Определение № 541 от 16.09.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Разград, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500351 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против заповед за изпълнение №1073/11.08.2026г., издадена по ч.гр.д. № 1300/2026г. по описа на РС Кубрат в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 5 0 евро, вместо претендираното такова в размер 245,42 евро.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част, като моли въззивния съд да присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията в жалбата, констатира следното: Производството пред РС Кубрат е образувано по подадено заявление от „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Т. В. Т. за сумата 81,26 евро, представляваща главница за периода от 16.09.2021 г. до 05.08.2026 г., ведно със законната лихва за период от 11.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 192,68 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2021 г. до 05.08.2026 г., или общият размер на претенцията е 273,94 евро. Заявено е и искане за присъждане на разноски, в т.ч. и 245,42 евро заплатено адвокатско възнаграждение. За заплащането е приложен договор за правна защита и преводно нареждане за изпатено адв.възнаграждение.

С обжалваната заповед съдът е разпоредил плащането на главницата, мораторната и законната лихва, а за платеното адвокатско възнаграждение от заявителя на представляващия го адвокат съдът е разпоредил плащането на 50 евро на осн. чл.27 ал.1 НЗПП, като е отхвърлил искането над този размер до предявения такъв от 245,42 евро.

Въззивният съд констатира, че дружеството-заявител е представлявано от адвокат в 1 производството пред РС Кубрат и в този смисъл приложимост намира Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а не Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая съдът не определя възнаграждение на назначен от него процесуален представител на заявителя, а следва да отчете размерът на платеното възнаграждение от доверителя на неговия пълномощник в съдебното производство.

След направеното по-горе уточнение, съдът приема следното: в решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 г на СЕС е направен извод, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Горното решение дава на настоящия съдебен състав основание да приеме, че определените в Наредбата размери не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адв.възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от длъжника, вкл. и без направено възражение за прекомерност /заповедното производство на този етап е едностранно и няма насрещна страна/. Минималният размер от 204,52 евро/400лв. на възнаграждението, определен от чл.7 ал.7 в.в. с ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на заявителя, но не е задължителен, предвид цитираната по-горе практика на СЕС.

В настоящия случай съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност – подадено е заявление по образец, не са дадени и съответно изпълнени последващи указания на съда, проведеното заседание по издаване на ЗИ е закрито, без участие на упълномощения от заявителя адвокат, липсват други усложнения в развитието на процеса, материалният интерес е в сравнително невисок размер. При това положение съдът счита, че претендираното адв.възнаграждение се явява несъответно на горните показатели.

Възнаграждението, което длъжникът следва да бъде осъден да плати, следва да е в размер 50 евро.

Заповедта в обжалваната част е правилна като краен резултат, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

Оставя без уважение частната жалба на „Юробанк България“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против заповед за изпълнение №1073/11.08.2026г., издадена по ч.гр.д. № 1300/2026г. по описа на РС Кубрат в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 50 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3