Решение № 2186 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110208414 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Х. З. Я. чрез адв. Г. срещу заповед от 07.05.2025г., изведена с рег. № 3382зз-312/07.05.2025г., издадена от В. П. П., инспектор в 07 РУ-СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и се моли за нейната отмяна. Счита се, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР, като в нея се поддържа, че не са изложени мотиви, фактически данни и обстоятелства, които да я обосновават. Счита се, че задържането е правно и морално неоправдано. Изтъква се, че жалбоподателят е пострадалото лице, както и че са отсъствали опасности да се укрие или да извърши престъпление. Моли се за отмяна на атакуваната заповед и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.

Г., който обжалваната заповед за бъде отменена.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. хх, който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2025г. в 16.43 часа е издадена атакуваната заповед за задържане на лице, изведена с рег. № 3382зз-312/07.05.25г., по силата на която жалбоподателят Х. З. Я. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл.

144 от НК – отправени на 02.05.2025г. около 12.00 часа в хх закани и заплахи за убийство срещу хх, е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 07 РУ-СДВР. По отношение на задържаното лице е извършен личен обиск, отразено в протокол за личен обиск на лице. Х. Я. е попълнил декларация за правата на задържано лице. Видно от заповедта за задържане Х.

З. Я. е освободен на 08.05.25г. в 14.10 часа.

Съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Производството се развива на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съобразно който задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски орган, на когото по силата на чл. 72 ЗМВР е предоставено правото да издава заповеди за задържане при съблюдаване на предвидените в ЗМВР предпоставки. Видно от приобщеното удостоверение от началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“-СДВР със заповед № 513з7054/07.10.19г. на директора на СДВР В. П. П. е преназначен на длъжност разузнавач IV степен в 01 група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 07 РУ-СДВР.

Като правно основание за задържане на Х. З. Я. е посочена правната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като словесно е описано, че задържането е във връзка с чл. 144 от НК – отправени на 02.05.2025г. около 12.00 часа в хх закани и заплахи за убийство срещу хх.

Нормата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР урежда изискуемото съдържание на заповедта за задържане за срок до 24 часа, за да бъде същата законосъобразна.

Заповедта следва да съдържа името, длъжността и метоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на 2 задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, да се свърже със съответните консулски власти, когато не е български гражданин и да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

В процесния случай съдът приема, че атакуваната заповед отговаря на изискванията, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че в заповедта за задържане за срок до 24 часа не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителна административна мярка. В заповедта достатъчно подробно и ясно е посочено, че задържането е във връзка с престъпление с правна квалификация по чл. 144 НК, както и словесно са описани данни, свързани конкретно деяние като време, място, механизъм и лица, срещу които е насочено.

За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа, може да е извършило конкретно престъпление или да е съпричастно към него. В атакуваната заповед съдът счита, че са посочени специфичните обстоятелства и данни за конкретно деяние. Изхождайки от положението подозрението да се основава на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането, последното се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в обжалваната заповед словесно са описани факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление.

Не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или по категоричен начин да доказват, че лицето е извършило престъпление. За да бъде изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР следва да бъдат посочени конкретни факти, които да свързват с определена степен на вероятност личността на задържаното лице с конкретно престъпление. За да 3 пристъпи към задържане полицейският орган следва да разполага с достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние. В процесния случай, както бе изтъкнато, такива данни са изложени в заповедта, респективно същата отговаря на нормативно установеното съдържание и не се нарушава правото на защита на задържаното лице да разбере фактическите и правни основания за задържането, както и разполага с възможността да изгради защита срещу определените факти, които се твърдят и са изложени в заповедта.

Процесното задържане освен това е било необходимо и съразмерно на преследваната цел – извършване на процесуално-следствени действия, съществувало е разумно и обосновано подозрение за извършване на конкретно деяние, което правно и словесно е квалифицирано като закана за убийство.

Жалбоподателят е бил задържан, за да се проведат съответните процесуалноследствени действия.

Не е нарушен принципът на съразмерност и не са нарушени правата на жалбоподателя. Задържането е оправдано предвид наличието на конкретни данни, че задържането е извършено в защита на обществения интерес, който интерес надделява над зачитането на личната свобода. Към момента на ареста не е необходимо полицията да е събрала достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Изискването на чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧ е подозрението да е обосновано и разумно, т.е. винаги основано на конкретни факти и относими към конкретното престъпление, в случая това изискване е изцяло изпълнено, а целта за задържане е обоснована.

Всичко изложено води до правния извод, че процесната заповед, чиято отмяна се иска, отговаря на минимално изискуемото съдържание, респективно същата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

При този изход на делото, тъй като въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, същата има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това и съдът осъди жалбоподателя Х. З. Я. да заплати на СДВР минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, Софийски 4 районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед от 07.05.2025г., изведена с рег. № 3382зз312/07.05.2025г., издадена от В. П. П., инспектор в 07 РУ-СДВР, с която Х. З.

Я. е задържан за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА жалбоподателя Х. З. Я. да заплати на СДВР 66.47 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5