Решение № 176 от 11.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Благоевград, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20211200501064 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл.258 и сл.ГПК.

Против решение №74 от 19.10.2021г.,постановено по гр.д.№816/2020г. на РС Разлог е постъпила въззивна жалба от от ЮС. Х. СТ. от с.Конарска общ.Якоруда,с която решението се обжалва в частта,с която са предоставени упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете Дж. Ю- С.. На нейната майка Дж. Ст.,съответно е определен режим на лични контакти и в частта,с която въззивникът е осъден да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 170 лв.Според въззивникът съдът не е съобразил, че майката не е полагала необходимите грижи по време на боледуване на детето,като не са съобразени и показанията на св.д-р И.В..Освен това жалбоподателя има подкрепата на своята майка.Счита се за сериозен и отговорен родител и може да възпитава детето си.От друга страна твърди,че под въздействие на майка си другата им дъщеря Х. е напуснала училище,за да може да работи.Твърди се във въззивната жалба,че майката на детето прави всичко възможно да отчужди детето от бащата,като възпрепятства и личните контакти.Поддържа,че социално битовите условия при него са по-добри.

1

Моли да се отмени обжалваното решение в посочената част,като родителските права се предоставят на него,съответно се определи режим на контакти с другия родител ,както и размера на дължимата издръжка.

От ответната страна е постъпил писмен отговор,който се поддържа и в съдебно заседание чрез пълномощника на Д.С. Ст.,като се оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди съдебния акт.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Въззивният съд,съобразно правомощията си по чл.269 ГПК,намира обжалваното решение за валидно и допустимо,а по правилността му прие следното:

От Ю.Ст. е подал искова молба против Дж. Ст. за прекратяване на сключения по между им брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.С решението на РС Разлог брака е прекратен по вина и на двамата съпрузи.Решението не е обжалвано в тази част и е влязло в сила.

Установено е,че от брака си страните имат две деца-Х.,която е непълнолетна и дете Дж.,родена през 2014г.-малолетна.Решението по предоставяне на родителските права и контактите с другия родител,както и издръжката за детето Х. е влязло в сила.Първоинстанционният съд е определил родителските права да се упражняват от майката.

За детето Дж. е установено,че страда от тежка,застрашаваща живота болест ,ако не се лекува-остра лимфобластна левкемия.За лечението на тази болест и поведението на родителите подробно е била разпитана свидетелката д-р И.В.,която е участвала в лечението.Тя обяснява,че при констатиране на болестта са започнали лечение,като в първите 42 дена са овладяли заболяването и са постигнали ремисия,което пояснява лекарката на пообикновен език означавало,че детето е оздравяло.После се е налагало поддържащо лечение,като към настоящ момент лекаря е заявил,че детето е оздравяло.

При началото на лечението-месец юни на 2018г. ,около 33 дни по правилата на болницата майката следва да е придружител.Не е спорно,че през този период майката на детето го е придружавала.След като по отношение на детето е установена ремисия,лекаря е забелязал едно нежелание детето да се 2 лекува по правилата т.е. със сравнително чести посещения в болницата.Това е наложило свидетелката да събере роднините на дететомайката,бащата,бащата и брата на Дж. Ст.,като им е заявила,че ако не се продължи лечението,ще се обърне към социалните служби.След това бабата /майката на жалбоподателя/ е придружавала продължително детето,а след това при извършване на допълнителните медицински процедури в период от 2 години и повече,лекарката твърди,че е виждала само бабата и бащата на детето.Св.В. е заявила,че при разговор с Дж. ,тя е казала,че няма да я доведе,а не,че няма да я лекува.Няма спомен майката да й е звъняла по телефона,за да се интересува от здравето на детето си.Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от издената служебна бележка от УМБАЛ „Царица Йоана“ ЕАД гр.София,приета от въззивния съд.По начало тези факти не се оспорват от ответната страна по отношение на това кой и кога е придружавал детето в лечебното заведение.

За отношенията между страните,поведението им,съответно отношението към децата им са събрани и други гласни доказателства.Тъй като показанията са депозирани от близки родственици/майка на ищеца,негови братовчедки,бащата на ответницата,брат на ответницата/ в обобщение,съдът ги намира за пристрастни,доколкото с оглед родството,постъпките на Ю.Ст. и Дж. Ст. са преценявани емоционално и едностранно.Съдът изгражда цялата картина на семейния живот и отношението към децата от отделни факти,които свидетелите съобщават и които си съвпадат и с други доказателства-писмени доказателства,данни от социалния доклад,показанията на св.д-р В.,които са обективни и липсва заинтересаваност.Нито едни от показанията на свидетелите роднини,съдът не кредитира изцяло на основание чл.172 ГПК.

Фактите съвпадат единствено относно обстоятелството,че страните и в момента живеят в двуетажна пристройка ,която е към друга къща.Пристройката е с по две стаи на етаж,а според социалния работник с по една стая.Има баня и тоалетна.Майката и двете деца ползват стаите на първия етаж,а бащата стаите на горния етаж.В къщата живее майката на ответника със семейството на другия й син.

И двете групи свидетели установяват,че ответника е имал извънбрачна връзка,от която може би има дете,напуснал е за известно време семейството 3 си,поради тази връзка,а след това се е прибрал.Св.Т. дава показания,че се знаело от цялото село,че Юсеин има любовница и дете от нея,обаче не живеел с нея.Св.М. и А. М. дават сведения за същите обстоятелства.

