Решение № 3387 от 24.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3387 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20211100105948 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Р. И. И., с която са предявени срещу Ю.Б. АД и П.Н.И. ЕООД, при условията на пасивна солидарност, искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26556,48 лв., представляваща възнаграждение за строителномонтажни работи, извършени в недвижим имот, представляващ магазин №И102, находящ се в многофункционален затворен комплекс в УПИ I414,415,416, кв. 64, местност „Манастирски ливади – изток“ по плана на гр.

София, р-н Триадица, Софийска община, възложени със споразумение от 03.10.2016 г., сключено между Б.П.Б. АД и К. ЕООД.; при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 26556,48 лв., представляваща обезщетение за извършени строително-монтажни работи без натоварване в описания по-горе недвижим имот.

Ищецът, че по силата на договор за цесия, сключен от 15.02.2021 г., е придобил от дружеството К. ЕООД вземане за процесната сума, което представлява възнаграждение по договор за изработка - за изпълнение на 1 строително-монтажни работи (СМР), като за цесията е уведомен ответникът Ю.Б. АД. Твърди, че праводателят му К. ЕООД е титуляр на учредено в негова полза право на строеж, за което е издадено разрешение за строеж №113/25.01.2007 г. на сграда, състояща се от 330 апартамента, 60 магазина, 450 паркоместа и вътрешно блокови пространства. За финансиране строежа на обекта е предоставен банков кредит №367 от 07.04.2008 г. от Б.П.Б. АД, който е обезпечен с ипотека върху част от недвижимите имоти, находящи се в сградата, сред които и магазин № И102. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, банката е инициирала изпълнително производство, в което е проведена публична продан на ипотекираните в полза на банката недвижимите имоти, включително и на магазин № И102, за купувач на които е обявена банката – взискател на основание постановление за възлагане от 07.04.2016 г., влязло в сила на 22.04.2016 г. За въвода на купувача в имотите е съставен Протокол за въвод във владение № 1881 от 07.11.2016 г. по изп. д. № 20147900400021 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при КЧСИ. Твърди, че е сключено споразумение от 03.10.2016 г. между Б.П.Б. АД и К. ЕООД, на основание на което банката е предоставила на К. ЕООД фактическата власт и държането върху недвижимите имоти и му е възложила да извърши довършителни СМР до степен на завършеност Акт 16 – въвеждане на търговския обект в експлоатация (чл. 4 от споразумението).

Твърди, че СМР са извършени качествено и в срок и да са приети, за което да е съставен протокол обр. 16 от 27.09.2017 г. за установяване годността на строежа. Твърди, че споразумението не е фикс-сделка и не са налице основания за прекратяването му. С уточнителни молби от 22.11.2021 г. и 12.04.2022 г. обосновава претенцията си на договорно основание с твърдение, че процесните СМР са извършени до 31.01.2017 г. Твърди К. ЕООД да е инициирало обезпечително производство по чл. 207 ГПК по гр.д. № 17083/2020 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, за обезпечаване на доказателствата относно извършените необходими и полезни разноски за процесния магазин, в което счита за установено, че СМР са извършени качествено и в срок и са приети. Твърди извършените СМР да са увеличили стойността на имота, представляващ магазин, със сумата от 26556,48 лв., формирана като разлика между цената на имота към датата на изготвяне на допълнителната техническа експертиза на магазина в размер на 39331,88 лв. и цената, на която го е придобила банката съгласно постановлението за възлагане – 12775,40 лв.

2

(без ДДС). При условията на евентуалност, ако се приеме, че СМР не са извършени на договорно основание, твърди, че ответниците са се обогатили за сметка на К. ЕООД, извършило строително-монтажните работи. В уточнителна молба от 03.11.2021 г. твърди, че СМР във всички случаи е следвало да бъдат извършени, тъй като разрешението за строеж е издадено за всички обекти в комплекса и без довършването на който и да е конкретен обект е било невъзможно да се въведе в експлоатация изцяло комплекса от над 500 апартамента и над 50 магазина. Обосновава пасивната легитимация на Ю.Б. АД с това, че е универсален правоприемник на Б.П.Б. АД, а на П.Н.И.

