Решение № 13579 от 04.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13579 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110136847 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б.

Д. Ж., ЕИК ********** срещу ..., ЕИК ..., с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1503,32 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № ..., претърпени в резултат на ПТП от 15.02.2022 г., причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП, била валидно застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 07.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Б. Д. Ж., ЕИК **********, твърди, че на 15.02.2022 г., е претърпял ПТП, причина за което станал водача на другия лек автомобил. За процесното ПТП бил съставен и подписан от участниците в него Двустранен констативен протокол. Поддържа, че гражданската отговорност на виновния за настъпване на ПТП водач била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към 15.02.2022 г. Твърди, че за отремонтиране на процесните вреди ищецът е заплатил сумата от 1961,32 лв. Ищецът поддържа, че е подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, за което било образувана щета, по която след направен оглед било определено и изплатено обезщетение в размер на 457,95 лв. Сочи, че тъй като заявената от него застрахователна претенция не била удовлетворена от ответното дружество 1 в цялост, останал непогасен остатък в размер на 1503,32 лв. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноските по делото.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Моли за допускането на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане ответникът да бъде задължен да представи препис от образуваната при него щета № 52-9-86/22/15.02.2022 г.

Ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП.

Посочва, че от представените по делото писмени доказателства, приложени към исковата молба, не става ясно механизма на ПТП, участниците в него и къде на пътното платно е настъпил ударът. Оспорва представения двустранен констативен протокол. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на лек автомобил „Форд“, рег. № .... Оспорва стойността на причинените вреди като надвишаваща действително претърпените такива.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на урежданията с процесното ПТП.

Посочва, че не са приложени доказателства относно твърденията за извършен и заплатен от ищеца ремонт. Поддържа, че в случая е налице „тотална щета“. Твърди евентуално съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Моли за допускането на исканата от ищеца съдебно-автотехническа експертиза, като моли да бъдат поставени допълнителни въпроси, на които да отговори вещото лице при изготвянето й.

Съдът, след като взе предвид твърденията и доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 24.03.2023 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на към датата на ПТП – 15.02.2022 г. при ответника ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ АД е имало валидно сключена полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Форд“, рег. № ..., като застрахователното дружество е заплатило доброволно обезщетение в размер на 457,95 лв., изчислено по експертна оценка, по образуваната пред него Щета № 529-86/22/15.02.2022 г., по заявление от страна на собственика на увредено при ПТП, МПС марка „Дачия“ модел „Логан“, с рег. № ... – ищеца по делото Б. Д. Ж..

Във връзка с възраженията на ответника и с оглед релевантните по делото факти, съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова 2 гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.

В тежест на ответника е докаже по делото плащане на обезщетението в срок или обстоятелства, изключващи отговорността му по чл. 432 от КЗ, вкл. да опровергае презумпцията за вина на застрахования при него водач или да докаже твърдяното съпричиняване.

Предвид разпределената доказателствена тежест, страните са ангажирали и посочили писмени доказателства, гласни доказателствени средства и са поискали изслушване на САТЕ.

По основателността на иска:

По отношение вида и размера на подлежащите на обезщетяване от ответника вреди съдът достигна до следните изводи:

Основният спорен по делото въпрос между страните е налице ли е причинноследствена връзка между всички вреди по процесния л.а. „Дачия Логан“, с рег. № ..., които ищеца претендира да му бъдат обезщетени от ответника и ПТП от 15.02.2022 г., в гр. София, причинено поради виновно и противорправно поведение на застрахован при ответника водач, както и за техния размер. Въпреки заявените от ответното дружество в ОИМ множество възражения, в т.ч. по отношение на механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач и наличието на „тотална щета“ за увредения автомобил, в голямата си част същите са формално заявени, тъй като извънсъдебно ответника е изплатил по образуваната пред него Щета, парично обезщетение на ищеца, макар и в по-нисък от претендирания размер, което е индиция, както че същия е запознат с механизма на ПТП от 15.02.2022 г., противоправността на действията на водача на л.а. „Форд“с рег. № ..., застрахован по ЗЗ“ГО“ при него, така и че не оспорва вината на последния, за което има изявление от него в съставения след ПТП двустранен протокол за ПТП.

Във връзка с така очертаните спорни между страните обстоятелства, по делото е изслушано заключение по допуснатата по искането и на двете страни САТЕ. Същото е прието без възражения от страните и съдът го кредитира изцяло, като обективно и кореспондиращо с останалите по делото доказателства.