Майката на ищеца дава показания,че Дж. е много привързана към баща си,той й купувал много работи,отделя й внимание.С другото дете бащата е бил в добри отношения,но според свидетелката без негова знание тя се е сгодила.При станала кавга Х. е поискала да удари баща си и той за това я е ударил.Сега вече Х. не била сгодена,но не ходела и на училище,защото майката командвала.

Другата свидетелка Т. сочи,че бащата се интересува от децата си,докато майката не.Тя не е останала при детето си,защото не искала да го гледа.Пояснява,че Юсеин пие само,когато е в компания ,но не е алкохолик.Дж. спяла при майка си,но ходи и при баща си в работилницата му.Баща й купувал всичко.Св.М. с автомобил е карал Ю.Ст. и майка му,когато се е налагало да посетят болницата с детето Дж..За това Юсеин му е плащал.Свидетелят дава показания,че когато е трябвало да тръгват,детето не винаги е излизало чисто и спретнато.Бабата го е ресала в колата,сменяла е памперси. Според свидетеля детето го е било страх от бащата под въздействие на майка му.

Бащата на ответница характеризира Ю.Ст. като мързелив човек,който непрекъснато му искал пари ,спял до късно, после ходел при любовницата и цяла нощ пиел.Свидетелят дава друга версия,защо в известен период Х. не е ходела на училище.Момичето се е срамувало,защото са й казвали,че сега баща й ще се ожени за жена с леко поведение.Свидетелства и за осъществено домашно насилие от ищеца спрямо ответницата.Според свидетеля малката Дж. е привързана към майка си и сестра си,а бащата не го иска,защото той нищо не й купува.

Брата на ответницата свидетелства както за брачната изневяра на Ю.Ст.,така и за осъщественото домашно насилие спрямо Дж. и дъщерята Х..Счита,че Х. сега не ходи на училище,защото са онлайн.

От социалния доклад и устните обяснения на социалния работник Г. се установява,че на детето са създадени добри условия за живот.Стаята е чиста и подредена.Сочи,че е говорил с директора на училището,в което учи дъщерята Х.,като той е заявил,че Х. посещава училище,но сега имат неприсъствено 4 обучение.Г. не е забелязал наличие на отчуждение между бащата и детето Дж.,нито че майката ограничава контактите с бащата.

През 2016 г. има постановено решение против Ю.Ст.,с което са му наложили мерки по ЗЗДН спрямо съпругата и двете му деца,а през 2020г. му е съставен протокол за предупреждение по ЗМВР.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът съобрази следното:

В чл.59 ал.4 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите,полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата,възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности,като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г.обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 ДР от ЗЗакр.Д/ Съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тези критерии ,дава предпочитание на някой от родителите. Т. е. съдът следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл да преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права.

Съвкупното обсъждане на така установените по делото обстоятелства сочат, че най[-добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако остане да живее при майка си и на нея бъде предоставено упражняването на родителските права.

И двамата родители разполагат с неособено големи,невпечатляващи и неудовлетворителни възпитателски и родителски качества.Бащата е поддържал или поддържа извънбрачна връзка,станала достояние на неограничен кръг лица,включително и на порасналата му дъщеря Х..Напуснал е семейството си по този повод,не е имал скрупули да отиде в друг град,след което отново да се върне.Употребява алкохол,в което състояние е по5 агресивен.Писмени доказателства има за упражнено домашно насилие както върху майката,така и върху децата.

Майката е проявила ограниченост при факта на заболяване и лекуване на детето.Приела е,че като е постигната ремисия ,това е достатъчно и не е необходимо такова стриктно лечение.Придружавала е детето първия месец,като след това майката на ищеца и той са поели грижата за лечението му.Фактът е налице,като няма данни дали това поведение на майката е от невежество или пък от невъзможност да подсигури личен транспорт на детето до гр.София,каквато възможност е имал ищеца или е било по преценка на близките на детето.Не следва да се имат предвид данните,които поголямото дете Х. е споделила при изслушването си пред съда за причините за това.Детето не е свидетел и обстоятелствата,които излага следва да се ценят единствено в посока,желанието на детето при кой родител да остане.

Установено е,че майката е безработна и извършва при възможност надомна работа,като баща й я подпомага в издръжката.

Според съда и двамата родители имат желание да отглеждат детето си,полагат грижи съобразно техните възможности и разбиране за възпитание, детето е привързано и към двамата си родители,но при преценка на релевантните ,съответно посочени по-горе критерии, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права,майката има приоритет. Тя е полагала непосредствените грижи за детето от неговото раждане,няма данни да се е отнасяла грубо с него или с поведението си да го е застрашавала при физическото и психическото му развитие.Не се установи да е проявявала действия,с които да е искала да го отчужди от бащата.Свидетелите на ответника сочат,че детето е спяло при майка си,но е посещавало и баща си,още повече,че и работилницата му е близо до къщата,в която живее семейството /по данни на соц.работник/ т.е. контактът с бащата не е прекъснат.Детето се отглежда от майката.Действително бащата може да разчита на подкрепата на своята майка,но от друга страна и значително поголямата сестра,която скоро навършва пълнолетие може да се включва във физическото му отглеждане.Не без значение е и пола на детето,на която възраст в момента съдът намира,че има по-голяма нужда от майка си.Няма основание да се разкъсва връзката между двете сестри,при установеното,че Х. и баща й са в лоши отношения и детето Х. не желае да контактува с него.