Определение № 1132 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 27.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601461 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

След като съобразно чл. 249, ал. 3 (вр. чл. 248, ал. 1, т. 3) от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1461 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С вписано в протокола за открито разпоредително съдебно заседание на 22.10.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ по НОХД № 2871/2025 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, е установил, че няма допуснати на досъдебното производство (ДП) съществени нарушения на процесуалното право на всеки от двамата обвиняеми да научи в какво престъпление е обвинен чрез конкретния вид на внесения обвинителен акт (ОА) – във връзка с твърденията на всеки от защитниците за неяснота на ОА, водеща до неразбиране срещу какво следва да се защитава съответният подсъдим.

Определението е обжалвано, в срок, от защитник на всеки от двамата подсъдими; всеки от защитниците иска отмяната му и прекратяване на съдебното производство с цел връщане на делото на прокурора за изясняване на ОА.

След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

НОХД № 2871/2025 г. на СГС е образувано по внесен на 29.04.2025 г. ОА срещу подсъдимия П. Д. Д. с ЕГН ********** и срещу подсъдимия В. А. Е. с ЕГН **********.

В обстоятелствената част на ОА са направени следните фактически твърдения:

Свидетелят М. Р. познавал подсъдимия П. Д. – свидетелят се бил снабдявал от подсъдимия с наркотични вещества; по молба на свой приятел (свидетелят Г. М.), Р. телефонирал на подсъдимия Д. и си уговорили среща на 19.03.2013 г., в който ден около 21 ч. в близост до хотел „Плиска“ Р. предал на Д. паричната сума от 130 лв. – като цена за 1 предстоящото предаване на договорените хапчета екстази, чието предаване Р. и Д. уговорили (на тази първа среща - около 21 ч., и още веднъж малко по-късно - към 22:10 ч.) да стане малко по-късно същия ден. Съгласно уговорката за време и място на предаване на наркотика, Р. отишъл в дома на подсъдимия Д. на същия ден около 23:30 ч. и в този дом подсъдимият Д. предал на Р. 10-те инкриминирани таблетки екстази (с посочено тегло, процент на активния компонент и стойност в лева); твърди се, че подсъдимият Д. обитавал жилището в ***, ж.к. „***“ *, бл. *, вх. *, ап. *, заедно с другия подсъдим по делото – В. Е., който пък бил сключил договора за наем на това жилище. Р. си тръгнал от жилището на подсъдимия Д. и в колата, с която пътували заедно с Г. М. му предал таблетките екстази, открити у Г. М. при извършена малко по-късно полицейска проверка.

В дома, където живеел подсъдимият Д. (където станало фактическото предаване на 10-те таблетки екстази от Д. на Р.), били открити още една таблетка екстази и кокаин (с посочени тегло, процент на активния компонент и стойност). П. Д. ги държал с цел да ги продаде (на неустановени пр разследването лица).

Тези твърдени във връзка с П. Д. в обстоятелствената част на ОА факти са определени в заключителната му част като престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Описаните твърдени в ОА факти според въззивния състав обуславят обоснованост на становището на СГС в обжалваното определение, че така формулираното обвинение не нарушава правото на подсъдимия П. Д. да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност. Необосновано е становището на защитника адв. С., че обвинението е неясно относно времето и мястото на разпространението на високорискови наркотични вещества и на държането на такива с цел разпространението им: твърденията в обстоятелствената част на ОА какви действия е извършил подсъдимият, проследени в хронологична последователност по ориентировъчни часове на инкриминирана точно посочена дата, както и на кое място са извършени тези действия, са ясни и разбираеми. Без значение за правната квалификация по НК на инкриминираната фактическа деятелност на подсъдимия е гражданскоправното определяне на твърдяната фактическа размяна между Р. и подсъдимия Д.: Р. предал на Д. пари, малко по-късно Д. предал хапчета екстази, като двете насрещни предавания са станали по предварителни уточняващи уговорки при лична среща и по телефона между двамата и при пряка същностна връзка между предаването на парите и това на наркотика. Поради това са ясно заявени фактите, срещу които подсъдимият Д. да се защитава. Приблизителното време на инкриминирана точна дата и конкретното място на всяко от инкриминираните действия на подсъдимия са детайлизирани в обстоятелствената част на ОА. Посочени са и фактическите обстоятелства, които според прокурора обосновават твърдението му за цел на държането от страна на подсъдимия в дома му на хапчето екстази и кокаина – оставянето им от подсъдимия в обитаваното (и) от самия него жилище, сочещо на упражняване на трайна фактическа власт, с цел – продажбата им на други хора (неустановени при разследването); по-рано в обстоятелствената част на ОА пак във връзка с П. Д. е направено твърдение, че е снабдявал Р. с наркотични вещества и преди 19.06.2013 г., както и че П. Д. се занимавал с разпространение на наркотични вещества (още в първото изречение от обстоятелствената част). Тези фактически твърдения и според въззивния състав са ясно обвинение; дали всяко от тях е доказано и чрез какви доказателствени средства, е въпрос, подлежащ на изследване и решаване от първоинстанционния съд в предстоящото съдебно следствие и с присъдата; (не)доказаността на фактическите твърдения е различна от липсата на такива. Предвид изложеното са необосновани възраженията на защитника на подсъдимия П. Д. за неясно от фактическа страна обвинение.

Правната квалификация на инкриминираната деятелност на П. Д. като продължавано престъпление също е въпрос, подлежащ на решаване с присъдатга и е нещо различно от липсата на значими за съставомерност фактически твърдения.

Относно подсъдимия В. Е. в обстоятелствената част на ОА се твърди, че обитавайки наетото от самия него жилище (обитавано и от подсъдимия Д.) от своя страна държал (упражнявайки своя трайна фактическа власт в наетото и обитавано от него жилище) високорискови наркотични вещества (посочени по вид – екстази, коноп и кокаин, по процент 2 на активно вещество и по стойност), с цел продажбата им (на неустановени при разследването лица). Тези твърдения са ясни и не ограничават правото на защита на подсъдимия Е. срещу релевираните от обвинението факти. Тези твърдени действия на Е. са определени като престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като доказаността (обосноваността) на всяко от фактическите твърдения е предмет на предстоящото първоинстанционно съдебно следствие и подлежи на обсъждане и решаване с присъдата. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел за необосновани и възраженията на защитника на подсъдимия Е. – адв. С., относно яснотата на ОА.

В обстоятелствената част на ОА се твърди че всеки от двамата подсъдими обитавал едно и също жилище – наетото от Е., но всеки от тях разпространявал наркотични вещества независимо от другия, т.е. посочена е общност на местопрестъпление и на вид на незаконна дейност. Предвид това и по изложените от първоинстанционния съд съображения, въззивният състав намира за необосновано и възражението на единия от защитниците срещу общността на процеса спрямо двамата подсъдими.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намери, че обосновано и в съответствие със законовите изисквания първоинстанционният съд е приел, че обвинението срещу всеки от двамата подсъдими е достатъчно ясно що се отнася до фактически твърдения в обстоятелствената част на ОА, а (не)установеността на значими фактически твърдения и правната им квалификация са въпроси, тепърва подлежащи на изследване и решаване в предстоящия първоинстанционен наказателен процес.

В заключение: Обжалваното определение е правилно, а всяка от подадените срещу него жалби е неоснователна.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито разпоредително съдебно заседание на 22.10.2025 г. по НОХД № 2871/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, с което не са констатирани допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуални права на обвиняемите и/или на защитниците им, включително – на правата на обвиняем да научи в какво престъпление е привлечен в това качество, да дава обяснения и да бъде защитаван от защитник.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3