Определение № 804 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Р.а Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Р.а Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500795 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с 83 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. Т. А., ЕГН- **********, чрез адв. Р. Р., против Определение № 3283/11.03.2025г., постановено по гр.д.№ 3668/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с което е оставена без уважение подадената молба за освобождаване от държавна такса за образуване на делото. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови освобождаване от държавна такса.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив е заведена искова молба от Е. Т. А. против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК – 207024290, за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №

1099803/28.06.2024г. е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Ищцата е посочила цена на иска в размер на 7523,08 лв., която е общата дължима сума за плащане, включваща и неустойка в размер на 4208,42 лв. при непредставяне на обезпечение по чл.18 ал.1 от Договора, при размер на кредита 2200 лв.- главница, и ГПР в размер на 62,99 %, с фиксиран 1 лихвен процент от 50 %.

С Разпореждане № 6152/27.02.2025г. Районният съд е оставил исковата молба без движение до внасяне на държавна такса в размер на 300,92 лв.

От Е. Т. А. е подадена Молба с вх.№ 27417/10.03.2025г. с искане за освобождаване от държавна такса. Прилага ДСИС и моли при произнасянето да се има предвид, че е страна и по други граждански дела, по които също е опредЕ. държавна такса за внасяне.

Районният съд, за да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса излага основни съображения, че при направено искане от страната за освобождаване от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК преценката се извършва с оглед доходите на ищеца и на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката относно това разполага ли лицето с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да даде възможност на лицата с затруднено материално положение да защитят личните си и имуществени в съдебното производство.

В конкретния случай страната е удостоверила притежаваното от нея имущество чрез неговото деклариране под страх от наказателна отговорност за престъпление по смисъла на чл. 313 НК.

Районният съд посочва, че от представената от молителката декларация е видно, че тя получава доходи по трудово правоотношение в размер на 1300 лв. месечно, същата е в работоспособна възраст, позволяваща да работи активно и да реализира доходи. Омъжена е и нейният съпруг също реализира доходи в размер на 667 лв. месечно, а поради заболяването на последния е изтъкнато, че са нужни разходи от 125 лв. месечно. На следващо място е записано, че семейството притежава собствено жилище и вила. Няма твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо, или препятстващо възможността да полага труд. Допълнително, в представената от ищцата декларация не е посочено за нея да съществува задължение да издържа и полага грижи за деца или други членове на домакинството .

Районният съд е наложил извод, че липсата на средства да бъдат 2 заплатени дължимите държавни такси и разноски по делото по смисъла на чл.

83, ал. 2 от ГПК предполага едно трайно състояние, дължащо се на тежко здравословно състояние, или на възраст, при която лицето вече не може да работи и да реализира доходи, или на необходимост от предоставяне финансова подкрепа на лица от домакинството. Обстоятелството, че ищцата води множество съдебни производства с неуточнен предмет, за което следва да заплати държавни такси, не разколебава горния извод. Посочва, че упражняването на правото на иск е в субективната преценка на страната, включително и по отношение на икономическите последици от същото.

Районният съд е наложил окончателен извод, че липсват предпоставките за освобождаването от заплащане на държавна такса за образуване на делото.

С частната жалба на Е. Т. А. са направени възражения, че никъде не определено, че за да бъде освободена от страна по реда на чл.83 ал.2 от ГПК трябва липсата на средства да се дължи на трайно състояние, дължащо се на тежко здравословно състояние, напреднала възраст и необходимост от предоставяне на финансова подкрепа на лица от домакинството.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна.

Действително, от материалите по делото се е установило, че ищцата е в трудоспособна възраст, няма данни да не е в добро здравословно състояние, както и няма грижи по закон към низходящи. Независимо от това, материалните възможности са минимални, тъй като получава заплата в нисък размер, а съпругът получава получава инвалидна пенсия от 667 лв., от които 125 лв. трябва да заплаща за медикаменти, според ДСИС. Ищцата притежава апартамент в с.***********, и вила с площ от 82 кв.м., в **************, но същите се намират в район, където трудно биха могли да бъдат предоставени за ползване по наемно правоотношение. Семейството не притежава автомобил, нито парични влогове. Съдът намира, че ищцата се намира в силно затруднено материално положение, при положение, че е получила по договор за потребителски кредит сумата 2200 лв. – главница, а следва да връща общата дължима сума в размер на 7523,08 лв., включваща и неустойка в размер на 4208,42 лв. за непредставяне на обезпечение по чл.18 ал.1 от Договора.

Въз основа на горната фактология и приложените документи относно семейно и имуществено състояние, следва да се приеме, че ищцата не 3 разполага с материална възможност да заплати държавна такса за образуване на делото, тъй като същата е в значителен размер спрямо получавания от нея доход.

Обжалваното определение ще следва да бъде отменено и вместо това ще се постанови друго, с което ще се уважи молбата за освобождаване от държавна такса в размер на 300,92 лв.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 3283/11.03.2025г., постановено по гр.д.№ 3668/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с което е оставена без уважение подадената молба от Е. Т. А., ЕГН- **********, за освобождаване от държавна такса за образуване на делото; като вместо това постановяваНа осн.чл.83 ал.2 от ГПК Освобождава Е. Т. А., ЕГН- **********, от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 300,92 лв. по гр.д.№ 3668/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4