Решение № 161 от 14.05.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Смолян, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500196 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 435,ал.1,т.1 ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 03526/26.03.2026г. от Ю. С. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. М. С., чрез пълномощника й адв.В. Р. срещу Разпореждане № 533/13.03.2026г. за вдигане на наложен запор върху банкови сметки на длъжника „А.“ ООД гр.С., открити в „П.Б.Б.” ЕАД по изп. д. № 45/2026г по описа на ЧСИ П. М. с № 881 и район на действиеОкръжен съд - Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждането. Излагат се доводи, че вдигнатият запор е бил наложен по изп.д. № 45/2026 г. по описа на ЧСИ П. М., което е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 10.02.2026 г. срещу “А.” ООД, гр.С. за сумата в размер на 102 258.37 евро главница, ведно със законната лихва считано от 20.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. По така образуваното изпълнително дело ЧСИ е наложил „възбрана" върху два недвижими имота, собственост на длъжника, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.С., с площ от 72.30 кв.м., с предназначение – жилище, както и върху на поземлен имот с идентификатор 6753.928.61 по КККР на гр.С., с площ от 2971 кв.м.Наложил е и запор върху банкови сметки, в т.ч. и във въпросната банка „П.Б.Б.” ЕАД.С обжалваното ЧСИ е вдигнал запора върху „банкови сметки на длъжника, открити в *** ЕАД11, на основание 442 а, ал.2 от ГПК, „поради установена несъразмерност при провеждане на принудителното изпълнение“. Твърди се, че ЧСИ не е изложил мотиви, относно установена „несъразмерност“. Наличието на такава се преценява след като бъдат отчетени всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено, а за извършването такава преценка е необходимо събиране на съответните доказателства и при съобразяване интересите на взискателя. Твърди се, че видно от искането за вписване на възбрана от 13.02.2026 г. общата сума/ведно с присъединени други 1 взискатели/ по образуваното изп.дело възлиза на 131 797.73 евро, включваща главница и законови лихви. След като не е ясно каква е пазарната оценка на двата възбранени недвижими имота, както и какъв е размерът на наложеният запор върху процесната банкова сметка, които да обезпечат изцяло вземането на взискателя, не става ясно как е определена тази „несъразмерност“ при положение, че принудителното събиране на вземането чрез издирване и осребряване на имуществото на длъжника е процес, който изисква технологично време, през което дългът нараства значително, чрез начисляване на лихви и разноски по изпълнението, а пазарната стойност на имуществото е възможно да намалее, поради амортизирането му, или в резултат от промяна в пазарната конюнктура. Сочи се, че тези фактори не са отчетени от ЧСИ, при постановяване на обжалваното разпореждане. Преценката за съразмерност на наложените обезпечения е за целесъобразност, която ЧСИ е оправомощен да прави, и дори при наличие на известна несъразмерност на наложените обезпечения с размера на дълга. Твърди се, че в случая такава несъразмерност не съществува.

Внесеното обезпечение по реда на чл.282,ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението на Решение № 36/05.02.2026 г. по В.гр.д. № 618/2025 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта му с което длъжника е осъден за заплати на Ю. С. С. 102 258.37 евро, покрива само гравницата, но не и лихвите и разноските. Наложените възбрани на два недвижими имота, както запори на банкови сметки /неуточнени по размер/ не дават основание да се приеме, че в конкретния случай се касае до несъразмерност при провеждане на принудителното изпълнение.Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника „А.“ ООД.

В представените писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ изразява становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата. Твърди се, че при образуване на изпълнителното производство са извършени редица изпълнителни действия, насочени към обезпечаване и удовлетворяване вземанията на взискателя по изпълнителното дело, като са наложени са запори на всички банкови сметки на длъжника, които същият има в ***, АД, „***“ АД и в „**“ АД.

Наложени са запори върху всички настоящи, бъдещи и условни, спорни и безспорни вземания на длъжника, които същият има или ще има от О. М., О. Р., ДНПЦБ О.К., Община С., О. П. по възложени обществени поръчки. Наложени са запори върху всички настоящи, бъдещи и условни, спорни и безспорни вземания на длъжника, които същият има или ще има от „Л. ***“ ЕООД и“П.“ ООД. Наложена е възбрана върху следните недвижими имоти на длъжника:Жилищен апартамент, представляващ СОС е идентификатор *** с площ от 72.30 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 2971 кв.м., находящ се в гр. С., ул. Ш. -п.з.. Сочи се, че с Разпореждане на ЧСИ № 451/27.02.2026 г. производството по изпълнителното дело е спряно въз основа на Определение № 919/ 25.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 515/ 2026 г. на ВКС, III гр.о., с което е спряно изпълнението на Решение № 36/ 05.02.2025г. по В.гр.д.№ 618/2025г. по описа на ОС Смолян, въз основа на което е издаден изпълнителният лист № 7/10.02.2026г., послужил като основание за образуване на настоящото изпълнително производство. От Определението се установява, че по сметка на ВКС е депозирана от длъжника парична гаранция в общ размер на 388 581.83 евро. С Молба с вх. № 2611/11.03.2026 г. длъжникът е поискал да бъде вдигнат запора върху банковите му сметки в „***“ АД. След констатацията, че вземанията на взискателя са достатъчно обезпечени ЧСИ е уважил искането и с обжалваното разпореждане е вдигнал запора, наложен върху банковите сметки на длъжника в „***“ АД . ЧСИ сочи, че към 11.03.2026 г. общият размер на дълга по изпълнителното дело е 132 596.03 евро, от които 102 258.37 евро - главница, 21 2

