Разпореждане № 30832 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 30832 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330113224 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Сити Кеш“ ООД против В. К. М..

Посочения от ищеца ответник В. М. не е намерен на адреса от исковата молба. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 47 от ГПК като е проверил служебно адресната регистрация на ответника, както и е извършил служебно справка за местоработата му, но от получените данни не е установен адрес, на който да се извърши успешно връчване на исковата молба за отговор (връчване чрез работодател при отказ е невъзможно – арг. чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 от ГПК). Поради това е прието, че връчването е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С определение № ..........., постановено по делото, съдът е констатирал, че са налице предпоставките за назначаване на особен представител на ответника и е указал на ищеца да внесе депозит и да представи доказателства за това, като е предупредил същия, че ако не изпълни указанията, исковата молба ще бъде върната. Указанията са останали неизпълнени от страната в предоставения от съда срок.

Невнасянето на депозит за особен представител на ответника в указания от съда срок води до връщане на исковата молба. По този въпрос е налице трайна съдебна практика на ВКС: напр. определение № 12/08.01.2018 г., постановено по ч.т.д. № 2016 по описа за 2017 г. на ВКС, I I т.о., определение № 211 от 01.04.2013 г. по ч.гр.д. № 11 по описа за 2013 г. на ВКС, I V г.о., и др. В цитираните съдебни актове се приема, че неизпълнението на указанието за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 от ГПК е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Когато ответникът е призован при условията на чл. 47 от ГПК, назначаването на 1 особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 от ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за осъществяване на правото на иск.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № ..........., по която е образувано производството по гр. дело № .......... на Районен съд – гр. Пловдив, ХIII граждански състав.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 2