Решение № 78 от 13.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20254100100601 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 421 ТЗ.

Ищецът основават претенцията си на твърдения, че с нотариално завещание № 2, том I, рег. № 2765, нот. дело № 20/2024г. на нотаруис Д. А., са му завещани всички средства налични по банковите сметки на завещателя в Банка ДСК /наличност в разплащателни сметки, влогове и депозити/. Ищецът допълва, че след смъртта на завещателя на 29.08.2024г. е представил нотариалното завещание в клона на ответника в гр.П., но последният е отказал да изпълни завещателното разпореждане, тъй като счита същото за неясно. Ищецът уточнява, че е сдружение с нестопанска цел, което подкрепя даровити деца в нужда и че завещателят дълги години е помагал с финансови средства тази кауза, като е заявявал, че ще даде за нея всички средства, с които разполага. Ищецът като изтъква, че процесното завещание е съставено при спазване на предвидения в закона ред и форма и че в него е отразена действителната воля на завещателя, отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати всички налични средства по сметките на завещателя /разплащателни, влогове и депозити/, възлизащи на 258 867, 66 лв.

С отговора на исковата молба ответната банка оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че завещателят е бил титуляр на банкова сметка, която е разкрита през 2018г. и че към момента наличността й възлиза на 270 911, 07 лв., тъй като по нея все още постъпват суми от пенсия от британски осигурителен 1 орган. Възразява, че след представяне на процесното завещание и предвид вписаната в него наличност по сметките на завещателя от 2000 лв. е изразил готовност да заплати тази сума. Без да отрича принципното си задължение да изплати сумите по сметката на завещателя на наследниците му по закон и завещание, смята че последното е неясно относно размера на завещаната сума и че волята на завещателя подлежи на тълкуване, което не може да бъде извършено от него. Не оспорва, че процесното завещание отговаря на изискванията на чл. 24 ал. 1 ЗН и сочи, че към датата на завещателното разпореждане – 20.08.2024г. салдото по разплащателната сметка на завещателя е било в размер на 2810, 96 лв., което е близко до посочената в завещанието сума от 2000 лв.

Уточнява, че всички останали средства на завещателя са били налични в спестовната компонента към сметката му, която съгласно чл. 96 ал. 1 от ОУ на банката се използва за съхранение на пари, които са били видими по всяка време. Ответникът разяснява, че в случая не се касае за отделна банкова сметка, че парите в тази компонента в размер на 241 509, 88 лв. имат спестовен характер, олихвяват се ежедневно и не могат да се използват за извършване на платежни операции, както и че същите са върнати в разплащателната сметка на завещателя, след неговата смърт. В тази връзка ответникът смята, че завещателното разпореждане не обхваща сумите над размера от 2000 лв., поради което е отказала да ги изплати. Счита, че за тези суми ищецът не се явява надлежен кредитор по см. на чл. 75 ал. 1 ЗЗД и не може да получи изпълнение за тях, тъй като плащането ще представлява неправомерна платежна операция. В условията на евентуалност ответникът навежда възражение за нищожност на процесното завещателно разпореждане, поради нарушение на чл. 42 б. „б“ ЗН вр. чл. 24 ал. 2 пред.

1 – 3 ЗН, тъй като нотариусът не е записал точно и изрично волята на завещателя и същата е останала неясна относно завещания размер на сумите по банковата му сметка. С тези доводи се иска отхвърляне на предявения иск, а в случай на осъдително решение се развиват съображения, че банката не е дала повод за завеждане на делото, поради което не следва да й се възлагат разноските по него.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че в полза на ищеца е извършено завещателно разпореждане от британския гражданин П.Д., който е имал разкрита банкова сметка в ответната банка. От представения препис от нотариално завещание № 2, том I, рег. № 2765, нот. дело № 20/2024г. на нотаруис Д. А. се установява, че на 20.08.2024г. завещателят в дома си в с. М., в присъствието на свидетелите Д. Б. и А. Ч., с участието на преводача П. С. - С., извършваща превод от английски на български език, разбирайки смисъла и значението на акта и с желание да го извърши, е продиктувал на явилия се при него нотариус, волята си, отразена от последния в документа на нотариалния акт, че в знак за привързаност завещава на три отделни лица, неучастващи по делото, два недвижими имота в гр. С., всичките си 2 дялове в еднолично търговско дружество, както и едно МПС, а на ищеца по делото завещава всички свои сметки в ответната банка /наличност в разплащателни сметки, влогове, депозити/. В нотариалното завещание е посочено, че към настоящият момент завещателят оценява наличността по тях на 2000 лв., като конкретна парична стойност под формата на данъчна оценка и застрахователна стойност е посочена и за всеки от един от другите завещани обекти.

