Решение № 6449 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6449 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100508913 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Г. Б. срещу решение № 9560/ 06.06.2023 г. по гр. д. № 9988/2023 г. на Софийски районен съд, 177 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2250 лева – допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 100 лева.

С въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се оплаквания за неправилна преценка на доказателствения материал по делото, тъй като не били обсъдени в пълнота приложените писмени доказателства - колективно споразумение от 07.01.2004 г., влезлите в сила на 01.02.2012 г. вътрешни правила за допълнително заплащане на бонуси към бонус схемата на отдел „Кредитна политика и управление на проблемни клиенти“, секция „Просрочени плащания“, и изменението им от 01.01.2016 г. Поддържа се, че договореното между страните допълнително трудово възнаграждение не е определено според прилаганите системи за заплащане на труда съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, както е приел районният 1 съд, а допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал.

1, т. 3НСОРЗ, което е било включено в брутното трудово възнаграждение на ищцата.

Оспорва се и изводът на СРС, че при знание, че правоотношението ще бъде прекратено, считано от 18.10.2022 г., в период от 11 дни преди това работодателят е имал достатъчно време да вземе решение да не изплати бонуса на ищцата, тъй като по делото липсвали доказателства за вземането на такова решение. От мотивите на решението не ставало ясно дали е кредитиран представеният от ответника меморандум от 30.01.2020 г. с оглед на преценката кои са приложимите към процесния период правила за изплащане на бонуси. В тази връзка не следвало да се ценят показанията на свидетелката К. в частта им относно изготвянето на бонусната схема съгласно меморандума от 30.01.2020 г. Недоказан по делото бил и фактът, че ищцата е получила ниска оценка за работата си, която да обуслови лишаването й от бонус. Поддържа се, че преценката на работодателя за работата на конкретния служител не може да бъде контролирана от съда, както и че в случая е налице злоупотреба с права от страна на работодателя при извършването на преценка кои служители да получат парични награди. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ю.Б.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., чрез юрк. В.П., с който се поддържа становище правилност на първоинстанционното решене и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че бонусната схема на работодателя предвижда възможността за изплащане на допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, както и възможността по преценка на работодателя да се намаляват бонусите на отделни служители въз основа на индивидуално мотивирано предложение на прекия им ръководител, какъвто бил и процесният случай. Предвид наличието на предложение от прекия ръководител на Б. за лишаване от/намаляване на бонуса на няколко служители, сред които и ищцата, основано на конкретно посочени обективни причини, работодателят счита за неоснователни твърденията за наличие на негативно персонално отношение спрямо ищцата. Поддържа се, че начисляваните на тримесечна база бонуси не са допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, което да е част от уговореното от страните трудово възнаграждение.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За да отхвърли иска, районният съд е приел, че претендираното от ищцата вземане 2 представлява допълнително премиално възнаграждение за постигнати резултати, което не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), каквато в случая, с оглед на доказателствата по делото, е била извършена. Поради това СРС е приел, че определянето на допълнителното възнаграждение и конкретният му размер не подлежат на съдебен контрол.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за осъждане на „Ю.Б.“ АД да заплати на А. Г. Б. сумата от 2250 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищцата твърди, че е работила при ответника като „eксперт просрочени плащания“ от 21.10.2019 г. до 18.10.2022 г; че съгласно влезли в сила на 01.02.2012 г. вътрешни правила за допълнително заплащане на бонуси към бонус схемата на отдел „Кредитна политика и управление на проблемни клиенти”, секция „Просрочени плащания”, ищцата получавала допълнително трудово възнаграждение – целева награда в размер на 2250 лева, която й била заплащана веднъж на всеки три месеца за периода от октомври 2020 г. до юни 2022 г. Сочи, че това допълнително възнаграждение било за постигнати резултати от изпълнението на трудовите й функции, а именно – постигането на определени цели (таргет) всеки месец. След прекратяване на трудовото правоотношение отправила покана към работодателя да й бъде заплатен бонусът за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., но ответникът отказал.

В срока по чл. 131 ГПК е ответникът не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение в посочения от ищцата период, че е получавала за всяко тримесечие награда за постигнат резултат в размер на 2250 лева, както и че през периода е действала бонусна схема, но сочи, че правилата, на които се позовава ищцата, не са актуални. Оспорва дължимостта на претендираното допълнително възнаграждение за процесния период, тъй като изплащането му било по целесъобразност. Твърди, че бонусът е допълнителен материален стимул, който не е уговорен със служителя с индивидуален или колективен трудов договор, а зависи изцяло от преценката на работодателя, поради което не представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. Освен това сочи, че бонусната схема допуска индивидуалният бонус на всеки служител да бъде намален или изобщо да не бъде изплатен по предложение на прекия му ръководител или началника на съответния отдел след одобрение на ръководителя на управлението. В конкретния случай такова предложение било направено и било взето решение такова допълнително възнаграждение да не се изплаща.

