Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16724 от 10.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 4446/2025
Вид
Определение № 16724
Подписан
10.09.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Елена Маврова, Стилияна Григорова, Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за гражданското въздухоплаване

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16724 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Подадена е частна жалба от „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, представлявано от управителя Л.Л., по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, инкорпорирана във възражение с вх. № 122772 от 12.04.2024 г. по ч.гр.д. № 8715/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта в която е определено адвокатско възнаграждение в размер 400 лв. на адв. С.Б..

В жалбата се поддържа, че неправилно СРС е присъдил разноски на адв. С.Б., защото такива не са действително направени от заявителя М.С.. Сочи се, че по делото има пълномощно, в полза на двама адвокати, като съгласно т. 2 от същото, лицата се упълномощават да сключват с трети лица договори за правна защита, както и да договарят за себе си. Считат, че в случая не е спазена формата предвидена в чл. 135, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване за упълномощаване на трети лица, които не са адвокати, с права, произтичащи от Регламент (ЕО) 262/2004 г. Счита, че не е доказано реално договорена и реално заплатена правна помощ.

Ответникът по частната жалба М.С., чрез адв. С.Б. е депозирала отговор, в който я оспорва, като неоснователна. Сочи, че съдебната претенция е предявена при надлежна представителна власт на адв. С.Б., като съответно пътникът /кредитор/ е упълномощил „Клеймхелп“ ЕООД да действа от негово име и за негова сметка.

Частните жалба е в срок и е допустима, а по същество основателна, поради следните съображения:

Видно от заповед № 7524 от 08.03.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 8715/2024 на СРС, 178 състав, е осъдено „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, ЕИК 130540291 да заплати на М.С.С. сумата от 1 173,50 лв., обезщетение за голяма закъснение – отмяна на полет от 23.02.2023 г. до Матала, ведно със законна лихва от 14.02.2024 г., както и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Заявителят е представил към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пълномощно от М.С.С. в полза на адв. С.Б. и адв. Е.Б.В.. Представен е договор за правна помощ от 08.02.2024 г., сключен между М.С.С., действаща чрез пълномощника си Ж.С.В., управител на „Клеймпхелп“ ЕООД за възлагане на адвокатска работа и договаряне, съответно плащане на възнаграждение. По делото 1 няма пълномощно в полза на „Клеймпхелп“ ЕООД за процесуално представителство на заявителя, следователно не може са се приеме, че договорът за правна помощ е противопоставим на длъжника и поражда отговорност за сторени разноски.

Следователно, в случая няма представени доказателства, за заплатено адвокатско възнаграждение от заявителя – физическо лице, което е страна по материалното правоотношение, предмет на заповедното производство.

Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в случая, такива доказателства не са представено по делото.

Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че частната жалба е основателна, като по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК следва да бъде отменена заповедта, респ. разпореждането за издаването й, в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

За пълнота, следва да бъде отбелязано, че СГС е компетентен, в частта, в която възражението има характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК /досежно присъдените разноски на заявителя, съобразно приетото в т. 7 от ТР 3/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, а по искането за присъждане на разноски по възражението за възражението по чл. 414 ГПК компетентен е СРС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.03.2024 г., обективирано в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 8715/2024 г. на СРС, 178 състав, с което е осъдено „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, ЕИК 130540291 да заплати на М.С.С. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2