Определение № 1414 от 24.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1414 гр. София, 24.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002104457 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7686/07.08.2024г., подадена от М. И. С., чрез процесуалния представител адвокат Т. К. от АК-Х., срещу решение № 291 от 08.07.2024г. по в. гр. д. № 430/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 17 от 06.02.2024г. по гр. д. № 615/2023г. на Свиленградския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявените от касатора срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. И. С., е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п.к. 6500, обл. Х., [улица], с площ: 515 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ [№], в квартал [№], при съседи: [№], [№], [№], [№] и ***, ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и предявените отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 1

52/2023г., поради липса на правен интерес от търсената защита като са присъдени разноски по делото. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищцата Б. В. Х..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което установителните искове за собственост бъдат уважени, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск от съсобственик срещу трето лице и неговия праводател - бивш съсобственик на ищеца, притежаващ 3/4 ид.части от имота, който съсобственик, преди завеждане на ПУИ се е снабдил с констативен нот.акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил 3/4 ид.части от този имот в полза на друг съсобственик и след тази сделка реализира нова сделка, с която прехвърля 3/4 ид.части от същия имот в полза на трето лице ответник по ПУИ и по време на процеса ответниците заявяват, че не оспорват правата на ищеца;

2.Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск от съсобственик срещу трето лице и неговия праводател - бивш съсобственик, притежаващ 3/4 ид.части от сграда, който след като е реализирал сделка, с която е прехвърлил в полза на друг съсобственик собствените си 3/4 ид.части от сградата се снабдява с констативен нот.акт, с който е признат за собственик на 3/4 ид.части от същата сграда, след което реализира нова сделка, с която прехвърля 3/4 ид.части от същата сграда в полза на трето лице-ответник по ПУИ и по време на процеса ответниците заявяват, че не оспорват правата на ищеца;

3.Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска. По тези въпроси, касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 205/11.07.2011г. по гр.д. № 149/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 135/10.07.2013г. по гр.д. № 61/2013г. на ВКС, ІІ г.о.

В изложението се поддържа, че въззивното решение, в частта, с която предявените отрицателни установителни искове са приети за недопустими и е прекратено производството по тях, е постановено в противоречие с ТР № 8/2012г. на ОСГК на ВКС по „въпросите на отрицателния установителен иск“, както и в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 130/2020г. по гр.д. № 746/2020г., І г.о., решение № 213 от 03.10.2014г. по гр. д. № 2881/2014г., І г.о., решение № 162 от 09.07.2012г. по гр. д. № 2

1260/2011г., ІІ г.о., решение № 59 от 17.07. 2019г. по гр. д. № 2214/2018г., І г.о. и решение № 68 от 24.07.2018г. по гр. д. № 2767/2017г. на ВКС, ІІ г.о. Формулира се въпросът:

4.Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, но за които ид.части различни лица притежават документнотариален акт, легитимиращ ги едновременно за собственици на същите ид.части и в процеса ответниците продължават да претендират отричаното от ищеца право на съсобственост, като в процеса е привлечено, като трето лице помагач на ищеца другото лице притежаващо титул за собственост на същите ид.части.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Т. М. и Д. И. Б., чрез процесуалния си представител адвокат Г. Г. от АК-Х., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявени от М. И. С. срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и предявени отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 52/2023г.

В исковата молба се поддържа, че ищцата е дъщеря и наследник по закон на И. К. Б., починал на 21.02.2022г., като другият наследник по закон е преживялата съпруга на наследодателя Д. И. Б., ответник по делото. Твърди се, че с нотариално завещание от 11.03.2022г. наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Б. В.

Х., като с влязло в сила решение по гр.д.№427/2022г. на РС-Свиленград запазената част на ищцата от наследството в размер на 1/3, съответстваща на 1/12 идеална част от процесния 3 имот, е възстановена. Посочва се, че наследодателят към момента на смъртта си е притежавал ј ид.част от ПИ с идентификатор [№], придобита от него по наследство от неговия баща К. И. М. (починал на 16.09.2017г.) по време на брака му с М. Т. М., и като лична собственост еднофамилна жилищна сграда с идентификатор [№]. Предвид възстановяването на запазената й част от наследството на И. К. Б. ищцата поддържа, че притежава 1/3 идеална част от еднофамилната жилищна сграда с идентификатор [№] и 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор [№], ведно с 1/12 идеална част от построената в този имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор [№] и селскостопанска сграда с идентификатор [№], които нейни права са констатирани с н.а.95, том ІV, дело 461 на СП-С., като по силата на завещанието Б. В. Х. притежава 2/3 идеални части от наследството на И.

К. Б., т.е. 2/12 ид.части от ПИ с идентификатор [№] и построените в него сгради с идентификатори [№] и [№], както и 2/3 ид.части от сграда с идентификатор [№]. Посочва, че на 10.08.2022г. (н.а.№75, том ІІІ, дело №390/2022г.) ответницата М. Т. М., майка на починалия И. К. Б., дарила на Б. В. Х. собствените си ѕ идеални части от ПИ с идентификатор [№] и от жилищната сграда с идентификатор [№], като с решение №166/13.10.2022г. по гр.д.№543/2022г. на РС-Свиленград е прогласена нищожността на договора за дарение като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, с оглед на което ищцата счита, че е съсобственик с Б. В. Х. на процесните имоти, но започвайки подготовка за дело за делба установила, че ответницата М. Т. М. на 10.08.2022г. се снабдила с н.а.№74, том ІІІ, рег.№4910, дело №389/2022г., с който била призната за едноличен собственик по давност и наследство на ПИ с идентификатор ***, отричайки по този начин правата на наследодателя на ищцата, след което, въпреки извършеното на същата дата разпореждане в полза на Б. В. Х., на 21.11.2022г. продала същия имот на ответницата Д.

И. Б., а освен това на 20.01.2023г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на сграда с идентификатор [№], представляваща пристройка към старата сграда и неотговаряща на изискванията за самостоятелен обект, след което на същата дата продала на Д. И. Б. ѕ идеални части от тази сграда. Поддържа, че с тези действия ответниците създават неяснота по отношение на лицата, които притежават права върху имота, което счита, че обосновава правния й интерес от предявяването на исковете.

С писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. И. Б. изразява становище, че предявените искове са недопустими с твърдението, че М. Т. М. е собственик на ѕ идеални части от имотите и никога не е афиширала да е собственик на целия имот, като в н.а.№74, том ІІІ, рег.№4901, дело №389/2022г. нотариусът е допуснал печатна грешка, като пропуснал пред описанието на имота да добави „3/4 идеални части“ и впоследствие е прехвърлила именно притежаваните от нея идеални части, т.е. никога не е оспорвала правата на ищцата.

Наред с това посочва, че титулът за собственост на ищцата е от 2023г., т.е. е с по-късна дата от този на М. М. и за нея не е налице правен интерес от предявяването на положителния установителен иск. Доколкото е придобила по договора с М. М. само ѕ идеални части от имотите, заявява, че няма никакви претенции за собственост към ищцата. Поддържа, че за ищцата е ирелевантно кой е собственик на останалите 11/12 идеални части от имотите, с оглед на което липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.