л. и М.

Л. заявили, че ще продължат да помагат и да полагат грижи докато С. М. е жива, ще я издържат, но в замяна поискали същата да прехвърли собствеността на апартамента на М. Л. Л.. Ищцата се съгласила, при условие, 1 че А. Л. и М. Л. се задължат да я гледат докато е жива, да я издържат, да закупуват всичко необходимо и да помагат в ежедневните й нужди.

Ответницата М. Л. се снабдила с необходимите документи за сключване на прехвърлителната сделка без ищцата да я е упълномощавала с изрично нотариално заверено пълномощно в качеството й на собственик на недвижимия имот. Няколко дни преди датата на сделката, на 23.06.2020 г. ответницата М. Л. завела ищцата в клон София Хемус на „Уникредит Булбанк“ АД, за да може последната да открие своя банкова сметка, по която да бъде извършен банковия превод при сключване на сделката, като ответницата М. Л. й казала да направи заявка за теглене за 26.06.2020 г. за сумата от 27 500 лв. На 26.06.2020 г. била извършена сделката за прехвърляне собствеността върху процесния имот при нотариус К. К., рег. № 201 и съответно съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 61, том II, рег. № 3027, дело 229 от 26.06.2020 г. Ищцата се учудила, че никъде в нотариалния акт не пише, че собствеността върху имота се прехвърля срещу задължението за издръжка и гледане, за което се били уговорили с ответницата М. Л.. Веднага след сключване на сделката, ищцата отишла в клон София Хемус на банка „Уникредит Булбанк“ АД, където М. Л. превела сумата от 27 500 лв. по сметка на С. М., последната изтеглила преведената сума и веднага след това я предала на К. И.. През това време ищцата срещната своя позната – М. Н. Г., която била очевидец на случилото се в клона на банката. Ищцата твърди, че след сключване на сделката й се наложило активно лечение, след което се преместила в гр. Видин при А. Л., като давала на последната цялата си пенсия, за да се грижи за нея и да закупува всичко необходимо. От началото на м. януари 2021 г. нито А. Л., нито М. Л., нито К.

И., който бил във фактическо съжителство с М. Л., се грижили за нея. Затова през месец март 2021 г. ищцата поискала да развали сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***************., тъй като ответницата я е заблудила, че с прехвърлянето на имота ще я гледат и издържат, както и за връщането на продажната цена за прехвърляне на апартамента. А. Л. изпратила списък с разходи, които са направени, които ищцата да изплати, за да върнат апартамента. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – М. Л. Л., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответницата твърди, че е придобила собствеността върху процесния недвижим имот от ищцата чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **/***** г., том **, рег. № ***, дело ***/**** г., която сделка е действителна и е породила правните си последици. Твърди се, че между нея и ищцата не е имало уговорка за сключване на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, а за покупко-продажба на процесния имот. Оспорва и иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на нотариалния акт поради противоречие с добрите нрави, тъй като продажната цена на имота е изплатена изцяло от купувача, която продажна цена е действително уговорената между страните по сделката, и е в по-висок размер от определената данъчна оценка на имота.

Ответницата оспорва изцяло и предявения в условията на евентуалност иск с 2 правна квалификация чл. 27 във връзка с чл. 29 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на договора, обективиран в процесния нотариален акт поради грешка в мотивите за сключване на процесната сделка с вещно прехвърлителен ефект, вследствие на умишлено въвеждане в заблуждение, тъй като считат, че към момента на сключване на сделката ищцата е била наясно относно сделката, която сключва и не е имала погрешни представи относно вида на сделката, предмета на договора и продажната цена. Твърди се, че не е налице фактическия състав на измамата като основание за унищожаване на процесната сделка. Ответницата заявява, че срещу нея има подадена жалба от ищцата пред Софийска районна прокуратура за извършена измама по отношение на процесния недвижим имот, въз основа на която е образувана прокурорска преписка № 18564/2021г. по описа на СРП.

Претендира разноски.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 10 – 11 от делото Нотариален акт № 61/26.06.2020 г., том II, рег. № 3027, дело № 229/2020 г. на нотариус К. К., с район на действие – района на Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 201, неоспорен от страните, ищцата С. И. М. е прехвърлила на ответницата М. Л. Л. правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, район „П.“, ж.к. „Л.“ Г, бл. **, вх. *, ет.

*, ап. ***, срещу продажната цена от 27 500 лв., като си е запазила пожизнено правото на ползване върху процесния имот.

Съгласно представено от ищцата извлечение от банковата сметка в

„Уникредит Булбанк“ АД (на лист 131 от делото) на 26.06.2020 г. същата е получила по сметката си 27 500 лева от ответницата, като в същия ден е изтеглила сумата.

