Решение № 15 от 03.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Кюстендил, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Б.

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500126 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд – Дупница, решение №647/09.12.2024г. по гр.д.№270/2024г. СЕ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците К. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *** и Н.

Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. ***, че А. Г. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. *** е собственик на 1/4 ид.ч., К. С.

К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, бул. *** е собственик на 1/4 ид.ч., а С. Н. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *** е собственик на 1/8 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЕН ИМОТ VIII-719, кв. 68 съгласно скица № 68/05.03.2024г. издадена от Община Кочериново ,по плана на гр. Кочериново, общ. Кочериново, одобрен със заповед № 147/29.12.1987г., площ: 600 кв.м., при граници и съседи по скица: край на регулацията; УПИ VII-720, улица заключена между осеви точки 22-30-29, УПИ IX-717,718, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и два броя паянтови сгради. ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. *** против К. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Благоевград, ж.к. *** и Н. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул.

*** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Й. И.

М. е собственик на 2/24 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЕН ИМОТ VIII-719, кв. 68 съгласно скица № 68/05.03.2024г. издадена от Община Кочериново по плана на гр. Кочериново, общ. Кочериново, одобрен със заповед № 147/29.12.1987г., площ: 600 кв.м., при граници и съседи по скица: край на регулацията; УПИ VII-720, улица заключена между осеви точки 22-30- 29, УПИ IX-717,718, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и два броя паянтови сгради. ПРЕКРАТЯВА производството по искане с 1 правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за частична отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание правоприемство по наследство и давностно владение /констативен/ № 72, том I, рег. № 0948, нот. дело № 63/22.03.2022г. на нотариус Сийка Милева. ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *** и Н. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. ***, К. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, бул. *** и С. Н. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *** сторените по делото разноски, а именно: 37,50 ЛЕВА – държавна такса и 690 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение. Съдът е осъдил Й. И. М., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Благоевград, ул. *** да заплати на К. Г. М., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. *** и Н. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. *** сторените по делото разноски, а именно: 400 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението са постъпили жалби от страните по спора.Ищците, А. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, ул.***,К. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, бул.*** , С. Н. З., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, обл.Благоевград, ж.к.*** и Й. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ***, чрез пълномощника си адв.Ю. С. обжалват решението в прекратителната част по искането им, за частична отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот ,придобит на основание правоприемство , по наследство и давностно владение ( констативен) №72, том І, рег.№№0948, нот.д.

№63/22.03.2022г. от регистъра на нотариус Сийка Милева , в частта, в която Й. И. М., ЕГН ********** , с адрес гр.Благоевград, ул.*** е осъдена да заплати на К. Г. М., ЕГН ********** с адрес: гр.Благоевград, ж.к.*** и Н. Г.

М., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул.*** сторените по делото разноски, а именно 400 лв -адвокатско възнаграждение.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението в посочената част и произнасяне по същество, като се отмени нотариален акт по правоприемство по наследство и давностно владение ( констативен) №72, том І, рег.№0948, нот. дело №63/22.03.2022г.

Нотариус Сийка Милева до размер на уважената част от исковите претенции, а именно за А. Г. С. на ¼ ид.ч. , за К. С. К. на ¼ ид.ч. и за С. Н. З. на 1/8 ид.ч., или общо да се отмени нотариалния акт до размер на 5/8 ид.ч.В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.Въззивниците се позовават на уважаване на предявените от тях установителни искове , обуславящо отмяна на представения констативен нотариален акт, с който тправодателят на ответниците се е легитимирал за сбственик на същия имот и прехвърлил на ответниците.Жалбоподателите изразят несъгласие с приетото от първоинстанционния съд на основание т.3б от ТР №4/2014г. на ВКС гОСГК на ВКС и изложените мотиви за това, че отмяната на констативния нотариален акт би довело до засягане права и нна ответниците, като наследници – решение №100 от 15.02.2024г. ВКС, гр.д.

№3743/2022г., ІІ г.о и решение №552/26.09.2024г. на ВКС по гр.д.№1852/2023г.

ІІ г.-о.В жалбата се съдържат и възражения по размера на присъдените на Й.

И. М. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид размера на исковата претенция за 1/24 ид.ч. е определена за прекомерно завишена.В съответствие с посоченото е искане за намаляване на определоното адв.възнаграждение съобразно отхвърлената 1/24 ид.ч.В жалбата се съдържа и искане за определяне и заплащане на деловодни разноски.

