Решение № 168 от 20.02.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Видин, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320100037 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от М. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.”Химик”, бл.14, вх.Д, ап.71, против Община Видин с адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат *********, представлявана от кмета на общината.

Предявен е иск с правно основание чл.225, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права са: наличието на отменена заповед ПО-02-14-73/24.02.2021г. за прекратено между нея и ответника Община Видин трудово правоотношение, с влязло в сила Решение, постановено по гр.Дело № 744/2021г. по описа на ВРС.

Поддържа се, че по това дело ищцата не е предявила иск по чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за срок от 6 месеца през който ищцата е останала без работа следствие на незаконното уволнение.

Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати следните суми поради незаконното уволнение: 3900 лева – обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за периода 24.02.2021г. до 24.08.2021г. Не се претендира лихва за забава.

Иска се назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да установи 1 какъв е размерът на полагащото се на ищцата обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е представил в срок писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е допустим, но го оспорва като неоснователен, като поддържа от своя страна, че ответникът е изплатил по силата на съдебното решение за възстановяване на работа обезщетения на ищцата по чл.220, чл.222 и чл.224 от КТ, поради което при евентуалност прави възражение за прихващане с претендираното обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Поставя въпроси към вещото лице. Претендира пресъждане на разноските по производството.

Доказателствената тежест на страните е както следва: в тежест на ищцата е да докаже, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество; че правоотношението между тях е прекратено; че е налице влязло в сила съдебно решение, с което уволнението е признато за незаконно; че през претендирания период ищцата е останала без работа следствие на незаконното уволнение, както и размера на претендираното обезщетение за оставане без работа. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил на ищцата обезщетения по чл.220, чл.222 и чл.224, ал.1 от КТ , както и техния размер; да обори причинно – следствената връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, и след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото заповед от 24.02.2021г., изд. от кмета на община Видин, ищцата е работела по трудово правоотношение при ответника на длъжността Специалист „Вътрешно и международно сътрудничество“ в отдел „връзки с обществеността“, както и че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата считано от 24.02.2021г. Със заповедта е разпоредено на работника да бъдат изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

2

Видно от съдебно решение № 497/11.10.2021г., постановено по гр.Д. № 744/2021г. по описа на ВРС, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е отменена, уволнението е признато за незаконно, а работодателят е осъден да й заплати обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ в размер на разликата между изплатеното и реално дължимото се. В това производство ищцата не е предявявала иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, според която правна норма, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но не повече от 6 месеца. Видно от заключението на вещото лице, от проверената информация в ТД на НАП – Видин /т.6 от експертизата/, не са налице регистрирани трудови договори на ищцата за исковия период 24.02.2021г. – 24.08.2021г., както и че ищцата има регистрация в бюрото по труда за този период като безработно лице, търсещо работа /т.2 от експертизата/. Няма данни ищцата да е работила на приравнено правоотношение или да е получавала доходи от работа за този период, поради което следва да се приеме, че ищцата е останала без работа за период от 6 месеца следствие на незаконното й уволнение.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното: предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ е основателен и доказан. Основанията за това са следните:

Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищцата и ответника, наличието на незаконно уволнение и фактът на оставане без работа на уволнения служител за процесния период. На основание чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение, какъвто е настоящия случай, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Отмененото уволнение е с дата 24.02.2021г., от която дата е възникнало основанието за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Размерът на обезщетението на това основание е брутното трудово възнаграждение през предходния месец, а именно – м. Януари 2021г. Но тъй като през този месец не е начислявано трудово възнаграждение на ищцата поради ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст, 3 изчислението се следва на база последното начислено месечно брутно трудово възнаграждение, а именно – м.Януари 2016г. Видно от заключението на вещото лице, за посочения месец ищцата има отработени само 8 дни, поради което и на основание чл.19, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228, ал.1 от КТ се определя като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец – в случая 22.50 по 20 работни дни за м.Януари 2016г. или общо 240 лева. От друга страна, съгласно чл.19, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по – малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата, която за 2021г. е определена с ПМС № 331/26.11.2020г. и е в размер на 650 лева. Така изчислен, размерът на дължащото се на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа е както следва: 97.50 лева за м.02.2021г., по 650 лева за всеки от месеците за периода м.03 – м.07.2021г. включително и 472.73 лева за м.08.2021г., или общо в размер на 3820.23 лева за исковия период съгласно заключението на вещото лице. Експертиза не е оспорена от страните и съдът я намира за обективна и компетентно изготвена.

Основателно е възражението за прихващане на ответника по отношение на изплатените на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, тъй като същите касаят законно прекратяване на трудовото правоотношение и са дължими в този случай, а в настоящия, при който ищцата е възстановена на работа поради незаконно уволнение, същите се явяват недължими и несъвместими с дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, поради което последното следва да бъде намалено с изплатените от работодателя суми, а именно: 650 лева – обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ и 450 лева – обезщетение при уволнение поради съкращаване в щата или общо 1100 лева. Така общо дължимата се на ищцата сума за исковия период след прихващането е в размер на 2720.23 лева, в който искът като основателен и доказан следва да бъде уважен за исковия период, а в останалата си част до пълния претендиран размер от 3900 лева следва да бъде 4 отхвърлен, като недоказан. Лихва за забава върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ не е претендирана, поради което такава не следва да се пресъжда.

Неоснователно е възражението на ответника за прихващане на платената от него сума, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, тъй като основанието за заплащането й на ищцата е фактът на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като отмяната на уволнението и възстановяването му на работа не е основание за връщането й.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се пресъдят направените и претендирани разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 313,87 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 45,37 лева, които след прихващане се следват само на ищцата в размер на 268.50 лева.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе направените по делото разноски в размер на 108.80 лева за дължима се държавна такса.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Видин с адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат *********, представлявана от кмета на общината, да заплати на М. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.”Химик”, бл.14, вх.Д, ап.71, следната сума: 2720,23 /две хиляди седемстотин и двадесет лв. и двадесет и три ст./ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 24.02.2021г. до 24.08.2021г., през който ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение със Заповед № ПО-02-14-73/24.02.2021г. по трудовия договор, сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за пресъждане на обезщетението до пълния претендиран размер от 3900 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община Видин с адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат *********, представлявана от кмета на общината, да заплати на М. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.”Химик”, бл.14, вх.Д, ап.71, разноски 5 по делото след прихващане с насрещно дължимите на ответника общо в размер на 268,50 /двеста шестдесет и осем лв. и петдесет ст./ лева.

ОСЪЖДА Община Видин с адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат *********, представлявана от кмета на общината, да заплати на РС - Видин, държавна такса в размер на 108,80 /сто и осем лв. и осемдесет ст./ лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 6