260.34 евро - лихви и 30 337.66 евро - разноски. С Молба с вх. № 3532/26.03.2026г. от длъжника „А.“ООД по изпълнителното дело е представено Платежно нареждане от 25.03.2026 г., с което е превел доброволно по сметка на взискателя сума в размер на 20 000.00 евро. Твърди се, че с подадената жалба по своето естество се обжалват действия на ЧСИ представляващи отказ от извършване на изпълнително действие и съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК взискателят е легитимиран да го обжалва. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Жалбоподателят е освободен от заплащане на такси и разноски съгласно чл. 83 от ГПК.По същество вжалбата е неоснователна. В случая е доказано безспорно, че дългът по изпълнителното дело е обезпечен в пълния си размер. Към настоящия момент дългът възлиза общо на 114 232.10 евро, като е отчетено изплатената по сметка на взискателя сума от 20 000.00 евро , като главницата от 102 258.37 евро е обезпечена от внесената от длъжника по сметка на ВКС парична гаранция по чл. 282 от ГПК. По изп.дело е наложена възбрана и върху два недвижими имоти - жилищен апартамент с площ от 72.30 кв.м., и поземлен имот с площ от 2971 кв.м., находящ се в гр. С., ул. Ш. -п.з.. Въпреки че към момента пазарна оценка на недвижимите имоти не е извършвана, може да бъде направен извод, че стойността на възбранените имоти значително надхвърля размера на дълга по изпълнителното дело. Следва да бъде отбелязано, че вземанията на взискателя са обезпечени и с възбрана на недвижими имоти, наложена с издадената от съда Обезпечителна заповед № 1106.01.2025 г. по гр.д. № 11/2025 г. на PC - Смолян. Освен това по сметка на ЧСИ е налична сумата от 70 960.86 евро, удържана в изпълнение на наложените запори върху банковите сметки на длъжника по изп.д. № 43/2026г.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лицевзискател, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото вдигането на наложен запор по съществото си представлява отказ на ЧСИ да извърши искано от взискателя изпълнително действие – налагане на запор, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изп.дело № 45/2026г. по описа на ЧСИ П. М. с рег.№ 881 и район на действие ОС-Смолян е образувано по молба на взискателя Ю. С. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. М. С. с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист № 7/10.02.2026г. , издаден на основание осъдително въззивно Решение № 36/05.02.2026г. по В.гр.д.№ 618/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян срещу длъжника „А.“ ООД с ЕИК 120564924. за сумата от 102 258,37 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

В изпълнителното производство са извършени следните изпълнителни действия, насочени към обезпечаване и удовлетворяване вземанията на взискателя, а именно: наложени са запори на всички банкови сметки на длъжника в „***“ АД, „***“ ЕАД и „**“ АД, както и върху всички настоящи, бъдещи и условни, спорни и безспорни вземания, които длъжникът има или ще има от О. М., О. Р., ДНПЦБ О.К., Община С., О. П. по възложени обществени поръчки. Наложени са запори върху всички настоящи, бъдещи и условни, спорни и безспорни вземания на длъжника, които същият има или ще има от „Л. ***“ ЕООД и“П.“ ООД. Наложена е възбрана върху следните недвижими имоти на длъжника: Жилищен апартамент, представляващ СОС е идентификатор *** с площ от 72.30 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 2971 кв.м., находящ се в гр. С., ул. Ш. -п.з., вписана на 16.02.2026г в СВ-С..

3

С Разпореждане на ЧСИ от 27.02.2026 г. производството по изпълнителното дело № 45/2026г. е спряно въз основа на Определение № 919/ 25.02.2026г., постановено по ч. гр. д. № 515/ 2026 г. на ВКС, III гр.о., с което е спряно изпълнението на въззивно Решение № 36/05.02.2026г. по В.гр.д.№ 618/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта, с която „А.“ ООД е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на А. М. С. в размер на 180 000 лева; на М. С. С. в размер на 200 000 лева, на Ю. С. С. в размер на 200 000 лева и на Ф. Б. С. в размер на 180 000 лева на основание чл.200 от КТ. От мотивите на определението е видно, че „А.“ ООД е внесъл по сметна на ВКС на 25.02.2026г. сумата от 388 581,83 евро с левова равностойност 760 000 лева на основание чл.282,ал.2 от ГПК като обезпечение.

С Молба с вх. № 2611/11.03.2026 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да бъде вдигнат запора върху банковите му сметки в „***“ АД. След констатацията, че вземанията на взискателя са достатъчно обезпечени ЧСИ е уважил искането и с обжалваното Разпореждане от 12.03.2026г. е вдигнал наложените запори по банковите сметки на длъжника в „***“ ЕАД.

По делото не е спорно, че към 11.03.2026 г. общият размер на дълга по изпълнителното дело № 45/2026г. е 132 596.03 евро, от които 102 258.37 евро - главница, 21 260.34 евро - лихви и 30 337.66 евро - разноски.

С Молба с вх. № 3532/26.03.2026г. длъжника „А.“ООД е представил по изпълнителното дело Платежно нареждане от 25.03.2026 г., с което е превел доброволно по сметка на взискателя сума в размер на 20 000.00 евро.

Обжалваното разпореждане е постановено в производство по чл. 442а, ал.1 ГПК, инициирано по молба на длъжника. Съгласно цитираната разпоредба наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. На практика с новата разпоредба на чл. 442а, ал. 1 ГПК изрично е въведено изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението, като несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК.Следователно, принципът за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело е условие за процесуална законосъобразност на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, които могат да бъдат ревизирани в настоящото производство.