С определение от 24.06.2025г. постановено по гр.д.№270/2024г. Районен съд - Дупница е отхвърлил искането на Й. И. М., ЕГН ********** ( обективирано във въззивна жарба от 27.12.2024г) за изменение на решение №647/09.12.2024т. по гр.д.№270/2024г. в частта за разноските.

В подадената от ответниците в първоинстанционното производство К. Г.

2

М., ЕГН ********** и Н. Г. М. , ЕГН ********** въззивна жалба се съдържа искане, за отмяна на постановеното решение, в частта, в която се признава за установено, че ищцата А. С. е собственик на ¼ ид.ч, К. К. на ¼ ид.ч., С. З. на 1/8 ид.ч. от упи VІІІ-719, кв.68 , ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и два броя паянтови сгради, а ответниците осъдени да заплатят на ищците разноски за производството.В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в посочената част.Предвид твърдяното от ищците основание за придобиване на права в имота, по наследство от техният баща Г.М., то ищците според жалбоподателите са пропуснали да съобразят, че права в имота е притежавала и Р.М., съпруга на починалия Г.М., съдът от своя страна, също не е съобразил посоченото обстоятелство, като в отсъствие на позоваване от ищците на правоприемство и от Р.М. е определил техните права, което е изцяло в несъответствие с реално притежаваните от тях права.Жалбоподателите считат, че отсъствието на възражение в отговора на исковата молба за посоченото обстоятелство не обосновава недопустимост на доводите им, тъй като преценката на посоченото обстоятелство е свързано с преценката за действието на приложената императивна разпоредба. След като ищците са твърдели, че Г.М. е придобил споринте имоти на основание давностно владение, за времето от 1930 г. до 1978г., а от представеното удостоверение за наследници е установено, че към момента на смъртта си той е имал съпруга, която е станала негов наследник , следователно е била в брак с него, то дори и да се допусне, че към момента на смъртта си той е бил собственик на имуществото( факт който се оспорва, то неминуемо права е притежавала и неговата съпруга).Възраженията си въззивниците обосновават с действието на СК от 1968г( отм) с който е въведен институтът на СИО, чл.13 от който указва, че всички недвижими и движими вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити.Посочва, че не е налице хипотезата на чл.13, ал.2 СК от 1968г.( отм) указваща, че от обхвата на имуществената общност следва се изключат вещите и права върху вещи, придобити преди брака, или през време на брака по наследство, дарение или по силата на чл.389а- чл.389 д от ГПК, представляваща лична собственост на съпруга, на чието име са придобити – въпрос по който практиката на ВКС е категорична.Според т.2 от ППВС №5/1972г. , недвижимите и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало през време на брака.Моментът на придобиване се определя съобразно общите правила за прехвърлително действие на съответния придобивен способ , а според чл.103 СК от 1968г( отм) , правилата за имуществените отношения между съпрузите, се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила по заварени бракове.Доколкото прекратяването на брака е станало със смъртта на М. през 1978г., и се твърди, че той е придобил недвижимия имот на основание давностно владение, то неговата преживяла съпруга според ответниците е собственик на личен дял от1/2 от имуществото, а на разпределени между всички наследници подлежи само останалата ½ ид.ч., а не цялото имущество.Според разпоредбата на чл.9 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, поради което към датата на смъртта на Г.М. през 1978г., неговите наследници са получили в собственост дял от имуществото, както следва: Р.М. – ½ ид.. от прекратена СИО и 1/10 ид.ч. по наследство, А. Г.С. – 1/10 ид.ч. от наследството, Р. Г.С. -1/10 ид.ч. от наследството, Й. Г.М. – 1/10 ид.ч. от наследството, Х. Г.М. – 1/10 идч. от наследството.Делът на Р.М. по отношение на който не са заявени наследствени права, не би трябвало да бъде поставян на разпределение.Нейният дял е могъл да бъде придобит от Х. М., и така на основание наследство и давностно владение.Х. М. е станал собственик на 7/10 ид.ч. , за които не е имало никакви пречки да прехвърли в полза на ответниците в производството.Жалбоподателите оспорват доказателствената стойност на 3 представените по делото разписни листове, на които се позовават ищците и съдът е приел, като доказателство за твърдяното право на собственост.Без да се оспорва възможността , предвид разпоредбите на чл.12 и ч.235 ГПК решението да бъде обосновано с косвени доказателства е противопоставено становище, че това е възможно само при съобразяване на останалите доказателства по делото.Твърдят, че от обжалваното решение не става ясно, как отбелязването в представените разписни листове се отнася към посочения период на давностно владение.