Решение № 5632 от 23.06.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5632

Пловдив, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20257180700266 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С., с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1030-000913 от 21.01.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив - Р. К. П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. “в“ от ЗДвП по отношение на М. А. А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Според жалбоподателя заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Твърди се, че е издадена в несъответствие с целта на закона, противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи за липса на фактически и правни основания в заповедта.

В с.з. адв. С. поддържа жалбата и допълнително посочва, че след като в заповедта е цитирана боди камера, то същата боди камера би следвало да е част от административно-наказателната преписка, като жалбата е подадена на 04.02.2025г. то с оглед чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е следвало преписката, ведно с боди камерата да е била представена в срок до 11.02.2025 г. Поддържа, че непредоставянето на запис е във вреда на административно-наказващия орган, като върху него лежи тежестта за доказване на предварителните констатации по процесната заповед. Според адв. С., доколкото на 21.01.2025г. М. А. е отказал да даде обяснения по случая, то дори да са били задавани описаните в заповедта въпроси то това е станало против волята на А. като същият нито е бил наясно, че е записван, камо ли пък да е бил уведомен какъв би бил резултата от евентуалните му „грешни“ отговори. Посочва, че дори и да се приеме, че са налице и двете предпоставки на чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП (незнание на правилата за движение и извършване на немаловажно нарушение), то по никакъв начин в производството не се доказа каква е връзката между тях. По отношение на настъпилото ПТП се поддържа, че не е доказана вината на А.. Твърди се нарушение на чл. 69, ал. 2 от ЗМВР, както и че А. има проблеми със слуха, съгласно ТЕЛК-ово решение и не е известно дали служителите са спазили задължителното изискване по чл. 106а, ал. 1 от ЗМВР за евентуално назначаване на тълковник. Счита, че показанията на Г. дадени в с.з. противоречат на твърденията изложени в ЗППАМ. Позовава се на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. Б от ЗДвП, във вр. с чл. 202 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като според показания Г. страните са се карали и има ли са спорове относно вината, но въпреки това не са изпълнени служебните задължения съгласно чл. 99 от Инструкция № 9121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организация за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и не са съставени необходимите документи, а е съставен двустранен протокол между страните. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив, в писмена молба изразява становище а неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 21.01.2025 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена на 04.02.2025 г. (видно от пощенското клеймо), т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1327935/21.01.2025 г.

Според констатациите изложени в акта на 28.12.2024г. около 12:00 часа в община Родопи на път II-86 км.14+750, М. А. А. управлява товарен автомобил ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР с рег.№ [рег. номер], собственост на МЮ НАД ООД, ЕИК ****, като извършва следното нарушение: при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не пропуснал движещото се по нея МПС [Марка] с рег. № [рег. номер]. В АУАН е посочено, че нарушението е допуснато поради незнание на правилата за движение, като на зададени контролни въпроси на водача, същият отговорил както следва: Въпрос: При извършване на маневра, която е свързана с преминаване изцяло или частично в съседна пътна лента, кой е с предимство? Отговор: Аз съм с предимство щом съм в кръговото. Въпрос: Подаването на светлинен сигнал за извършването на маневра осигурява ли ви предимство пред другите водачи? Отговор: Остави го мигача, аз съм в кръговото и се движа направо. Въпрос: При наличието на три пътни ленти в кръстовище с кръгово движение, колко автомобила имат право да навлязат в кръстовището? Отговор: Тя няма право да влиза в кръговото щом аз съм там, трябва да чака. Изрично в АУАН е посочено, че се издава във връзка с преписка рег. № 432000-18417/2024г., като контролните въпроси към водача са зададени в условията на аудио и видеозапис с бодикамера номер 1027. Като нарушена разпоредба актосъставителя е посочил чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Изрично е посочено, че от нарушението имуществени вреди са претърпели: Б. Р. А., с [ЕГН], като вредите са описани в протокол за ПП с материални щети № 2025-1024-50262. Актът е подписан от М. А. А. със следното възражение: „Не съм съгласен, тя се движеше на път без предимство“.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.1, б."в" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на М. А. А. до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Издадена е Заповед № 1030з-57/24.01.2025г., с която на основание чл.62, ал.2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в ЗППАМ № 24-1030-000913/21.01.2025г., като на местата където е вписано отнетото със ЗППАМ СУМПС вместо СУМПС № ********* да се чете СУМПС № *********.

От страна на ответника по делото са представени още: докладна записка рег. № 1030р-2391/2025 от 31.01.2025г. ; заявление от 31.12.2024г. на М. А. А. до началник РУ 01 Пловдив за преразглеждане на случая; обяснение от М. А. А. от 21.01.2025г., в което лицето е посочило: „Във връзка с подаденото от мен заявление за ПТП от 28.12.2024г. отказвам да давам допълнително обяснение“; писмени обяснения на Б. Р. А. и Ш. Е. А., и двете от 16.01.2025г.; жалба на М. А. А. с вх. № от 06.01.2025г. до Началник сектор ПП и КАТ към ОДМВР, относно сключен на 28.12.2024г. двустранен протокол за ПТП; Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 8121к-2836/11.03.2024г. на главния секретар на МВР за преназначаване на старши инспектор Р. К. П. на ръководна длъжност Началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив; справка за нарушител водач; Наказателно постановление № 25-1030-000641 от 14.02.2025г.

