Решение № 3301 от 02.06.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7078/2017
- Вид
- Решение № 3301
- Подписан
- 02.06.2020
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.122, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, ал.1, пр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня
Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 7078 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, във във вр. с чл.122, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на 27.11.2008г. сключило с ответниците, Договор за кредит за покупка на недвижим имот, съгласно който договор, банката предоставила кредит в размер на сумата от 54 000 евро. При сключването на договора, ответниците били представлявани от пълномощника им И.В.П..
Кредитът бил предоставен за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатата сума, а целта на кредитирането била свързана със закупуване на недвижим имот, представляващ Апартамент №10 със застроена площ от 90 кв.м. подробно описан в Договора. Страните уговорили договорна лихва в размер на 8,50% съгласно чл. 7.1 от
Договора. Кредитът бил усвоен изцяло на 18.12.2008г. по сметка на продавача на недвижимия имот, съгласно т.5 от Договора. За падежна дата било определено всяко първо число на текущия месец. В полза на банката била учредена законна ипотека върху закупения недвижим имот, който според т.14, б. „е“,“ж“ и „з“ от договора, кредитополучателите се задължили да застраховат за своя сметка и в полза на банката. В клаузата на чл. 24 от Договора за кредит, кредитополучателите се съгласили, че при неизпълнение на задълженията им за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащането на застрахователни премии - кредиторът ще извърши тези разноски, но за тяхна сметка. Ищецът твърди, че сумата по кредита била усвоена от ответниците и използвана за предвидената цел, но задълженията по кредита били редовно погасявани от ответниците само до дължимата за месец септември 2011г. Наличните суми по банковата сметка на ответниците не била достатъчна да се осигури надлежно погасяване на платимата анюитетна вноска за месец октомври 2011г., а следващите месечни анюитетни вноски изобщо не били заплатени. Към датата на предявяване на исковата молба - на 07.06.2017г. – ответниците били изпаднали в забава при погасяване на дължимите вноски по кредита, за период над 90 дни. Съобразно така допуснатото договорно неизпълнение, на основание т.18. 2 от Договора за кредит, банката – кредитор /ищеца/ упражнила правото да обяви предсрочна изискуемост на цялото незаплатено кредитно задължение, посредством подадената исковата молба. В релевираното пред съда становище, ищецът изрично релевира доводи по процесуалната възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, посредством съдържащото се в исковата молба волеизявление и счита, че предсрочната изискуемост настъпва от момента на връчване на препис от исковата молба и приложенията на ответниците. При така изложените фактически твърдения ищцовото дружество претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят следните суми: сума в размер на 50 541,20 евро, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008г.; сума в размер на 24 586,51 евро, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода 16.09.2011г.– 06.06.2017г.; сума в размер на 651,74 евро, представляваща лихва за забава, начислена за периода от датата на последното плащане по кредита до предявяването на иска на 07.06.2017г.; сума в размер на 398,34 евро, представляваща такси и разноски за застраховка на обезпечението, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.
Ответниците
Ф.Д.Г. и Н.С.Е. оспорват основателността на иска. Оспорват твърдението на ищеца за съществуването на валидно облигационно правоотношение между всеки един от тях и ищеца по повод сключването на Договора за кредит, съответно за дължимост на погасителните вноски по договора. Оспорват надлежното упражняване на правото на ищеца, да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо, доколкото поддържа, че това право не би могло да се упражни надлежно, посредством връчване на препис от искова молба, която е подписана от процесуален представител. Поддържат тезата, че исковата молба е подписана от лице, което не разполага с представителна власт да изразява волята на кредитора за упражняване на правото на предсрочна изискуемост. Връчването на препис от исковата молба било процесуално действие, което също не могло да се счита за нарочно волеизявлениед о длъжника за предсрочна изискуемост. При така изложените правни доводи, ответниците поддържат твърдение за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредитното задължение. На самостоятелно основание, ответниците оспорват твърдението, че били длъжни да заплатят претендираните разходи за застраховка - доколкото подобно задължение изобщо не било предвидено в договора за кредит.
При условията на евентуалност, двамата ответници релевират възражение за погасителна давност относно процесните претенции за заплащане на парични суми, в хипотезата на чл.111 от ЗЗД, върху всички претендирани суми. Предвид акцесорния характер на задължението за заплащане на законна лихва върху претендираните сумите, ответниците оспорват и предявената претенция за изплащане на лихви, като неоснователен. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса – ответниците претендират за осъждане на ищеца, да им заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приетия като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот (стр. 9-12 от делото) се установява фактът на сключването и съдържанието на договорното правоотношение, което е възникнало въз основа на постигнатото съгласие между кредитора (ищец) „Б.Д.“ ЕАД и кредитополучателите Ф.Д.Г. и Н.С.Е. (ответници). С договора страните са се съгласили за това, „Б.Д.“ ЕАД да предостави на ответниците кредит до размер на сумата от общо 54 000 евро, с цел придобиване на описан в договора недвижим имот, за срок от 240 месеца и при уговорените в договора условия и погасителен план. Задължението включващо предоставената на кредит сума и уговорената възнаградителна лихва (чл. 8.1. от договора), следвало да бъдат върнати на кредитора - на равни месечни анюитетни вноски от 468, 62 евро евро, съобразно приложен към договора погасителен план. В клаузата на т.
