Решение № 1491 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20241100502342 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на процесуалния представител на „И.С.К.“ ООД срещу постановление от 22.11.2023 г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20239240414869 на ЧСИ, рег. № 924 на Камарата на ЧСИ, с което е отказано уважаване на възражение – молба от 30.10.2023 г.

В жалбата се твърди, че на 23.10.2023 г. длъжникът „И.С.К.“ ООД получил покана за доброволно изпълнение за сумата от 200 лева, но още на 10.05.2023 г., преди издаване на изпълнителния лист за сумата от 200 лева, К.Б. прехвърлила вземането си на „Е.С.П.“ЕООД, взискател по изпълнителното дело.

За прехвърляне на вземането длъжникът бил уведомен едва с поканата за доброволно изпълнение. На 13.10.2023 г. сумата от 200 лева била заплатена на К.Б. чрез банков превод. Затова „И.С.К.“ ООД не дало повод за завеждане на изпълнителното дело, тъй като до съобщаването на цесията длъжникът можел да плати на цедента и това да го освободи от дълга.

Отделно, длъжникът положил усилия да преведе дължимата от него сума чрез пощенски запис на 10.05.2023 г. Цесията не породила действие, тъй като вземането било погасено. При това цедентът прехвърлял вземане три 1 месеца преди да се снабди с изпълнителен лист за него.

Б. не получила изпратената с пощенски запис сума и това я поставяло в забава, освобождавайки длъжника от забавеното му изпълнение.

Жалбоподателят не следва да понесе отговорността за разноските по изпълнителното дело и моли постановлението от 22.11.2023 г. да бъде отменено, както и изп.д. № 20239240414869 да бъде прекратено. Претендира разноски.

Моли съдът да изиска информация от „Български пощи“ ЕАД за опитите на К.Б. да бъде връчен пощенски запис за сумата от 200 лева от 10.05.2023 г.

Ответникът по жалбата е подал възражение, с което моли жалбата да бъде отхвърлена. Сумата от 200 лева била преведена след образуване на изпълнителното производство. Уведомлението за цесията по договора от 05.05.2023 г. било връчено на длъжника, а плащането се извършило след сключването на договора. На 13.10.2023 г. плащането не било направено на легитимиран кредитор.

Титуляр на сметката, по която на 13.10.2023 г. била заплатена сумата от 200 лева било Адвокатско съдружие „М.Л.“.

Излага и причини, поради които пощенският запис не достигнал до кредитора К.Б.: длъжникът можел да изтегли обратно неполучен своевременно от кредитора превод.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20239240414869 по описа на ЧСИ рег. № 924 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. В. С., представител на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД молба на 12.10.2023 г., към която е приложен изпълнителен лист от 10.08.2023 г., според който длъжникът „И.С.К.“ ООД е осъден да заплати на адвокат К. Б. сумата от 200 лева адвокатски хонорар.

Приложен е и договор за цесия от 05.05.2023 г., с който К.И.Б. е прехвърлила на „Е.С.П.“ ЕООД присъдената сума по ч.гр.д. № 684/2022 г. по описа на РС – гр. Кърджали във връзка с решение по ч.гр.д. № 81/2023 г. по описа на ОС – 2 гр. Кърджали.

„Е.С.П.“ ЕООД упълномощило Адвокатско съдружие „Д.Ю.П.“, чрез адв. В. Ф. С. да образува изпълнително дело и да ги представлява в производството по събиране на сумите по изпълнителния лист. Със споразумение за адвокатско възнаграждение от 12.10.2023 г. е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, платимо по банков път.

На 18.10.2023 г. до „И.С.К.“ ООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 23.10.2023 г.

По наложен запор върху сметка на длъжника по негова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД на 26.10.2023 г. банката е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 599.92 лева.

На 30.10.2023 г. адв. С., упълномощен представител на длъжника, е подала молба за прекратяване на всички изпълнителни действия и на изпълнителното дело, тъй като заплатило дължимата от него сума и не дало повод за образуване на делото.

Приложено е платежно нареждане от 13.10.2023 г. за преведена по банкова сметка на адвокат К.И.Б. на сумата от 200 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 584/2022 г. по описа на РС – гр. Кърджали, касови бонове от 10.05.2023 г. за сумата от 200 лева с получател К.И.Б., с адрес гр.

София, ул. „*******, офис партер, за заплатени разноски по превода, както и касов бон за сумата от 3.00 лева, заплатена на 26.07.2023 г. за подновяване на срок за получаване на пощенски запис, индивидуализиран с номера от 10.05.2023 г., на стойност 200 лева.

С обжалваното постановление от 22.11.2023 г. съдебният изпълнител е отказал за уважи възражението.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Изрично произнасяне по отказа за прекратяване на изпълнителното производство липсва, но предвид направеното с молбата от 30.10.2023 г. искане, произнасянето с отказ същата да бъде уважена и обжалването на постановлението от 22.11.2023 г. в неговата цялост, съдът намира, че дължи произнасяне както по разноските, възложени в тежест на „И.С.К.“ ООД, така 3 и по отказа на ЧСИ, рег. № 924 да прекрати изп.д. № 20239240414869.