В съдебното заседание на 29.05.2023 г. (на лист 145 – 148 от делото) е разпитана свидетелката на ищцата М. Г., която свидетелства, че e близка приятелка на ищцата и се е грижила за нея. Дава показания, че след края на затварянето при пандемията от covid-19 е видяла ищцата С. М. и ответницата М. Л. в банков офис на бул. „Мадрид“ в София, като първо ищцата разпознал малолетният внук на свидетелката, която се изненадала, тъй като мислела, че ищцата е извън града при свои роднини в Северозападна България.

Свидетелката дава показания, че видяла ищцата с много пари в нея, които последната предала на ответницата. След това ищцата споделила със свидетелката, че е прехвърлила апартамента си на ответницата, че те са постъпили зле с нея и иска да си върне апартамента. Дава още показания, че с ищцата ходили в данъчната служба, където им показали искане за издаване на данъчна оценка, което било подписано от ищцата, но ищцата отрича да е подписвала такъв документ. Свидетелства, че ответницата и съпруга заявявали, че щели да дадат на ищцата още 50 000 лева, или да върнат апартамента, но до сделка така и не се стигнало. Ищцата заявила, че мъжът на ответницата, който бил разследващ полицай, заплашвал ищцата. Дава 3 показания, че ищцата ѝ дължи пари, които още не ѝ е върнала.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. относно това, че ищцата е прехвърлила свой недвижим имот на ответницата, която е роднина, както и за това, че между страните е имало разногласия по въпроса, включително свързани с цената по сделката. Съдът кредитира показанията относно удостоверението за данъчна оценка само относно частта с оспорването , а по отношение на това, че са подписани от друго лице – поради заключението на почерковата експертиза.

В съдебното заседание на 29.05.2023 г. (на лист 147 – 148 от делото) е разпитан свидетелят на ответницата Асен И., която свидетелства, че в началото на месец юни 2020 г. се е видял с ответницата, която по време на срещата им провела разговор по телефона с жена, която се казвала С.. Двете жени са се уговаряли ответницата да придобие апартамента на С., тъй като последната имала нужда от пари, и да остане да живее в имота. Ответницата нямала готовност да закупи имота, поради което поискала на свидетеля сумата от 2000 лева в заем.

В заключението си по назначената съдебно-почерковата експертиза, изслушано в заседанието на 13.09.2023 г. (на лист 243 от делото), представено в писмен вид на лист 229 – 239 от делото, вещото лице допуска, че подписите, положени от името на ищцата С. М. в искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот и за незавършено строителство № 7219H18837/15.06.2020 г., както и в удостоверение за данъчна оценка, изх. № **********/15.06.2020 г., не са положени от същата, като установява, че при подаване на различни документи до администрацията ищцата очевидно ползва помощ на други лица, които изписват за нея по-сложни елементи от текстовете, а подписите се различават.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е главен иск за установяване на нищожност на договор поради противоречие с добрите нрави поради явна неравностойност на престациите с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване на нищожност поради симулация с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД, и евентуален иск за унищожаване на договора поради грешка с правна квалификация чл. 27, изр. 2, предл. второ във връзка с чл. 29 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД:

Главният иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави се уважава, ако съдът установи, че договорът е сключен и ищцата не е получила цената на продадения апартамент, тъй като е върнала сумите на лице, за което е мислела, че е съпруг на ответницата.

От събраните по делото доказателства не се установи, че сумата от 27 500 лева, представляваща получена от ищцата продажна цена за имота, е върната от нея на ответницата.

4

На първо място, в исковата молба се твърди, че на 26.06.2020 г. в клон на „Уникредит Булбанк“ в гр. София ищцата е предала изтеглената от личната си банкова сметка сума на К. И., който живее на съпружески начела с ответницата М. Л.. Същевременно, в показанията си свидетелката М. Г. твърди, че е видяла как ищцата С. М. предава пари на ответницата М. Л., но в показанията си свидетелката не е посочила конкретен ден, месец или дори сезон, през който се осъществила срещата с ищцата в банката. Предвид това и обстоятелството, че според твърденията на ищцата ответницата и майка са полагали грижи за нея през цялата 2020 г., дори да се приеме, че действително ищцата е предала в банката пари на ответницата, не може да се установи кога през 2020 г. е станало това, съответно не може да се установи дали предаването на парична сума е действително връщане на получената за продажбата на недвижимия имот продажна цена или сумата е дадена на друго основание, например закупуване на лекарства, хранителни продукти и т.н. На следващо място, показанията на свидетелката М. Г. противоречат на показанията на свидетеля Асен И., според които двете жени са договаряли сключването на договор за продажба, поради което ответницата му е поискала сумата от 2000 лв. в заем.