7.1. от споменатия договор за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на кредитополучателите - да заплащат възнаградителна лихва, а в т.18.1. е уредено задължението на кредитополучателите, да заплащат и лихва за забава, ако допуснат забава. В клаузата на т.18.2 от договорното съдържание е обективирано постигнатото съгласие за възможност на кредитора - в случай на неизпълнение да упражни потестативно право като обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение, докато в клаузата на т.18, 1., б. „а“ е уредено задължението за заплащане на санкционираща лихва. В клаузата на чл. 24 от Договора за кредит, кредитополучателите се съгласили, че при неизпълнение на задълженията им за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащането на застрахователни премии - кредиторът ще извърши тези разноски, но за тяхна сметка.
Приложеното към исковата молба пълномощно за процесуалния представител на ищеца /на стр. 7-8 от делото/ съдържа изчерпателно изброяване на юридическите действия, за които е упълномощен от управляващите и представляващи „Б.Д.“ ЕАД упълномощители. Съдържанието на документа, мотивира категоричен извод, че упълномощаването се отнася до извършване на процесуални действия, в искови, арбитражни, изпълнителни и административни дела, в наказателни производства и пред държавни органи.
Като доказателства в процеса са приети застрахователни полици, извлечение от счетоводни книги на банката за сметка № 16562622, на Ф.Д.Г. и Н.С.Е. и платежни документи, установяващи извършените банкови операции /банкови преводи, плащания и др./по повод процесното кредитно правоотношения които не се обсъждат поотделно, доколкото са обект на анализ от допуснатата съдебно- икономическа експертиза.
Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице С.И., след проверка на приетите като доказателства документи и проверка в банковото счетоводство на ищеца, дава заключение в следния смисъл:
Съгласно представеното от страна на „Б.Д.“ ЕАД извлечение от разплащателна сметка № 0000000016562622 в евро на името на Ф.Д.Г., на 18.12.2008г. е усвоен кредит в размер на 54 000 евро с основание покупка на имот. Съгласно член 6 от представеният в кориците на делото договор за кредит за покупка на имот от 27.11.2008г. падежната дата за внасяне на главница и лихва е определена да е 1-во число на всеки месец. В съответствие с допълнително представената от страна на „Б.Д.“ ЕАД- разплащателна сметка ***********постъпилите суми по отпуснатият кредит са следните: На падежите вкл. от 01.01.2009г. до 01.12.2009г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 468,62 евро. На падежите вкл. от 01.01.2010г. до 01.12.2010г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 468,62 евро. На падежите вкл. от 01.01.2011г. до 01.09.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 468,62 евро. На падеж 01.11.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 108, 46 евро. На падеж 01.12.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 79, 59 евро. На падеж 01.12.2011г. е постъпила месечна погасителна вноска в размер на 0, 78 евро. Редовното погасявяне на кредита е преустановено през месец октомври 2011г. година. Към 07.06.2017г. броя дни закъснение в обслужването на кредита е 2 076 дни. Към 03.08.2018г. дата на връчване на исковата молба на представляващият адвокат на ответника Ф.Д.Г., адв. А.Ш., броя дни забава е 2 498 дни. Към момента на подаване на настоящата искова молба в съда 07.06.2017г., задълженията на кредитоискателите са както следва: главница в размер на 50 539,23 евро/ петдесет хиляди петстотин деветдесет и три евро и двадесет и три евроцента./; договорна лихва в размер на 24 584,81 евро/ двадесет и четири хиляди санкционираща лихва при 3% санкционираща надбавка в размер на 670,43евро/ шестотин и седмдесет евро и четиридесет и три евроцента/. заемни такси/разходи за застраховане на обезпечението/ в размер на 398,34 евро/триста деветдесет и осем евро и тридесет и четири евроцента./ Към датата на подаване на исковата молба 07.06.2017г. не са внесени 69 анюитетни месечни погасителни вноски, а към дата 03.08.2018г. не са внесени 83 анюитетни месечни погасителни вноски. Най- старото непогасено задължение по процесния кредит е падежиралото на 01.10.2011г. и включва част от дълга- 281, 26 евро включващи главница в размер на 110, 64 евро и 170, 62 евро лихва. Останалите дължими вноски са в размер от по 398,34 евро/ месечно на всеки падеж. Първата пълна месечна вноска е за 01.08.2014г. е в размер на 468,62 евро, включваща лихва в размер на 328,79 евро и главница в размер на 139,83 евро. Съдът кредитира изводите на експертното заключение, което бе прието без оспорване от страните, тъй като счита, че то е компетентно и обосновано, посредством извършените от вещото лице проверки на банкови счетоводни книжа при условията на чл. 182 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са насочени срещу надлежно легитимирани ответници и пред компетентен да разреши правния спор съд, при спазване на правилата за родова, местна и функционална подсъдност.
Събраните в хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в настоящия процес, в действителност е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните характеристики на договор за банков кредит. Договорът за кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430 и сл. от ТЗ, както и в специалния Закон за кредитните институции /ЗКИ/.
Разпечатката съдържа 23 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bacb040d-bae7-43b0-94ee-1896646b821a