Решение № 275 от 23.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500372 по описа за 2025 година

Производството е въззивно- по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3915 по описа за 2024 година е отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл.

439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК от Х. Х. З., ЕГН:

**********, с адрес с. ***, ул. „****“ №**, обл. **** против „Кредит Инкасо Инвестмънт Бг“, ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, за признаване за установено несъществуване на вземане на ответника спрямо ищцата за сумата 3 914,50 лева главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-****/17.06.2008 год. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за която сума е издадена Заповед № 55/14.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 108/2011 год. и изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС - Пазарджик и е образувано 1 изпълнително дело № 708/2016г. описа на ЧСИ-Г.С., рег. № ***, с район на действие ОС-Пазарджик, поради погасяването му по давност.

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, Х. Х. З., ЕГН: **********, с адрес с.

***, ул. „****“ №**, обл. *** да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънт Бг, ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, общ.

Столична, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, разноски по гр. д. 3915/2024г. на Районен съд - Пазарджик в размер на 100 лв.

/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение .

В срок така постановеното решение е обжалвано от Х. З..

Счита ,че решението е неправилно, немотивирано и необосновано и моли да бъде отменено.

За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск, първоинстанционният съд приел, че по време на висящността на производството по гр. д. №3470/2019 год. на РС Пазарджик давност не е текла, а отхвърлянето на предявения от ищцата против ответника иск е прекъснал давността за вземането и нова петгодишна погасителна давност е започнала да тече от датата на влизане на Решение №26003/21.09.2020 год. по в. гр. д. 420/2020 год. на Окръжен съд Пазарджик в сила т.е. на 21.09.2020 год.

Давността била прекъсната първо с подаването на молбата на ответника на 23.08.2022 год. за налагане на запор на банковите сметки на ищцата и за извършване на опис на движими вещи в дома й, след това с молбата от 23.05.2024 год. с която отново е поискано извършване на изпълнителни действия чрез налагането на запор върху вземанията по банковите сметки на З. и опис на движимите вещи, находящи се в дома й.

С постановление №2538/05.08.2024 год. по описа на ЧСИ-Г.С., рег.

№***. Бил наложен запор върху банковата сметка на Х. З. в Банка ДСК ЕАД.

Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 19.08.2024 год.

Банката е признала вземането. По наложения запор не са постъпили суми за погасяване на вземането.

Съдът е приел ,че нова петгодишна погасителна давност е започнала да тече на 19.08.2024 год. когато е наложен запор по банковата сметка в Банка ДСК ЕАД с връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.

Постъпилата информация от банката, че по сметка на длъжника няма налични 2 суми е обстоятелство ирелевантно за действието на запора.

Изводите на съда били погрешни.

Според практиката на ВКС по приложението на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. погасителната давност се считала прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство. Предявяването на отрицателен установителен иск нямало за последица предвиденото в чл.116. б. „б“ ЗЗД и чл.115 б. „ж“ ЗЗД действие - ищецът, който оспорва вземанията, които се изпълняват принудително, не може сам да прекъсне погасителната давност, на която се позовава (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г.. на ВКС. ГК.

III ГО: решение № 57/27.06.2018 г.по гр. д. № 591 /2017 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК. II ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК. I ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС. 1'К. I ГО. решение по т.д. № 1248/2013г. на ВКС, I ТО.). Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и да зачете изтеклата погасителна давност в хода на висящия процес по предявения отрицателен установителен иск на длъжника. Въззивният съд следвало да зачете изтеклата погасителна давност в хода на процеса, тъй като същата не била прекъсната с депозиране на исковата молба, с която са предявени отрицателните установитслни искове с правно основание чл. 439, ал. I вр.счл. 124, ал. I ГПК.

От значение бил въпроса относно момента, от който започва да тече погасителната давност по отношение на процесиите вземания. Не се оспорва възприетата от РС-Пазарджик фактическа обстановка по настоящият спор, но жалбоподателя счита ,че изводите на съда са погрешни и неправилно е приложил закона.

На 30.08.2018г. е бил насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Всяко едно от гореопосочените изпълнителни действия е прекъснало давността и е започнала да тече нова давност,както правилно било прието.

Със запорно съобщение с изх. № 9861/05.08.2024 год. издадено от ЧСИГ.Т., рег. №***, бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника , 3 открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД.

В периода след 30.08.2018год. изобщо не били извършвани валидни изпълнителни действия , годни да прекъснат давността .

Цитира се съдебна практика ,която в едната си част е неотносима към спора.

Твърди,че погасителната давност за вземанията по процесният изпълнителния лист е започнала да тече от - 30.08.2018г. когато ЧСИ-Г.С., рег.

№ ***, с насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи собственост на длъжника, като след тази дата общата - 5 годишна погасителна давност за вземането е изтекла на 30.08.2023 год. Веднъж изтекла, тя не може да бъде прекъсвана.

Вземанията за разноски също били погасени .

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответниците оспорват жалбата ,като считат ,че правилно съдът е приел, че началният момент на давността е от 26.06.2015 г. съгласно приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК .

И двете изпълнителни дела /411/2011 г. - прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, впоследствие преобразувано под № 708/2016 г./, действително били образувани въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2011 г.

Определяща за погасителната давност била не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно моментът, в който е настъпила перемпцията, не е меродавен за давността. От приложените по делото писмени документи било установено, че давността е била прекъсвана многократно с наложени по делото запори.

В периода 2019 г. - 2020 г., имало висящ спор между страните по настоящото дело, който приключил с постановяването на Решение № 356/11.03.2020 г. по гр.д. № 3470/2019 г. по описа на РС-Пазарджик, ГО, 8-ми състав и впоследствие потвърдено с постановяването на Решение № 260034/21.09.2020 г. по възз.гр.д № 420/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик, 4 възз. I- ви гр. състав.

Със сила на пресъдено нещо било установено, че процесните вземания не са погасени по давност.

В периода след 2017 г. по делото били извършвани валидни изпълнителни действия, всяко от които годно да прекъсне погасителната давност ,изложени в хронологичен ред:

1.

На 07.06.2017 г. е изходирано запорно съобщение до „Уникредит Булбанк" АД;

2.

На 25.06.2018 г. е входирана молба за извършване на опис, оценка и публична продан, депозирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД;

3.

На 25.07.2018 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 30.08.2018 г.

С разпоредбата на на чл.З от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла.

4.

На 25.05.2021 г.е входирана молба за присъединяване на ИЛ от 08.04.2021 г.

Правилно съдът е преценил, че не следва да обсъжда извършвани ли са действия, прекъсващи давността за вземането и какви в периода 10.06.2013г. 19.08.2020г., тъй като тези факти са обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение по в.гр.д. 420/2020 на ОС - Пазарджик.

По време на висящността на производството по гр.д. 3470/2019г. на РС-Пазарджик давност не е текла, а с отхвърлянето на предявения от Х. Х. З., чрез процесуалния й представител иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД иск давността била прекъсната.

Погасителната давност била прекъсната и със следните извършени изпълнителни действия:

5.

На 31.08.2022 е входирана молба с искане за извършване на справка БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи;

5