За изготвяне на нотариалното завещание пред нотариуса е депозирана молба от 15.08.2024г., написана на български и на английски език, с която завещателят е поискал от него да го посети в дома му в с. М., поради много лошото му състояние, за да направи нотариален завет, с който да изрази волята си за разпределение на цялото си имущество за след смъртта си. В молбата волята на завещателя за разпореждане с имуществените обекти е идентична с отразената в процесното нотариално завещание, без обаче да се сочи конкретна парична стойност за всеки от тях, вкл. и относно точна наличност по банковите му сметки.

Завещателят е починал на 29.08.2024г., видно от представения препис – извлечение от акт за смърт № 0007/30.08.2024г., към който момент наличността по банковите му сметки, разкрити при ответника е възлизала на 242 498, 64 лв.

/удостоверение от банката и извлечение за периода от банковите сметки/.

От показаният на свид. П. С. – С. – преводач при извършване на нотариалното завещание се установява, че изразената от завещателя воля е да завещае средствата, с които разполага на училището в с. Р. за децата в него. Свидетелят няма спомен завещателят да е посочвал конкретен размер на средствата, които завещава и заявява, че същият е бил с бистър ум и наясно със ситуацията.

От показанията на свид. Д. Б. се установява, че познавал добре завещателя, тъй като дълги години бил негов адвокат. Същият разполагал със средства и бил ангажиран с цялата дейност на училището в с. Р.. Освен, че помагал в заниманията с децата, участвал и във финансирането му, като закупил бус за училището, финансирал лагери за децата и построил за нуждите им цяла къща. През 2024г., поради влошаване здравословното състояние на завещателя, същият потърсил свидетеля, за да му помогне в изготвянето на завещание. Свидетелят изготвил проекта на завещанието и молбата до нотариуса в двуезичен вариант за извършване на завещателното разпореждане. Нотариусът посетил завещателя в дома му, поради невъзможност да се придвижва, като свидетелят присъствал при изготвянето на завещанието, с още един свидетел, за което се подписали. Пред нотариуса завещателят заявил волята си да завещае имуществото си така, както е било посочено в проекта, като преводачът дословно превел от английски на български изявленията му в тази насока. Свидетелят излага, че нотариусът, за да събере следващите се нотариални такси за завещанието, попитал завещателя каква е наличността му по банковите сметки, но той не заявил 3 конкретен размер от притеснение от присъстващите. Завещателят посочил сумата от 2000 лв., тъй като нотариусът искал да е налице някакъв материален интерес, въз основа на който да се определят нотариалните такси.

От показанията на свид. Д. А. – извършилият завещанието нотариус се установява, че сумата от 2000 лв. й е посочена от завещателя и е вписана в завещанието единствено и само във връзка с таксуването на нотариалното удостоверяване, както и поради опасност да не се впише завещанието, поради липсата на материален интерес.

Няма спор по делото, че след откриване на наследството на завещателя ищецът в качеството си на заветник е поискал от ответника да изпълни извършеното в негова полза разпореждане, като му преведе всички налични средства по сметките на П.Д., разкрити при него. Не е спорно по делото, че ответникът е изразил готовност да изплати само сумата от 2000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 421 ТЗ за реално изпълнение на задълженията на ответната банка по договор за паричен влог, като ищецът се легитимира като правоимащо лице на основание съставено в негова полза от титуляра на депозита нотариално завещание. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че има качеството на заветник на починалия завещател, че между последният и ответната банка е налице облигационна връзка по договор за влог и че въз основа на извършеното в негова полза завещателно разпореждане е придобил правото на получи депозираните от титуляра средства по този влог.