Молбата, с която е сезиран ЧСИ рег. № 924 на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнителното производство и за извършване на посочените в нея изпълнителни действия е за събиране на вземане на адвокат К.И.Б. за адвокатско възнаграждение.

На първо място, не се изисква особена специализация в определен правен отрасъл (за разлика от исковите производства) за образуване на изпълнително производство. Молбата не предполага необходимост от правни знания, каквито се изискват при изготвяне на искова молба. В противен случай се налага изводът, че адвокат с право на вземане за собственото си адвокатско възнаграждение в спорно исково производство е некомпетентен да изготви самостоятелно молба за образуване на изпълнително производство. По аргумент на по-силното основание, след като адв. Б. е оказала правна помощ на страна в съдебно производство, в резултат на която се е породило правото й на адвокатско възнаграждение, тя би могла реализира самостоятелно правата си и в изпълнителното производство.

Вместо това тя е цедирала вземането си (и то преди да се снабди с изпълнителен титул!) на търговско дружество.

На второ място, Б. се е задължила да съобщи „прехвърлянето“ на вземането си на длъжника, но по изпълнителното дело липсват данни това да е сторено до 13.10.2023 г., когато длъжникът е превел сумата по сметка, чийто титуляр е К.И.Б..

Съдът не намира за необходимо да изисква справка от „Български пощи“ ЕАД за опитите да връчи съобщението за пощенски запис на К.Б..

Представените касови бонове удостоверяват, че в периода 10.05.2023 г. – 26.07.2023 г. сумата е била депозирана и на разположение на получателя.

Никак не може да се предполага, че „Български пощи“ ЕАД не е положило никакви усилия да връчи съобщението за пощенския запис в продължение на два месеца и половина. Освен това, адресът за връчване на съобщението за пощенския запис за сумата от 200 лева е гр. София, ул. „*******, ет. 1 съвпада с посочения от адв. К. Б. по ч.гр.д. № 584/2022 г. по описа на РС – гр.

Кърджали и в.ч.гр.д. № 81/2023 г. по описа на ОС – гр. Кърджали.

Цедирането на вземане от адвокат с право на вземане за хонорар, за което му е издаден изпълнителен лист, в полза на търговско дружество, 4 упълномощило друг адвокат за подаване на молба за образуване на изпълнително дело; ненадлежно уведомяване на длъжника „И.С.К.“ ООД от цедента К.Б. за цесията и неоказване на нужното съдействие за точно и своевременно изпълнение, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъде заплатен дългът, отказът още преди снабдяване с изпълнителен лист да получи сумата от 200 лева, а завеждане на изпълнително дело от цесионера представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права и накърняване на добрите нрави. Генерирането на разноски за адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство е в нарушение на задълженията на страните по чл. 3 от ГПК. По тези съображения съдът намира, че длъжникът е действал добросъвестно, полагайки всички усилия да погаси задължението си, което е заплатил на 13.10.2023 г., преди да получи поканата за доброволно изпълнение на 23.10.2023 г. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно, за „И.С.К.“ ООД цесията от 05.05.2023 г. има действие за него от 23.10.2023 г. Плащането на адвокатското възнаграждение от 200 лева, присъдено по ч.гр.д. № 584/2022 г. по описа на РС – гр. Кърджали обаче е направено преди съобщаването му, и то по сметка в „Алианц Банк България“ АД. К.И.Б. е упълномощено лице за опериране със суми по тази сметка, видно от справка на БНБ от 10.10.2023 г.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.

433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. По аргумент на противното, ако длъжникът е изпълнил задължението си преди започването на изпълнителното производство, сторените от взискателя разноски са за негова сметка.

В конкретния случай се установява, че длъжникът е положил нееднократно усилия да изпълни задължението си към К.Б.. Извършените от него действия съставляват добросъвестно поведение на длъжника да изпълни задължението си и са извършени преди образуване на изпълнителното производство на 12.10.2023 г. „И.С.К.“ ООД е потърсил съдействие от кредитора си, необходимо му за погасяване на задължението си. Като неоправдано не е приел предложеното му изпълнение и не е дал необходимото на длъжника съдействие, К.Б. е изпаднала в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД. Вместо да получи доброволно и извънсъдебно изпълнение 5 от длъжника си, кредиторът е предпочела недобросъвестно да цедира вземането си, затруднявайки „И.С.К.“ ООД и причинявайки му допълнителни разноски. Нито Б., нито нейният „цесионер“ могат да черпят права от недобросъвестното си поведение. Всички разноски следва да останат в тежест на страната, причинила неоснователно образуването на изпълнително производство.

Вземането е надлежно получено от кредитора преди да съобщи на длъжника за цесията и следователно то има погасителен ефект.

Обжалваното постановление следва да бъде отменено и изпълнителното производство – прекратено.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.

№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 22.11.2023 г. по изп.д. № 20239240414869 на ЧСИ, рег. № 924 на Камарата на ЧСИ, с което таксите и разноските по делото са възложени в тежест на длъжника и е отказано прекратяването на изп.д. № 20239240414869.

ПРЕКРАТЯВА производството по изп.д. № 20239240414869 по описа на ЧСИ, рег. № 924 на Камарата на ЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски за производството.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6