Решение № 854 от 26.04.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201129 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № № 4041886, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на ИВ. СП. Й. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в хода на цялото административно наказателно производство (при двете разглеждания на делото пред Районен съд и пред Административен съд-Пловдив), включително и в откритото заседание пред настоящия състав, излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че:

-мястото на извършване на нарушението не било установено, доколкото административен адрес „Шишманско шосе“ не съществувал;

-заснемането било извършено извън населено място, където общото ограничение на скоростта било 90 км/час, ерго извършеното било несъставомерно като административно нарушение;

-не бил посочен реда и срока за обжалване на ЕФ;

-ЕФ страдал от съществена липса на реквизити- не били посочени 1 актосъставител и неговата длъжност, както и фактически признаци на допуснатото нарушение;

-в ЕФ не било индивидуализирано техническото средство, с което било заснето нарушението;

-неправилно била ангажирана отговорността именно на жалбоподателя за заснетото нарушение с МПС, собственост на ЮЛ;

-ЕФ незаконосъобразно било издаден след заснемане с мобилно АТСС, а не със стационарно, съобразно задължителните указания на ТР 1/2014 на ВАС;

-по делото не били представени доказателства за наличен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта;

-липсвала снимка на разположение на АТСС по смисъла на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.;

-представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата не отговарял на изискванията за реквизити, доколкото в него липсвала посочена дата на съставяне;

-било налице разминаване между начина на означаване на АТСС в ЕФ и в протокола по чл. 10;

-назначената по делото съдебно техническа експертиза била необоснована, като същата не установявала по несъмнен начин мястото на заснемане на нарушението;

-нарушено било правото на защита на наказания субект, доколкото статичното изображение с посочени географски координати не било връчено заедно с ЕФ;

-обстоятелството дали посочените географски координати са в рамките на населено място или извън него, следвало да се установи не въз основа на изготвената съдебно техническа експертиза, а въз основа на писма от Община Раковски;

-накърнено било правото на защита на наказания субект, доколкото наказващият орган не се явявал, не проявявал процесуална инициатива, а доказателствата в полза на обвинителната теза били събрани по служебна инициатива на съда;

-съществували задължителни указания на Върховен съд, които забранявали на съдилищата сами да събират доказателства за доказване на обвинителната теза.

2

С приложените писмени становища по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от представения списък с намерени фишове, за процесния е отбелязана дата на връчване 05.07.2021г. (но без да е налична разписка за това). Жалбата е входирана на 09.07.2021г., поради което се явява спазен преклузивния 14дневен срок по чл. 189, ал. 14 ЗДвП.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 14.07.2020 г., в 10:35 часа, в гр. Раковски, ***, при налично общо ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h в полза на водача, МПС с рег. № ******** се движело с установена наказуема скорост 88 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 38 км/час. Нарушението е заснето с АТСС TFR1-M № 581.

Противно на възраженията в жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение към клип №18951, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189, ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на 3 алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението. В процесния случай са изпълнени и двете алтернативи, като от една страна на статичното изображение е заснет номера на МПС, а от друга страна той е разпознат и текстово посочен в графа „бележки“ на статичното изображение.

Налице е пълно съвпадение между номера посочен и разпознат на статичното изображение и този отразен в ЕФ, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено именно с процесното МПС.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час .

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 91 км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава именно наказуемата скорост, посочена в ЕФ.

ПО ПАСИВНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯ СУБЕКТ.

Противно на възраженията в жалбата, наказаният субект разполага с пасивна легитимация да понесе отговорност за извършеното нарушение.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение 4

№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи именно ползвателя и ЕФ не се издава на регистрирания собственик, а направо на регистрирания ползвател, като той от своя страна също разполага с правомощието да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

Така Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1892 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1810 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2380 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2877 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 492 от 06.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2019 г. на 5

XXII състав на Административен съд – Пловдив.

В този смисъл са и най-актуалните Решение №650/14.4.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХVІ състав по КАНД № 111 по описа за 2022 г. и Решение № 172 от 04.02.2022 г . по к. адм. н. д. № 3012 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, в които изрично е посочено, че чрез вписването на регистриран ползвател се постига ефекта на подаване на декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП , поради което ЕФ следва да се издаде направо на регистрирания ползвател, а не на собственика.

Точно така е процедирано и в процесния случай. Видно от справката за регистрация на МПС, собственик на последното е Уникредит лизинг ЕАД. В свидетелството за регистрация обаче е вписан регистриран ползвател – МИЗ ООД, като съгласно гореизложените принципни положения, именно то следва да отговаря за извършеното нарушение.

Съгласно чл. 188, ал.2 ЗДВП- в случай, че вписаният собственик или ползвател на МПС е юридическо лице, ЕФ се издава на неговият законен представител.

В смисъл, че правилото на чл. 188, ал.2 ЗДвП е приложимо и при вписан ползвател ЮЛ е Решение № 2563 от 21.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2953 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай, от извършена служебна справка в публично достъпния Търговски регистър, се установява, че както към момента на извършване на нарушението, така и към настоящия момент МИЗ ООД има двама вписани управители, с начин на представляване заедно или поотделно- жалбоподателя ИВ. СП. Й. и З. Б. Й.

Съгласно трайната съдебна практика, когато ЮЛ има вписани двама или повече управители, те са равнопоставени, като ЕФ може да се издаде на всеки един от тях, като неговият път на защита е чрез подаване на декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП и посочване на действителния водач на МПС, който може да бъде и другия управител.

Така Решение № 319 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3123 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 173 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3132 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2563 от 21.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2953 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, 6

Решение № 211 от 02.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3033 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 26 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2749 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В случая жалбоподателят, както вече се посочи, е един от вписаните управители, като същият не е изложил твърдения и представил доказателства да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП да подаде декларация, ведно със СУМПС на действителния водач, поради което изцяло правилно и законосъобразно е ангажирана именно неговата отговорност за извършеното нарушение.