Решение № 61 от 15.04.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. В., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20241300500055 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от„ЗА „ АД Срещу Решение № 376 от 02.05.2023 г. по г. д. № 84/2023 г. на PC - В., III с-в, ГО.

Поддържа във въззиваната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Твърди се , че действителната стойност на повредите на процесния автомобил е в размер на 1138.50 лева към датата на настъпване на застрахователното събитие и предявеният от „ЗАД А.“ АД иск се явява основателен до този размер. След извършено прихващане на застрахователното обезщетение със сумата от 481.95 лева, представляваща стойността на четвъртата вноска от застрахователната премия, застрахователят е заплатил сумата от 646.55 лева, като са налични данни за плащане на първите три вноски.

1

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.369, ал.2 от Кодекса за застраховането, когато застрахователно събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

С оглед осъщественото плащане от страна на ищеца на застрахования, което в настоящия случай е станало посредством прихващане на застрахователното обезщетение с дължимата 4-та вноска по застрахователната полица в размер на 481.95 лева, видно от Доклада по щетата - Плащане № 1 от 16.02.2018 г., в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата, на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането за пълният размер на застрахователното обезщетение - 1138.50 лева.

Предвид изложеното, молят съда да отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваната му част решението на Районен съд - В., III състав, ГО, постановено по гр. дело № 84/2023 г. и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции и да осъди Агенция „ПИ“ да заплати на „ЗА” АД сумата от 1138.50 лева - главница, дължимо застрахователно обезщетение по процесната регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата от 346.92 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата за претендирания период, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 570.00 лева съдебно - деловодни разноски в първата инстанция.

Постъпила е и въззивна жалба от Агенция „ПИ” със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. М. представлявана от ПЛР, Директор на Областно пътно управление-гр. В. с адрес: гр. В., ул. „ЦСВ” *** и процесуален представител срещу Решение №376/02.05.2023по гр. д. 84/2023г., на В.ския районен съд ,

Твърдят, че не следва да бъдат осъждани по регресната претенция на застрахователя, тъй като Пътно Транспортно Произшествие е станало на 22.01.2018г., около 15.00 ч, на главен път в участъка на изхода от гр.В.. до табелата на града, като участък не е част от републиканската пътна мрежа, и не се управлява и стопанисва от АПИ-Областно пътно управление гр.В..

Сочат, че след пускането в експлоатация на пътното съоръжение- Дунав мост 2

2 „В.- Калафат “ посоченият участък включително до пътен възел Н. над републиканския път 1-1 Е79 е в границите на урбанизираната територия на гр.

В. и се поддържа и стопанисва от О. В. в съответствие с подписано Споразумение № 08-00-1042 от 15.09. 2017 година, за прехвърляне на посочения участък и съоръжение от публична държавна собственост в публична общинска собственост от км 0+000 до км 3+000 на територията на о. В..

В изпълнение на същото Кметът на о. В. се задължава при управлението на пътя, предмет на споразумението да поддържа и стопанисва цитираният участък, както и да предприема всички необходими действия за текущ ремон и поддържане и стопанисване на пътя, както и организиране и осъществяване защита на същия, включително на пътните съоръжения и на неговите принадлежности.

С оглед на това, считат искът за неоснователен насочен към АПИ-Областно пътно управление гр.В., който не е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията.

Твърди се, че процесното ПТП е реализирано на 22.01.2018г., около 15,00 ч, на главен път в участъка на изхода от гр.В.. до табелата на града ОБЩИНСКИ ПЪТ - стопанисван от О. В., публична общинска собственост, с лек автомобил „Мерцедес модел С350СО1 и рег.№ ВН6989АВ.

Сочи се, че решенето е неправилно , тъй като ВРС е приел, че пътят е републикански и съответно следва АПИ-ОПУ В., да отговаря за настъпилите щети в следствие на ПТП, като настъпилата вреда не е лошо или неправилно стопанисване на пътен участък и необозначаване и несигнализиране на съществуващи пътни препятствия „неизвършен ремонт на пътя”/незапълнени дупки/ от страна на АПИ-Областно пътно управление гр.В., а евентуално на О. В. отговорна за управлението, стопанисването и поддържането на посоченият от участника в ПТП път.

Посочения участък е част от урбанизираната територия на град В. независимо от Факта, че се намира извън табела край на град В. на изхода от града в посока с.К..

С оглед горното, молят Съда да отмени Решение № 376/02.05.2023г постановено по гражданско дело № 84/2023г. по описа на В. районен съд, и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените претенции 3 с подаденият от ЗАД”А.”АД-София. с иск с правно осн. чл. 410, ал.1 КЗ, като неоснователни и недоказани.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД”А.”АД-С. със заявено становище за неоснователност на същата.

Твърди се, че представеният споразумителен протокол се отнася до част от републикански път Е 79, като Процесното ПТП е настъпило на Републикански път III - 122 и то извън урбанизираната територия на гр. В., доколкото е след табелата за града при напускане на града. Следователно представеният споразумителен протокол е ирелевантен по отношение на предмета на делото.