Видно от заключението на САТЕ, съгласно представения механизъм на ПТП /допълнително уточнен с молба на ищеца от 13.02.2023 г./ сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в ДППТП видими увреждания, по л.а. „Дачия Логан“, с рег. № ... са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.02.2022 г. произшествие в гр.

София и възприетия от вещото лице, и отразен в ДКП за ПТП, механизъм. Вещото лице е констатирало, че към датата на ПТП, увредения автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ... е бил в 3 експлоатация от 11 г., 4 месеца и 1 ден, считано от датата на първоначалната си регистрация, поради което стойността на уврежданията, определена по средни пазарни цени към 15.02.2022 г., възлиза на 1587,01 лв. Според вещото лице, стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Дачия Логан“, с рег. № ... , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1587,01 лв., при средна пазарна стойнст на труда от 20 лв./ч. без ДДС, изчислена на база стойност на труда на поне 10 автосервиза, посочени в заключението и при цени на нови части, взети от няколко алтернативни доставчика, като разликата при определеното от ответника извънсъдебно обезщетение идва основно от цената на труда, която при експертната оценка е в минимален размер от 8,00 лв./час, а по средни пазарни цени – 20,00 лв./час. Вещото лице е отговорило в задача № 3 и на поставения от ответника въпрос относно стойността на вредите на л.а. „Дачия Логан“ и средствата необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени за ремонт на три независими сервиза /извън официалния сервиз за марката „Дачия“/ като в този случай определената стойност възлиза на 1498, 58 лв. В тази част обаче съдът не кредитира заключението, като счита, че няма правни основания за изключване цените на официалния сервиз при формиране на средните пазарни цени, каквато цена вещото лице е определил с дадения отговор на задача № 2. Вещото лице е категорично и във връзка с поставения от ответника въпрос относно наличието на т.нар. „тотална щета“ като изчислява действителната стойност на увредения автомобил в размер на 5 435,00 лв., а сумата, необходима за неговото възстановяване в размер на 1587,01 лв., което съставлява само 29,20 % от действителната стойност на същия и следователно не е налице „тотална щета“ на превозното средство, респ. не следва да се определя стойност на запазени части.

Ищецът не е предприел действия по изменение в размера на иска, съобразно с приетото заключение на САТЕ.

Съдът кредитира заключението на САТЕ, в частта, с която е определена за действителна застрахователна стойност по см. на чл.400, ал.1 от КЗ, т.е. сумата която се дължи на ищеца за възстановяване на увредения му от ПТП автомобил, сумата от 1587,01 лв. От тази сума ще следва да се приспадне доброволно платената от ответника сума от 457,95 лв.

С оглед на това, както и предвид липсата на проведено насрещно доказване от страна на ответника за наличието на съпричиняване от страна на другия водач, предявения иск от ищеца, се явява основателен до размер от 1129,05 лв. /1587,01 лв. – 457,95 лв./. Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ засрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

В случай безспорно се установява, че всички описани от ответника при образуваната пред него Щета, имуществени вреди по л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ..., са пряк и непосредствен резултат от ПТП на 15.02.2022 г., причинено виновно от водача на л.а. „Форд“ с рег. № ... Д. К. И., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, като 4 установената действителна застрахователна стойност нужна за възстановяване на вредите от автомобила на ищеца /от 1587,01 лв./ е в рамките на определената в застрахователния договор, застрахователна сума.

Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на застраховател на виновния за произшествието водач на МПС - л.а. „Форд“ с рег. № ... , във връзка с чието неправомерно поведение са причинени имуществени вреди по л.а. „Дачия Логан“ с рег. № ... , собственост на ищеца, предявения иск за заплащането на обезщетение за тяхната обезвреда, се явява основателен до установения от съда размер от 1129,05 лв.

Ответникът, въпреки възложената му тежест не установи да е заплатил в пълен размер претърпените от ищеца имуществени вреди. С оглед установените средни пазарни стойности на щетите, със заключението на експертизата и след приспадане на частично платените от ответника суми, преди завеждане на производството, съдът намира, че иска на ищеца е доказан макар не в заявения размер, а именно за сумата от 1129,05 лв., като за разликата до пълния размер от 1503,32 лв. или за сумата от 374,27 лв. искът ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Ищецът въпреки твърденията си, че е извършил действителни разходи за ремонт на увредения си автомобил в размер на 1961,27 лв., не доказва такива.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bac94be1-d184-4167-ad74-9d3f2e2257a6