Решение № 2939 от 02.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2939 гр. Варна, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110112745 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: *** Съдебен адресат: ***, офис Чрез адв. Й. А. от ВАК срещу ЗК „Л. И." АД, ЕИК ***, със седалище ***. представлявано от П. В. Д. и С. Н. А..

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което на основание чл.432,ал.1 от КЗ, да осъди ответника да му заплати, сумата в размер на 30.00 лева, представляваща частичен иск от общо 1 130.23 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на задна броня, леви задни светлини, заден ляв калник, задна лява решетка въздуховод, външна лява дръж. задна броня и заден ляв светлоотразител на собственият му лек автомобил марка „***", с peг. № ***, причинени в резултат на реализирано на 22.08.2022г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил„***", с peг. № ***. застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 03.10.2023год.до окончателното изплащане на сумата, както и да осъдите ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

1

На 22.08.2022г., около 07:35 часа, в гр.Варна, пътен възел бул. *** и ул.

***, управлявайки собственият си лек автомобил марка „***", с peг. № ***, е блъснат от лек автомобил марка „***", с peг. № *** управляван от П. П..

ПТП настъпва при следните обстоятелства:

На 22.08.2022г., около 07:35 часа, в гр.Варна. управлявайки лек автомобил марка „***", с peг. № ***, се движи по бул. *** посока кв.***. На пътния възел с ул. *** завива надясно посока ул. ***. Преди да се включи по ул. *** спира за да пропусне движещите се по нея автомобили, и докато изчаква преминаването на автомобилите е блъснат отзад от лек автомобил марка „***", с per. № ***.

За настъпилото ПТП попълват Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочват водача на л.а.

„***", с peг. №***.

Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗК „Л. И." АД, със срок на действие 10/06/2022г. - 09/06/2023г., която полица е действаща към датата на ПТП.

На 22.08.2022г. уведомява застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя Описзаключение по щета № 0003-5000-22001335. В описа като увредени детайли са посочени: задна броня, леви задни светлини, заден ляв калник, задна лява решетка въздуховод, външна лява дръж. задна броня и заден ляв светлоотразител.

Като застрахователно обезщетение получава сумата в размер на 369.77 лева. Размера на изплатеното обезщетение много го изненадва, т.к. сумата е недостатъчна и не може да покрие щетите, поради което извършва проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта. От проведеното проучване установява, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1 500.00 лв.

От необходимата сума за ремонт в размер на 1 500.00 лв., следва да се приспадне сумата, заплатена до момента в размер на 369.77лв., или сумата, която следва да му заплати ответникът е в размер на 1 130.23 лв.

Във връзка с гореизложеното, за него възниква правен интерес от завеждане на настоящия иск.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

Оспорва предявения иск по основание и размер.

Същата по вид и характер претенция е била предявена по доброволен ред пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", сключена по отношение на л.а. *** с ДКН *** при „ЗК Л. И." АД. По повод същата е била образувана щета под номер 0003-5000-22-001335. С оглед констатираните увреждания по невиновния автомобил *** е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 369.77 лева, отговарящо на действително претърпените имуществени вреди.

2

Определеното обезщетение е изчислено на база констатираните увреждания, средната пазарна цена на труд и материали към дата на ПТП.

След изплащане на обезщетение ищецът е завел искова претенция, с която претендира допълнително обезщетение извън вече платеното такова.

Във връзка с предявения иск за сумата от 20 лева - частичен, е образувано ГД 5786/2023 по описа на PC Варна, 34 състав.

С решение по ГД 5786/2023г PC Варна, препис от което представя с настоящия отговор, е уважен искът за сумата от 20 лева, като съдът в мотивната част е определил справедлив размер на дължимото обезщетение в размер на 914.81 лева. Като е отчел, че са били доброволно платени 369.77 лева, то ответникът е останал задължен за сумата от 545.04 лева, от които 20 лева са били присъдени с Решение по ГД 5786/2023г.

След произнасяне на решението по ГД 5786/2023г PC Варна, ответното дружество е заплатило доброволно сумата от 1337 лева, включващо присъдената главница от 20 лева, ведно с лихва, присъдени разноски в размер на 730 лева, както и остатък от определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 545.04 лева, като доказателства за извършеното плащане представя с отговора по настоящото дело.

Предвид изложеното оспорва иска като неоснователен поради пълно погасяване на задължението, което ответникът има във връзка с настъпилото събитие и претърпените вреди. Предвид всичко изложено моли съда да прекрати производството по настоящото дело или ако счете, че не са налице предпоставките за прекратяването му, да отхвърли предявения иск, и с оглед изхода от спора да му присъдите сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представителите адв.К. от ВАК признава направеното от ответника пълно плащане.В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски, тъй като плащането извършено след образуване на производството по настоящото дело.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява. В писмена форма изразява становище по хода на делото и съществото на спора.

Моли съда да отхвърли иска , както и да му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

ПРИЕТО ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ В

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ Е, че на посочената в исковата молба дата е настъпило описаното ПТП в резултат на което ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди, че за осъщественото ПТП е виновен водачът на л.а. марка лек автомобил марка „***“, с peг. № ***,че е налице причинна връзка между ПТП и понесените имуществени вреди,

3

Като писмени доказателства по делото са приети Свидетелство за регистрация - част I; Двустранен Констативен протокол за ПТП; Опис заключение по щета№ 0003-5000-22-001335; платежно нареждане от 16.11.2023г.

Извършеното с преводно нареждане за извършен превод в размер на 1337 лв. от 16.11.2023год. по сметката на адв.А. плащане е признато от ищеца.

При тази установеност на делото от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на виновния водач за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на деликвента, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото деликвента е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

В настоящия случай не е спорно, че към датата на ПТП, л.а. *** с рег.

№*** на виновния за ПТП водач е бил застрахован в ответното дружество със застрахователна полица, действаща към датата на ПТП. Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е,че че на посочената в исковата молба дата е настъпило описаното ПТП в резултат на което ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди, че за осъщественото ПТП е виновен водачът на л.а. марка лек автомобил марка „***“, с peг. № ***,че е налице причинна връзка между ПТП и понесените имуществени вреди.

В хода на производството по делото ответника депозира платежен документ, от който се установява пълно погасяване на понесените от ищеца и претендирани в настоящото производство имуществени вреди. Този факт е признат и от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание проведено на 31.05.2024год.

Тъй като претенцията на ищеца е погасена, чрез плащане, същата следвна да бъде отхвърлена.

По разноските:

Независимо, че ответникът е представил доказателства за направено плащане след образуване на настоящото дело, съдът намира,че той не е дал повод за образуване на настоящото производство.Това е така, защото самият 4 ищец е завел по-рано частичен иск срещу същия ответник, на същото основание за една част от вземането,по който е образувано производството по гр.дело №5786/23год. на ВРС и за друга част от същото вземане е предявил частичен иск в настоящото производство.

Съгласно ТР №3/22.04.201год. по ТД №3/2016год. на ОСГТК не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимостта на настоящото производство с оглед висящността на производството по гр.дело №5786/2023год. на ВРС, тъй като се отнасят до различни части от вземането.

В този случай обаче производството по настоящото дело е следвало да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК. Това е така, защото изхода от по-рано заведеното гр.дело №5786/23год. е обуславящ допустимостта на настоящото производство. При отхвърляне на частичния иск като неоснователен в производството по гр.дело № 5786/23год. на ВРС, ищецът не би могъл успешно да предяви настоящия иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - „обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН.