Решение № 1230 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330203042 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 6848417, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на И. Т. М. е наложена глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От справката АИС-АНД е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 12.04.2023г. Жалбата е входирана на 27.04.2023г., като същата е подадена по куриер, приел я на 26.04.2023г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Липсата на представена разписка за връчване касае единствено преценката на съда за срочност на жалбата, каквато в настоящото производство безспорно се установява от справката АИС-АНД и от справката за нарушител-водач и без наличието на представена разписка, 1 като липсват и твърдения от страните за по-ранно връчване на обжалвания ЕФ. Нарушението съгласно посоченото в електронния фиш е извършено на АМ Тракия км 118+425 в посока гр. София, като посоченото място се намира на територията на община Марица, което обуславя разглеждането на делото от РС-Пловдив по правилата на местната подсъдност. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 23.01.2022г. в 14,41 ч., в Автомагистрала Тракия, км 118+425 в посока гр. София, при максимална разрешена скорост за движение по автомагистралата - 140 км/ч, МПС с рег.

№ ****, при отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 182 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 42 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е И. Т. М..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3%. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка № 127СГ-ИСИС/14.12.2021г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост над 100 км.ч е +/- 3%. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 188 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 182 км/ч. Неоснователно се явява възражението за извършено процесуално нарушение с оглед наличието на единствено представена една снимка и непредявяването й на жалбоподателя, доколкото липсва изискване в закона както за връчване на статичните изображения при връчването на фиша, така и за представянето на конкретен 2 брой снимки или видеоклипове, които да обусловят законността на извършения видеоконтрол. В случая, от представеното статично изображение, са видни както регистрационният номер на заснетия автомобил, така и мястото на осъществения видеоконтрол (включително с посочени географски координати), времето на заснемането, посоката на движение (запад, т.е. към град София, дясна страна) и скоростта на МПС-то.

Неоснователни се явяват и възраженията във връзка с наличието в статичното изображение на други автомобили, тъй като видно от изображението същите се движат в насрещната посока (т.е. изток, лява страна), докато изрично в снимковия материал е посочено, че заснемането е извършено за автомобилите, движещи се посока запад, дясна страна и какъвто единствено се явява автомобилът с рег. № ****.

От справката за собственост е видно, че автомобилът е собственост на жалбоподателя М.. Отделно от това не са били нарушени правата на жалбоподателя при издаването на електронния фиш, тъй като същият от своя страна е имал възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да подаде декларация, че не е управлявал процесния автомобил, като посочи на кое лице го е предоставил, каквато декларация не е била подавана в хода на процеса.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство Sitraffic Lynx ERS 400 , представляващо стационарна система за видеоконтрол по смисъла на § 6, т. 65, б. „а“ от ДР на ЗДвП. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с № 09.10.4823. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена проверка № 127-СГ-ИСИС/14.12.2021г. , с оглед на което фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС, поради което и същото е било от одобрен тип към датата 3 на извършване на нарушението.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4823, видно от удостоверението -техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 127-СГИСИС/14.12.2021г.;

-липсва изискване за съставяне на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., тъй като същото изискване е важимо само при видеоконтрол, осъществяван чрез мобилни АТСС, каквото не се явява настоящото.

От фактическа страна се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение – ЕФ серия К № 4689108, който е и посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ.

Видно от справката за нарушител-водач, този ЕФ серия К № 4689108, обуславящ повторността, е бил връчен на жалбоподателя на 11.05.2021г., няма данни да е бил обжалван (липсват и такива твърдения), поради което е влязъл в сила на 26.05.2021г. Знанието на жалбоподателя за наличието на този електронен фиш се доказва и от факта на извършеното на 12.05.2021г. (ден след връчването му) плащане на същия по банков път с наредител именно жалб. М.. Едногодишният срок от влизането в сила е следвало да изтече на 26.05.2022г., като преди изтичането му, на 23.01.2022г., е било извършено и процесното нарушение, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Нарушението е за неспазване на общото ограничение на позволената скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал. 4 вр. ал.2, т.5 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 800 лв (глобата от 400 лв. по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП в двоен размер). Неоснователно се явява възражението за неправилно цифрово посочване на санкционната норма, доколкото в ЕФ изрично е посочена както санкционната норма, обуславяща повторността (бланкетната норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП), така и е сторена съответната привръзка към ал. 2, т. 5 от същия член на ЗДвП, обуславяща 4 санкционирането на водача при превишаване на нормативно предвидената скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 6848417, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на И. Т. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Т. М., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5