По делото е безспорно установено, че по силата на безсрочен трудов договор № 3466/14.10.2019 г., считано от 21.10.2019 г., А. Б. е заемала длъжността „експерт просрочени 3 плащания“, в секция „Просрочени плащания“, отдел „Управление на проблемни активи – банкиране на дребно“, управление „Управление на проблемни активи“ при ЦУ на „Ю.Б.“ АД, при непрекъсваем процес на работа и продължителност на работната смяна до 12 часа по утвърден график и сумирано изчисляване на работното време за календарен период от четири месеца. Договорено е брутното трудово възнаграждение от 877,16 лева (783,18 лева основно месечно трудово възнаграждение, и 93,98 лева - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит). Съгласно т. 3 от договора срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор от всяка от страните е 3 месеца, а според т. 8 за неуредените в договора условия се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, колективното споразумение, кодекса за поведение и професионална етика, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, длъжностната характеристика и вътрешните правила за работната заплата.

С допълнително споразумение № 1567/18.11.2021 г. размерът на брутното трудово възнаграждение е изменен на 1066 лева (935,09, лева - основно месечно трудово възнаграждение, и 130,91 лева - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит).

Със заповед № 644/07.10.2022 г. на работодателя трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 18.10.2022 г.

Страните не спорят, а и от представените по делото преписи от фишове за работна заплата на ищцата се установява, че през месеците януари 2021, април 2021, юли 2021, октомври 2021 г., януари 2022 г., април 2022 г. и юли 2022 г. й е заплащана еднократна целева награда в размер на 2250 лева.

Към исковата молба са представени копия от имейл кореспонденция, съгласно която от 01.02.2012 г. действат нови вътрешни правила за бонус схема на отдел „Кредитна политика и управление на проблемни клиенти”, секция „Просрочени плащания”, според които бонус за достигнат таргет ще се получава при следните условия: 1. служителят да има минимум 8 пълни работни дни в месеца; 2. служителят да не е ползвал повече от 4 дни болничен в месеца; 3. новопостъпил служител няма право да получава бонус в изпитателен срок от 3 месеца; 4. напускащ служител няма право да получава бонус за месеца на напускане; 5. при доказани нарушения от страна на служител на установените процедури, ръководството на отдела си запазва правото да не изплати бонус. Впоследствие с имейл от 04.01.2016 г. е посочено, че влиза в сила следното уточнение към т. 2 – когато служител е бил на лечение в болнично заведение и е представен документ за това, тогава ще получава бонус за достигнат таргет, както и че няма да важи правилото за 4 дни болничен в месеца.

Представено е копие от колективно споразумение от 07.01.2004 г., сключено между ръководството на „Българска пощенска банка“ АД (сега „Ю.Б.“ АД) и колектива на работниците и служителите на „Българска пощенска банка“ АД, и пет броя анекси към него.

Според чл. 21 от същото работодателят може да изплаща целеви награди за изпълнение на важни задачи, свързани с дейността на банката, а според чл. 22 – работодателят може да изплаща допълнително възнаграждение за индивидуален принос за постигнати резултати на 4 банката.

Като писмено доказателство по делото е приет представен от ответника заедно с писмен превод на български език меморандум от 30.01.2020 г. относно бонусната схема в „Управление на проблемни активи“. Видно от завереното копие на меморандума, изготвен на английски език, и от представения превод, документът е одобрен от деректора на дирекция „Управление на проблемни активи“, от директора на дирекция „Човешки ресурси“, от Д.Ш. – изпълнителен директор и член на управителния съвет, и от П. Д. – главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет. В меморандума е посочено, че тази схема ще замести действащите до този момент поощрителни бонуси и ще бъде в сила за посочени длъжности в рамките на „Управление на проблемни активи“, включително и за експерти и агенти по събиране на вземания. Предвидено е получаване на индивидуални поощрителни бонуси от служителите, базирани на индивидуалните им постижения, при условие че бъдат постигнати определени цели на отдела, като началниците на отдели си запазват правото да намаляват сумите на бонусите след обосновка и с одобрението на директора на дирекция „Управление на проблемни активи“.