Предявеният иск е процесуално допустим и сезираният съд е международно компетентен да го разгледа, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012г., доколкото починалият завещател е имал обичайно местопребиваване на територията на страната – с. М., общ. П., ул. „**“ № . В съответствие с чл. 21 от същия регламент приложимото материално право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата членка по обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. Следователно приложими към валидността и действието на процесното завещателно разпореждане са нормите на Закона за наследството /ЗН/.

Според правната доктрина и съдебната практика завещанието е едностранен, личен, формален и отменим акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото или с част от имуществото си в полза на друго, определено от него лице. В действащия ЗН са уредени две форми на завещателно разпореждане – саморъчно и нотариално завещание. Съгласно чл. 24 ал. 1 и ал. 2 ЗН нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели, като при него завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който е записва така, както е 4 изявена, след което протича завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му, след което то се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Тези въведени от законодателя изисквания касаят формата на нотариалното завещание и липсата на някой от тези реквизити е въздигнато от закона като основание за нищожност на завещателното разпореждане /чл. 42 б. „б“ вр. чл. 24 ЗН/.

В случая ответникът е оспорил валидността на процесното завещание с възражения за неспазване на изискванията на чл. 24 ал. 2 ЗН и в частност, че нотариусът не е записал точно и ясно волята на завещателя, по начина който я е обективирал пред свидетелите и преводача. Във връзка с това възражение следва да се отбележи, че нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ и по арг. от чл. 179 ал. 1 ГПК доказва с обвързваща за съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в него. По тези съображения извършеното нотариално удостоверяване от нотариус А. удостоверява, че посочените в завещанието факти отговарят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както се изисква от чл. 24 ал. 2 ЗН. Това от една страна означава, че нотариусът на посочената в нотариалното завещание дата – 20.08.2024г. се е явил в дома на завещателя в с. М., ул. „**“ №. От друга страна това означава, че в присъствието на т. нар. „инструментарни свидетели“ /чл. 24 ал. 1 ЗН вр. чл. 585 ал. 1 ГПК/ и с участието на преводач по см. на чл. 582 ГПК, доколкото завещателят не знае български език, а езикът, с който си служи е непознат за нотариуса, първият е изявил устно завещателната си воля така, както е посочена от втория в съдържанието на документа. В тази връзка, при условията на чл. 179 ал. 1 ГПК следва да се приеме, че обективираните в нотариалното завещание изявление на завещателя са направени устно пред нотариуса и че той е записал именно устно изразената от завещателя воля. В тази насока са и събраните при разпита на свидетелите гласни доказателства, които установяват, че нотариусът е записал устно изразената от завещателя воля, което е била превеждана от английски на български език от участвалия преводач – свид. С., както и че след това в съответствие чл. 24 ал. 2 ЗН е прочел съдържанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Не води до нищожност на завещанието факта, че завещателят е използвал изразни средства, които се съдържат в предварително представен от него на нотариуса писмен текст, както и обстоятелство, че след изслушването му, последният е внесъл поправки и уточнения в първоначалния проект на завещателното разпореждане. Изготвянето на проект на нотариалния акт и техническото му оформяне като напечатан текст – чист и четлив е изискване по чл. 578 ал. 1 и ал. 2 ГПК, което нотариусът следва да спазва съгласно 5 изрично посоченото в чл. 24 ал. 2 in fine ГПК. Нотариусът е длъжен да запише устно изявената пред него волята от завещателя, стига да е относима към предмета на завещанието. В тази връзка след като в съдържанието на нотариалния акт е материализирано изявление относно наличността по сметките в ответната банка и същото е прочетено и потвърдено от завещателя, за което се е подписал, заедно със свидетелите и преводача, не е налице опорочаване на процедура по чл. 24 ЗН за изготвяне на нотариално завещание. Все пак и свид. Б., присъствал като инструментарен свидетел при изготвяне на публичното завещание, както и самият нотариус /свид. А./ изнасят, че сумата от 2000 лв. е заявена от завещателя. Друг е въпроса по какви причини същата е посочена, но те са относими към тълкуване действителната воля на завещателя и не засягат валидността на завещателния акт.