ЕООД – с това, че процесният имот е прехвърлен на това дружество при отделянето му от Б.П.Б. АД.

Ответникът Ю.Б. АД оспорва исковете. Не оспорва твърденията, че между Б.П.Б. АД и К. ЕООД е сключен договор за кредит №367/2008 г., на основание на който К. ЕООД е получило финансиране в размер на един милион евро, за обезпечаване на който е учредена ипотека върху част от недвижимите имоти в сградата, описана от ищеца в исковата молба. Не оспорва твърденията, че кредитът не е обслужван редовно; че Б.П.Б. АД е участвала в публичната продан на недвижимите имоти, ипотекирани в полза на банката, включително на процесния магазин № И-102, че същите са възложени на Б.П.Б. АД с постановление за възлагане, влязло в сила на 22.04.2016 г. Не оспорва, че на 07.11.2016 г. е изготвен протокол за въвод във владение на банката в закупените имоти. Не оспорва да е подписано споразумение от 03.10.2016 г. между Б.П.Б. АД и К. ЕООД, с което страните са се съгласили К. ЕООД да извърши СМР в придобитите от Б.П.Б. АД имоти, включително в магазин № И-102. Навежда доводи, че не е правоприемник на Б.П.Б. АД относно процесното вземане, тъй като на 02.05.2019 г. чрез отделяне от Б.П.Б. АД е образувано дружеството П.Н.И.

ЕООД, в резултат на което към новото дружество са преминали недвижими имоти, подробно описани в Плана за преобразуване, сред които и магазин № И-102, а правоприемството на Б.П.Б. АД и Ю.Б. АД e настъпило след гореописаното отделяне. Оспорва от страна на К. ЕООД да са извършвани каквито и да било СМР. Твърди, че К. ЕООД не е изпълнило сключеното споразумение от 03.10.2016 г., поради което същото е прекратено. Твърди още, че със споразумението не е уговорено задължение за плащане на 3 възнаграждение от страна на Б.П.Б. АД, а единствено погасяване на дълга по договора за кредит – престацията на банката се изразява в намаляване на дълга, отпуснат на К. ЕООД. Оспорва да е налице и извъндоговорна отговорност за неоснователно обогатяване. Оспорва производството по чл.

207 ГПК, както и изводите на вещото лице по приетата в това производство експертиза. Твърди, че предмет на заключението по допуснатата експертиза е да се установи стойността на подобренията – необходими и полезни разноски, а не стойността на договорно възнаграждение за СМР. Оспорва по делото да е доказано извършване на каквито и да било строителни работи от страна на К.

ЕООД в процесния магазин. Оспорва представения договор за цесия. Прави възражение, че вземането е погасено по давност.

Ответникът П.Н.И. ЕООД оспорва исковете. Твърди, че не е ясн o какви са конкретните СМР, за които е заведена претенцията, както и кои от извършените СМР са необходими и кои – полезни разноски. Оспорва ищецът да е собственик на имота, както и в негова полза да е учредено право на строеж за построяване на сградата. Оспорва съществуването на договор за цесия. Не оспорва твърденията Б.П.Б. АД да е станала собственик на процесния имот с влязло в сила на 22.04.2016 г. постановление за възлагане по изпълнително дело на ЧСИ Р.М., както и сключеното между К. ЕООД и Б.П.Б. АД споразумение от 03.10.2016 г. Оспорва К. ЕООД да е изпълнило споразумението. Твърди договорът за цесия от 15.02.2021 г. да е нищожен поради липса на предмет. Оспорва представените съдебно-технически експертизи по гр.д. №17083/2020 г. на СРС, 28 с-в, образувано по чл. 207 ГПК поради това, че не е участвал в производството. Твърди, че при отделянето на П.Н.И. ЕООД от Б.П.Б. АД процесния магазин е прехвърлен в П.Н.И. ЕООД с отчетна стойност в размер на 14649,17 лв. Твърди, че считано от 06.08.2020 г. не е собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредил с него в полза на трети лица. Оспорва уведомлението за извършеното прехвърляне на вземане от К. ЕООД до Ю.Б. АД. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

