Определение № 4150 от 30.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4150 гр. София, 30.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20231100503112 по описа за 2023 година

Образувано е по частна жалба с вх. № 250006092/13.02.2023 г., подадена чрез адв. В. Т. в качеството на особен представител на ответника Г. В. З. срещу разпореждане № 20074155/12.01.2023 г. по описа на СРС, 172 състав, с което е върната обратна искова молба на Г. З. срещу „И.“ АД.

Изложени са съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че с отговора на исковата молба по гр. д. № 56577/2019 г. по описа на СРС е направено искане за привличане на трето лице-помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, срещу което е предявен обратен иск. Посочено е, че с определение от 25.03.2022 г. съдът е конституирал „И.“ АД и е допуснал предявения обратен иск. С решението по делото съдът е пропуснал да разгледа обратния иск срещу третото лице, като по повод подадена въззвина жалба в срок, СРС е отменил определението си. Излага доводи, че „Инвестабнк“ АД е собственик по силата на постановление за възлагане на 04.12.2013 г. на процесния топлоснабден имот, поради което дължи цената топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г., заедно със законната лихва от 06.06.2019 г. Предвид изложеното моли да се отмени като неправилно обжалваното разпореждане.

Постъпил е отговор на частната жалба от М. Л. З., с който я оспорва като неоснователна.

Софийски градски съд, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Производството по гр. д. № 56577/2019 г. по описа на СРС е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. В. З., с която реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 502,70 лв., от които 493,07 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г., заедно със законната лихва от 06.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 8,47 лв. за дялово разпределение за периода от м.05.2016 г. – м.03.2017 г. и 1,16 лв. – лихва за периода 30.06.2016 г. до 16.05.2019 г.

С отговора на исковата молба от ответника Г. В. З., подадена чрез адв. В. Т. в качеството на особен представител, е направено искане за конституиране на „И.“ АД и на основание чл. 219, ал. 3 ГПК е предявен обратен иск срещу третото лице за сумата от 502,69 лв. за евентуално потребена и незаплатена топлинна енергия, доставена в процесния топлоснабден имот за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г., заедно със законната лихва от 06.06.2019 г., сумата от 16,94 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.

– м.03.2017 г. и сумата от 2,31 лв. – лихва от 30.03.2016 г. до 16.05.2019 г. Правният интерес по направеното искане е обоснован с твърдения, че „И.“ АД е собственик на процесния недвижим имот през претендирания с исковата молба период, поради което следва да отговаря за претендираните вземания.

С определение на съда към производството по делото е присъединено гр. д. № 56925/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, и банката е конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на „И.“ АД и по делото е постъпил отговор на исковата молба по предявения обратен иск.

По гр. д. № 56577/2019 г. по описа на СРС, 172 състав, е постановено решение № 20040617/07.06.2022 г.

Срещу решението е подадена въззвивна жалба от ответника Г. З., чрез назначения особен представител, въз основа на която е образувано в. гр. д. № 9106/2022 г. по описа на СГС, II „Б“ въззивен състав. С определение от 21.12.2022 г. на въззивния съд производството е прекратено и върнато на СРС, 172 състав, за произнасяне по направеното с въззивната жалба искане за допълване на решението по чл. 250 ГПК.

С разпореждане № 20044006/23.06.2022 г. на СРС е оставил без движение производството по исковата претенция на ответника срещу третото лице, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да се представи искова молба, съдържаща реквизитите чл. 127 ГПК, сред които изложение на обстоятелствата, от които се извеждат твърденията за основателност на иска и формулиране на исканията, отправени до съда, включително и чрез посочване на вида на иска – установителен или осъдителен. С разпореждането е указано на страната, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че не е сезиран с обратна искова молба, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.

С молба от 08.07.2022 г. ответникът е посочил, че прави уточнение, като формулира искане към съда да признае за установено по отношение на „И.“ АД като собственик на 2 топлоснабден имот дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 502,69 лв. за евентуално потребена, но незаплатена топлинна енергия, доставена в процесния топлоснабден имот за периода от м.06.2016 г. до м. 04.2017 г., законна лихва за забава от 06.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 16,94 лв. главница за дялово разпределение за периода от м.05.2016 г. до м.03.2017 г. и сумата от 2,31 лв. - лихва от 30.06.2016 г. до 16.05.2019 г.

С обжалваното разпореждане № 20074155/12.01.2023 г. съдът е върнал исковата молба по обратния иск.

С предявяването на обратен иск се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на исковата претенция не се стига до връщането , в който случай определението не подлежи на обжалване. Ако е приел за разглеждане исковата претенция и е оставил без движение същата, като е определил срок за отстраняване на нередовностите и същите не са отстранени, то разпореждането за връщане подлежи на обжалване по чл. 273, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съгласно установената съдебна практика, за да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск, предявеният от привличащата страна обратен иск срещу третото лице трябва да е родово подсъден на сезирания съд, да подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред и да е налице причинна връзка между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск. В настоящия случай, с оглед извършеното администриране на предявения обратен иск съдът намира, че СРС е приел същия за разглеждане. С разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ГПК законодателят е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Освен това съгласно съдебната практика указанията на съда за оставяне без движение на исковата молба следва да бъдат ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени, като на ищеца задължително се съобщават последиците от тяхното неизпълнение - връщане на исковата му молба. В противен случай съдът не може да приложи последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като неговият акт ще е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение. Съдебния акт за прекратяване производството по делото на основание чл. 129 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с акта на съда за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността /така Определение № 50206 от 5.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2630/2022 г., II г. о., Решение № 438 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 76/2011 г., III г. о. и др./. Обжалваното разпореждане не отговаря на посочените изисквания.

Видно от съдържанието на разпореждането съдът е приел, че не е сезиран с обратни искове по смисъла на чл. 219, ал. 3 ГПК и същите са недопустими. Констатирал е липсата на идентитет на паричната равностойност между претендираните суми от „Топлофикация“ ЕАД и сумите, описани в молбата от 08.07.2022 г., който въпрос касае размера на предявените искове и е по съществото на спора. От така постановения съдебен акт, разгледан в неговата функционална връзка с разпореждането, с което са дадени указания, настоящия състав на съда намира, че указанията на съда не са ясни и точни, доколкото не 3 става ясно в какво се изразява нередовността на исковата молба, като не са посочени и последиците от неизпълнението на указанията в срок - връщане на исковата молба.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да се отмени разпореждането за връщане на исковата молба срещу третото лице и да се върне делото на СРС, за да се дадат конкретни указания за отстраняване на нередовности по чл. 127 ГПК и продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съдебен състав счита, че на особения представител на ответника не се дължи възнаграждение за подаването на частната жалба по причина, че с постановеното определение е възстановена висящността на производството пред първата инстанция, за която му е определено възнаграждение и същото е внесено от ищеца /така Определение № 191 от 10.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2478/2020 г., I т. о./.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 20074155 от 12.01.2023 г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, с което е върната искова молба на Г. В. З., ЕГН: **********, чрез назначения особен представител адв. Т. срещу „И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „*******.

ВРЪЩА делото на СРС за процесуални действия, съобразно дадените указания в мотивите на определението.

След изпълнение на указанията делото следва да се изпрати на СГС за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4