От страна на жалбоподателя са представени: опис - заключение по щета, писмо от Лев Инс и снимки на автомобил с рег. № [рег. номер].

По делото са разпитани свидетелите А. Е. Г. и И. А. К.-Л..

Свидетелят Г. заяви, че си спомня процесния случай на лицето М. А., като е обработил произшествието и е съставил акта на база на произшествието. След предявяване на АУАН № 1327935 от 21.01.2025г. на лист 19 по делото свидетелят заяви, че той е съставил този акт. Г. посочва, че той е посетил въпросното ПТП, бил е на произшествието и затова по-късно издал акта. Не е бил, когато е станало произшествието, при настъпването му, а впоследствие били изпратени на мястото. Свидетелят заяви, че на место са констатирали и описал в акта, че жалбоподателят карал в средна лента в кръгово, което е с три пътни ленти, преминава излиза от Пловдив, един джип влиза след него в крайна дясна лента, настига го и господина от средна лента решава да прави десен завой по път II-86, без да пропусне дясно движещия се до него автомобил. П. Г. описва, че отишъл на место, всичко е заснето със служебен таблет, разяснено е на страните, кой е виновен и кой не е, попълнили двустранни протоколи и след известно време постъпила жалба в Пътна полиция, че не е съгласен с констатациите. На место по следите от удара, от падналите части от двете МПС-та свидетелят установил посочените констатации. Г. посочва, че когато пристигнал на местопроизшествието от удара автомобилът бил влязъл в ръкава на околовръстното, на път II-86. Изрично посочва, че е помогнал за съставяне на двустранния протокол, защото се карали и водача казал, че не може да пише, че не е в състояние да пише. Свидетелят заяви, че са се карали за това кой е виновен, кой не е, но им разяснили кой е виновен и кой не е, като господинът отказал да съставят техен (на служителите) протокол и казал, че е съгласен за двустранен протокол и му помогнали да го попълни. Г. сочи, че няма спомен, може и той да е попълнил констативния протокол, може и колежката му, с която били на местопроизшествието.

След предявяване на двустранен протокол, приложен на лист 22 гръб от делото, свидетелят заяви, че това е двустранния протокол, който попълнили, както и че той го е писал за двете страни.

По отношение на въпросите задавани към М. А., Г. заяви, че именно той му задавал въпроси и колежката, която работила по жалбата – другата свидетелка, като имало боди камера със звук и запис, която била поставена на бюрото. Уведомил М., че го записват с боди камера и му казали, че има видео и звукозапис. Изрично свидетелят посочва, че са разяснили какви биха били последиците от отговорите на въпросите му и М. А. казал, че всички в България са корумпирани и няма да отговаря, той им плащал заплатите. Г. няма спомен дали М. А. е отказвал да даде обяснения. След предявяване на обяснение от М. А., приложено на лист 23 по делото, свидетеля заяви, че не си спомня дали това обяснение е било преди или сред разпита с боди камерата.

Свидетелят К. – Л. заяви, че си спомня за случай с ПТП, с участник М. А. А., като тя не е посещавала произшествието. К. – Л. посочва, че е инспектор към Пътния контрол, сектор „Пътна полиция“ Пловдив и този случай дошъл при нея като преписка във връзка с подадена жалба, с която господина изразява несъгласие по повод настъпилото ПТП на 28 декември, което произшествие е било посетено от екип на Пътна полиция. Свидетелят пояснява, че екипът е извършил оглед на място, събрали са сведение от участниците, както и от свидетелите и са установили кой е виновния водач и тогава господинът се е съгласил с тях, отказал се е от това да бъде обработено произшествието по административен ред от Пътна полиция и е поискал съставяне на двустранен протокол, където доброволно се е посочил в графа „А“, а именно на виновния водач, но на следващия ден е подал жалба в Първо районно, която по компетентност е изпратена и разпределена за работа на нея. Свидетелят посочва, че след като видяла жалбата, изслушала колегите, които й обяснили какъв е механизма на настъпване на ПТП и се запознала със снимките, които били направили, също стигнала до изводите, до които те са стигнали относно това чия е вината. К. – Л. сочи, че господин Аптулязис отишъл след като билк повикан в сектор „Пътна полиция“, разяснили му каква е ситуацията, той продължил да твърди, че не е виновен за настъпването на ПТП-то и в този случай закона изисквал те да му съставят акт и да издадат протокол за ПТП с материални щети. Свидетелят посочва, че връчила призовка на господина да се яви на 21 януари, когато Г. бил на работа и в нейно присъствие, и в присъствието на колегата им С. му бил съставен АУАН. Съставянето на акта и неговото предявяване според свидетеля станало на фона на аудио видеозапис, за което господина бил предупреден.