4

По процесуалната легитимация на страните:

Ищецът обосновава пасивната процесуална легитимация на ответниците с твърдения, че същите са правоприемници на Б.П.Б. АД и, че ищецът е частен правоприемник на дружеството К. ЕООД, което има вземане срещу банката. Не е спорно по делото, а и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че дружеството П.Н.И. ЕООД възниква на 02.05.2019 г. чрез отделяне от Б.П.Б. АД. От обявения в ТРРЮЛНЦ план за преобразуване се установява, че към новоучреденото дружество са прехвърлени всички обекти на недвижима собственост, придобити от Б.П.Б. АД, чрез принудително изпълнение върху предоставени от длъжници на банката обезпечения. От плана за преобразуване, приложен в ТРРЮЛНЦ към документите за отделянето на П.Н.И. ЕООД от Б.П.Б. АД, се установява, че страните са се договорили към новоучреденото дружество да преминат всички неуредени вземания и висящи задължения, възникнали по повод прехвърлените недвижими имоти. Тъй като исковете касаят задължения на Б.П.Б. АД на договорно основание, а при евентуалност – на извъндоговорно основание, възникнали по повод недвижим имот, преминал към П.Н.И. ЕООД, то, П.Н.И.

ЕООД е процесуално легитимиран ответник по настоящите искове. На основание чл. 263л, ал. 1, изр. първо ТЗ, съгласно който за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените, Б.П.Б. АД е останала отговорна за спорните вземания, солидарно с П.Н.И. ЕООД. Не е спорно и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че на 12.11.2019 г. Б.П.Б. АД се влива в Ю.Б. АД. На вече посоченото основание – чл. 263л, ал. 1, изр. първо ТЗ задълженията, за които е отговаряла Б.П.Б. АД, са преминали към Ю.Б. АД. Следователно, двамата ответници са правоприемници на Б.П.Б.

АД (частен и универсален) и отговарят солидарно за задълженията на Б.П.Б. АД, възникнали по повод процесния недвижим имот.

По делото е приложен договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 15.02.2021 г., на основание на който, ищецът твърди да е частен правоприемник на К. ЕООД за вземанията му срещу ответниците. Съгласно т.

1 от договора цедентът (К. ЕООД) прехвърля възмездно на цесионера (Р. И.

И.) вземането си в размер на 26556,48 лв., представляващо дълг на Ю.Б. АД, в 5 качеството на универсален правоприемник на Б.П.Б. АД към 15.02.2021 г., който дълг представлява вземане на увеличената стойност на магазин № И102 вследствеие на подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от К. ЕООД, в качеството му на добросъвестен владелец на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика Б.П.Б. АД в споразумение от 03.10.2016 г. Съгласно т. 2 прехвърлянето на описаното по т. 1 вземане преминава към новия кредитор, заедно с всички привилегии и обезпечения, бъдещи лихви и изтекли лихви. Съгласно т. 3 цесионерът Р. И. И., ГН ********** встъпва изцяло в правата на кредитора към длъжника Ю.Б. АД, ЕИК **** по прехвърленото вземане, включително всички негови привилегии, лихви и права върху имота като упражнява в пълен обем материалните и процесуални права съгласно този договор и гражданското законодателство. Съгласно т. 4 цедентът се задължава да уведоми писмено и валидно длъжника Ю.Б. АД, ЕИК **** за извършеното прехвърляне на вземането. При тълкуване на клаузите на договора се установява, че страните са договорили прехвърляне на цялото вземане на К.

ЕООД, възникнало поради направени подобрения в процесия магазин.

Изрично е посочено, че вземането преминава върху новия кредитор заедно с всички обезпечения, каквото представлява пасивната солидарност (в т.см. решение №241 на 20.02.2018 г. по т.д. № 985 /2017 г., II т.о.). Следователно, макар, че като длъжник да е посочено само Ю.Б. АД, при тълкуване на клаузите на договора, се установява, че предметът му включва цялото вземане, ведно с обезпеченията и цесионерът встъпва във всички права на досегашния кредитор, поради което следва да се приеме, че е прехвърлено вземането и срещу П.Н.И. ЕООД.