На следващо място, сочат, че представения договор между АПИ - ОПУ В. и Сдружение ДЗЗД „ПМВ 2014“ - гр. София противоречи на аргумента, свързан със стопанисването на пътя, развит във въззивната жалба на стр. 2, абзац първи и следващите. Щом ОПУ В. може да сключи договор, следователно пътят е негов, както и отговорността за поддръжката и правото да сключва договори.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното съдебно решение № 376. постановено на 02.05.2023, по ГД 20231320100084, по описа на РС В., в осъдителните му части, като обосновано, правилно и законосъобразно.

Молят да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. за възнаграждение на юрисконсулт на ЗАД „А.“.

В.ски окръжен съд, като взе предвид постъпилите въззивни жалби, становищата на страните и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявеният иск е с пр. основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

С решение № 376 от 02.05.2023 г. по г. д. № 84/2023 г. PC - В., осъжда Агенция „ПИ“ с ЕИК 000695089 с адрес: гр. С. бул. М. да заплати на ЗАД „ А.“АД с ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. С. сумата от 656.55 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за настъпило на 22.01.2018г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда - 13.10.2022г. до окончателното плащане, сумата от 195.33 лева -мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 14.10.2019г. до 13.10.2022г., като 4 исковете до пълния претендиран размер - ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.

Агенция „ПИ“ с ЕИК 000695089 с адрес: гр. С. бул. М. е осъдена да заплати на ЗАД „ А.“АД с ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. С. разноски по делото в общ размер от 300.72 лева.

По делото е установено, че на 22.01.2018г. ЕАП, който е управлявал застрахования автомобил е подал уведомление по щета № 15018030100030.

Извършен е и доклад по щета 15018030100030 за настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил на 22.01.2018г. като е определена застрахователната сума размер на 646.55 лева, след извършено прихващане на сумата от 481.95 лева - дължима застрахователна премия. От застрахователната преписка се установява, че лицето ЕАП, който е управлявал МПС, на 22.01.2018г. по време на движение от гр. В. към с. К. около 15.00часа, при разминаване с автомобили, попада в дупка, следствие на което поврежда предна дясна и задна дясна гума и джанта. Общата сума по претенцията е 1128.50 лева, като на застрахователя е представена фактура за закупени гуми и джанти в размер на 1750.00 лева. След ремонта, на 09.02.2018г. е извършен контролен преглед на процесния автомобил от застрахователя, като е констатирано възстановяване на щетите по автомобила. От представеното по делото платежно нареждане от 23.02.2018г., се установява, че на собственика на застрахования автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 646.55 лева. Видно от комбинирана застрахователна полица № 0306X0322564 от 25.08.2017г. между ищцовото дружество и АПК, е сключен договор за застраховка „К.“ и „З.“ за МПС - „М. с рег. № ВН 6989 АВ със срок на застраховката от 00.00ч. на 26.08.2017г. до 23.59ч. на 25.08.2018г.

С регресна покана изх. № Л-2118/08.03.2018г., получена на 12.03.2018г., ответникът е поканен да възстанови на ищеца сумата от 1138.50 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щетата. По делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане от ответника.

Вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза е дало заключение, че повредите по автомобила отговарят на описания механизъм на причиняване на щетите, както и че настъпилите имуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са получени по 5 начина и механизма, посочен от водача- преминаване през пътна неравност /дупка/ на платното за движение. Вещото лице е оценило повредите по автомобила и тяхното възстановяване на 1138.50 лева, а обичайните разноски са от 10 лева до 25 лева. Посочило е, че процесните щети е възможно да се получат, както при пропадане в дупка, така и при удар в камък, бордюр, предмети на платното за движение.

В допълнителната експертиза, вещото лице е посочило, че след извършен оглед на местопроизшествието, е констатирало че процесната кръпка е преасфалтирана и обезличена. Посочило е също, че централния вход на асфалтова база „К.“, се намира на около 128 метра от началото на „детелината“ на пътен възел Н.. В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че мястото на настъпилото застрахователно събитие е републикански път, и е извън населено място.

От представената от третото неучастващо в делото лице - О. В., информация, се установява, че участъкът от път Ш-122 от гр. В. до асфалтова база „К.“ , не е общински път и о. В. не го управлява, стопанисва и поддържа.

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка, не е променена пред въззивната инстанция чрез представяне на нови доказателства или нови обстоятелства.

Съдът намира от правна страна следното:

По жалбата на ЗАД“А.“ :

Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения :

Претенциите на ищеца произтичат от възникнало застрахователно събитие със застрахован лек автомобил по застраховка „К.“ и „З.“. Твърди се, че на 22.01.2018г. около 15.00ч., движейки се по републикански път Ш-122 от гр. В. в посока село К., общ. В., на главния път за изхода на гр. В. в участъка до табелата на града, лек автомобил „М. с рег. № ВН 6989 АВ, собственост на и управляван от ЕАП, при разминаване с друго МПС попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка с дълбочина 7 см., ширина 67 см. и дължина 100см. В резултат на това е настъпила повреда на предня дясна гума и джанта и задна дясна гума на автомобила. Щетите по автомобила възлизат на 1138.50 лева. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 646.55 лева след приспадане на стойността на вноската по застрахователната полица в размер на 481.95 лева.