Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 122 от 06.03.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 100/2025
Вид
Определение № 122
Подписан
06.03.2025
В сила
06.03.2025
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.464 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.464, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20253001000100 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частни жалби на „Геотерм“ АД, със седалище гр.Генерал Тошево и ППЗК „Срацимир“, със седалище с.Чернево срещу определение № 352/27.11.2024 година по търг. дело №66/2024 година на Добричкия окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производствата по т.д.N 463/2022 г. и т.д.N 536/2022 г., двете по описа на ВОС, поради приета връзка на преюдициалност.

В жалбите се излагат становища за незаконосъобразност на постановеното определение като се оспорва обусловеността на производствата спрямо висящото дело.

Насрещната страна на „Онтарио БГ“ ЕООД е подало писмени отновори, в които се оспорват жалбите като неоснователни.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по търг.дело №66/2024 г. по осписа на ДОС е образувано по предявен от „ОНТАРИО БГ“ ЕООД, ЕИК 203150936 против „Геотерм“ АД, ЕИК 124083023 и ППЗК „Срацимир“, ЕИК 813148949 иск с правно основание чл.464 ГПК, за приемане за установено в отношнията между страните, че не съществува вземане в полза на „Геотерм“ АД срещу ППЗК „Срацимир“ в размер на 1000 лева - главница, частичен иск от целия размер на вземането от 245 866.02 лв. – главница и 360564.94 лв. неустойка за забава до 23.02.2024 г. по фактури и констативен протокол /декларация/ от 26.02.2024 г., обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №190/2024г. по описа на РС Девня.е

Страните „Онтарио Бг“ ЕООД и „Геотерм“ АД са кредитори с вземания срещу един и същ длъжник ППЗК „Срацимир“, за реализирането на които е образуваното изп. дело N389/2024 г. ЧСИ Л.С.. По него „Геотерм“ АД е присъединен взискател с удостоверение от друго изпълнително дело.

Връзката на обусловеност е приета по отношение на висящи спорове между „Онтарио БГ“ ЕООД и ППЗК „Срацимир“, от изхода на които ще се определи дали дружеството е кредитор на кооперацията.

Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ВКС, ОСГТК, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по 1 обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.

Разпоредбата на чл.464, ал. 1 ГПК е ясна и тълкувана систематично с останалите разпоредби от глава четиридесет и първа на Гражданския процесуален кодекс "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", дава категоричен и недвусмислен отговор на въпроса какъв е предметът на уредения в нея специален отрицателен установителен иск. Отрицателният установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл.460 ГПК на вземане на друг взискател към длъжника. С определение №75 по ч. гр. д. № 321/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, задължителна практика на ВКС е прието, че предвидената в чл.464, ал.1 ГПК защита на взискателя да оспори съществуването на вземането на друг кредитор възниква от момента на присъединяването, тъй като присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател и защитното му средство е отрицателният установителен иск. Прието е, че без тази възможност, истинският кредитор не би могъл да противодейства и охрани правата си в хипотеза на привиден кредитор, чието вземане е установено с решение в резултат на симулативен процес, респективно срещу немарливо процесуално поведение на длъжник, довело до преклудиране на предвидените в закона възможности за неговата защита.

Оспорването може да касае както основанието на вземането на кредитора, така и привилегията му.

Изходът от висящите производства между „Онтарио БГ“ ЕООД и кооперацията не обуславят съществуването на преюдициален спор, по който със сила на пресъдено нещо да бъдат признати права или факти релевантни за субективното право на спряното производство.

Спорът между самите ответници по отрицателния установителен иск за съществуването на вземането, не би обвързал със сила на пресъдено нещо страните по установителния иск по чл.464 ГПК, който е средство за защита на взискателя срещу вземането на друг кредитор, което е установено. Следователно той може да противопостави възражения срещу вземането по което е налице сила на пресъдено нещо между кредитора с оспореното вземане и общия длъжник, тъй като тази сила на пресъдено нещо не обвързва ищеца по отрицателния установителен иск.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съставът на ВнАС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №352/27.11.2024 година по търг. дело № 66/2024 година на Добричкия окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производствата по т.д.N 463/2022 г. и т.д.N 536/2022 г., двете по описа на ВОС.

В Р Ъ Щ А делото на Добрички окръжен съд за продължаването на съдопроизводствените действия.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3