Според жалбоподателите следва да бъде взето предвид, че доколкото наследяването е юридически акт на придобиване на право на собственост, то за да се приеме, настъпила транслация на правото на собственост, от починалото лице към нетовите законни или частни правоприемници, то освен посочената биологична или юридическа връзка, следва да бъде доказано също, че спорното право е било притежавано от наследодателя.По нататъка въззивниците посочват, че такова придобивно основание в чл.77 ЗС( записване в разписния лист) нито пък в друг закон не е посочено.Записването нито създава , нито погасява права, поради което записването не може да легитимира наследодателя като собственик на спорния имот, а изводът за обратното е необоснован.В жалбата, по конкретно е посочено,че по делото са представени извадки от плановете от 1987 и 1960г.( два преписа от последния). В представените извадки от разписки листове за собственик на имота е записано трето лице – Г.М., а не наследодателя на ищците, само в единия от двата има поправка, направена за създаване на привидност ,че записът касае Г.М..Съдът е определил посоченият недостатък външен, но не се е мотивирал.Съдът според жалбоподателите следва да има предвид, че се касае за поправен документ, оспорен от ответниците с искане за откриване на производство по оспорването му.Производство по оспорването на тези документи не е открито.При постановяване на решението си, съдът е следвало да извърши преценка кой от двата документа е верен и на него да основе изводите си, такава преценка обаче не е правена.Съдът е следвало да съобрази също, че ищците не са оспорили препис от разписния лист от 1960г. , в който имената на Г.М. не са отразени.В нито един момент ищците не са твърдели, че записаното в разписния лист за собственик на имот №833 лице Г.М. и Г.К. М. са едно и също лице.От представеното извлечение от разписния лист от 1960г. се опровергава категорично твърдението в исковата молба, че в първия план, а това е планът от 1960г. имотът е бил отразен на името на наследодателя на ищците – Г.М..В непоправения препис от разписен лист от 1960г., имената на Г.М. изобщо не са отразени, няма данни, че записаното за собственик лице Г.М. и Г.М. са едно и също лице.Съдът е следвало да кредитира само непоправения запис.Следващият план пък е от 1987г. когато Г.М. изобщо не е бил жив.Тъй като планът е одобрен 10 години след смъртта на М. то ако неговите наследници са се легитимирали като собственици, то те биха били отразени безспорно в разписня лист.Съдът не е съобразил според въззивниците и обстоятелството, че разписният лист предсталява вид имотен регистър към кадастрален план, който се обявава на заинтересованите лица, касае дворни места но не и сгради.Дори в предходният КП и разписен лист Г.М. да е бил посочен за собственик, то при обявяване на последващия КП администрацията е щяла да установи кои са наследниците му и да ги обяви в регистъра.Допълнително, следва да бъде съобразено според въззивниците, че ищците твърдят давностно владение в полза на Г.М. до 1978г., поради което всякакви последващи записи в разписни листове нямат значение за спора.По натам в жалбата, се оспорва възможността имотът да е придобит от наследодателя на основание Договор за продажба от 1930г., тъй като такъв Договор по делото не е представен.Ищците не биха могли да придобият права в имота по наследство от Г.М., след като не е представен Договорът за продажба ,сочен в исковата молба.Недоказано според въззивниците е и твърдението, че наследодателят е придобил имота на основание давностно владение за времето от 1930 до 1978г. Показанията на 4 разпитаните свидетели, за установяване на осъществявано владение в този период според въззивниците не са обсъдени задълбочено, взети са предвид само част от изявленията на свидетелите, чрез които се оборва тезата на ответниците, което е изцяло недопустимо и в несъответствие с разпределената доказателствена тежест.Съдът е следвало да съобрази, според въззивниците, че ищците са посочили свидетели, които към 1930г. не са били родени – те нямат впечатления от заявения начален момент на давностно владение.Тези свидетели нямат впечатления и за целият период до 1978г., като никой от тях не дава показания в подкрепа на твърденията им.Твърдяното придобивно основание е останало недоказано.Свидетелят В., посочил, че живее с ищцата С. З. от 1996г., извън периода на твърдяната придобивна давност и няма впечатления за него, затова и той не установява относими към спора обстоятелства, а свързани с твърдяното давностно владение на М., а не на ищците, които такъв придобивен способ не са посочили.При преценка на показанията му спорез въззивниците следва да се има предвид, че той живеее на семейни начала със С. З. и е заинтересован от изхода на спора, показанията му, че З. е ходила в имота , следва да бъдат приети за недостоверни, опровергани от останалите гласни доказателства по делото.Според втория свидетел, З. е посещавала вуйчо си, а не имота което също не доказва някакви права в полза на Г.М., нито пък опровергава давностното владение на Х.