Решение № 82 от 19.01.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1913/2022
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 19.01.2023
- Състав
- Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 160, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 168, ал. 4 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Машев
Членове:
Златина Рубиева
Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261217/05.04.2022 г., постановено по гр. д. № 16150/2018 г., СГС, I ГО, 7 с-в частично е уважил предявения от И. М. Д. срещу „Стройсити” ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ, във вр. с чл. 163, ал. 3 ЗУТ за заплащане на сумата от 81430,80 лв. (искът е отхвърлен за разликата да пълния му предявен размер от 97500 лв. част от глобално предявената сума от 195000 лв.), представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на проявените през гаранционния срок недостатъци на СМР, извършени при изграждане на ТИР-паркинг по договор за изработка от 18.05.2013 г., ведно със законната мораторна лихва от предявяване на иска – 30.11.2018 г., до окончателното й заплащане.
Срещу постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца в частта, в която предявеният осъдителен иск е отхвърлен над присъдената сума от 81430,80 лв. до пълния му предявен размер от 97500 лв. Въззивникът счита, че, макар и съдът законосъобразно да е достигнал до правния извод, че всички правопораждащи спорното материално право юридически факти да са възникнали, първоинстанционният съд не е съобразил, че размерът на присъденото обезщетение от 81430,80 лв. не включва ДДС.
Въззиваемият-ответник е подал писмен отговор на тази въззивна жалба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Ответникът е обжалвал решението на СГС в частта, в която е уважен предявеният 1 осъдителен иск, като поддържа, че в предходен исков процес е бил разгледан идентичен правен спор за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя по процесния договор за изработка – правнорелевантните обстоятелствата, предмет на настоящото исково производство, са били въведени чрез правонамаляващо материалноправно компенсаторно възражение в предходния съдебен процес, в който страни са били праводателят на ищеца (МТА-1” ООД) и ответникът, поради което в патримониума на приобретателя на процесния ТИР-паркинг не се е породило притезателното право да иска заплащане на разноските за поправяне на констатираните недостатъци на предадената работа. От друга страна, счита, че процесният строеж е изграден съобразно одобрения проект, като констатираните и в настоящото исково производство недостатъци на изработеното се дължат не на неточното изпълнение на поетите от изпълнителя правни задължения по одобрения проект, а на действия на трето лице – правния субект, който е положил некачествен фундамент (настилка), а именно пропадането на основата под армираната бетонна настилка, която е изпълнена вместо с предвидения по проект несортиран трошен камък с доменна шлака от МК „Кремиковци” – недопустимо е използвана под бетоновата настилка. В този смисъл, поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между изпълнението на поетите от него правни задължения по договора за изработка и проявените недостатъци, открити след приемане на уговорената работа.
Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, предявена от ответника, но в проведеното пред САС на 15.11.2022 г. о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явяват допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 7 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ, във вр. с чл. 163, ал. 3 ЗУТ.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между праводателя на ищеца („МТА 1” ООД) и „Стройсити” ЕООД е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът е извършил уговорената строителна дейност, но със съществени недостатъци, проявили се по време на законоустановения гаранционен срок (доминиантни пукнатини, обрушвания и фуги с изнесена фуго маса в бетоновата настилка, дължащи се на некачествено изпълнение на строителството – в бетоновата настилка на ТИР2 паркинга, макар и да е с дебелина 15 см., тази настилка не е разделена на ламели, а в някои от ламелите се срещат сериозни пукнатини, а в други – локални дефекти; в 27% от взетите от настилката пробни тела (ядки) липсва армировка), поради което за тяхното отстраняване неизправният длъжник - изпълнителят, дължи заплащане на разноските за поправяне на предадената работа в размер на сумата общо от 81430,80 лв.
Но преди въззивният съд да разгледа пренесения пред САС с въззивната жалба материалноправен спор, трябва служебно да се произнесе относно недопустимостта на обжалвания съдебен акт (по този начин ще разгледа и релевирания от ответника отвод за спор, решен със сила на пресъдено нещо).
От влязлото в сила на 20.03.2018 г. Решение № 1627/10.07.2017 г., постановено по т. д. № 5934/2016 г. по описа на САС, ТО, 5 с-в, се установява, че е уважен предявеният от „Стройсити” ЕООД срещу „МТА-1” ООД иск за реално изпълнение с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимото възнаграждение за приетата работа (за изграждане на процесния ТИР-паркинг) за сумата от 57273,38 лв., но за основателно е прието компенсаторното възражение да сумата от 4892 лв., представляваща насрещно парично вземане – разноски, необходими за отстраняването на 1352 линейни метра дефектирала фуга върху стоманобетоновата настилка на ТИР-паркинга. От мотивите на това решение, които обосновават крайния съдебен акт, се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че възложителят е релевирал под евентуалност възражение за прихващане със сумата от 83964 лв. – стойност на разходите, необходими за поправка на констатираните недостатъци на приетата работа (в стоманобетонната настилка с обща площ от 3023 м2 ), изразяващи се в дълбоки пукнатини, силно изразени неравности в 50% от цялата площ на настилката, подповърхностни пукнатини, които вследствие на атмосферните въздействия се проявяват в дълбочина и на повърхността, дефектирали фуги, дефектирали бордюри – 770 бр., некачествено изпълнение на тротоар с площ от 32 м 2 . Съдът е приел за установено, че „недостатъците са открити най-късно на 24.10.2014 г. – датата, на която е подаден отговорът на исковата молба… По повод направеното възражение за недостатъци в стоманобетонната настилка с площ от 3023 м 2 … ТИР-паркинга се наблюдават пукнатини и в двете посоки, две от които преминават почти през цялата дължина и ширина на паркинга. Налице са и други пукнатини, които са разпръснати в полетата, разположени в грапава, неравна и с нарушена повърхност… В първоначално приетото по делото експертно заключение… е констатирано, че запълването на предварително заложените фуги на бетоновата настилка на ТИР-паркинга е изпълнено некачествено, на много места ръбовете на фугата са отчупени, неравни, а част от битума липсва или е разрушен. За отстраняване на дефектите е посочено, че е необходимо извършване на дейности по рязане на фугите в бетоновата настилка и запълване с битум и полиуретанов пълнител за площ от 1352 линейни метра на стойност от 4892 лв.”.
Тъй като възраженията на възложителя не са били ясно формулирани, съдът е разгледал както законовата отговорност на изпълнителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, така и неговата гаранционна отговорност – „Ето защо, въззивната инстанция счита, … че следва 3 да обсъди възраженията на ответника и в двата аспекта. Въззивният съд приема, че недостатъците са открити най-късно на 24.10.2014 г. …”.
От отговора на исковата молба, въз основа на която е образувано предходното исково производство, се установява, че възложителят – праводател на ищеца в настоящото дело, е релевирал компенсаторно възражение с насрещното парично вземане, представляващо стойността на разноските за поправка на некачествено извършената работа: „Ищецът е изпълнил редица СМР… до такава степен некачествено и с такива недостатъци, появили се впоследствие, които правят обекта неизползваем и се налага извършването на ремонт, поправки и отстраняване на множество недостатъци, с които ищецът е изпълнил възложената работа. Ищецът е уведомен за появилите се множество недостатъци в гаранционния срок… 1. Недостатъци в стоманобетонната настилка с обща площ от 3023 м2 , изразяващи се в: дълбоки пукнатини; силно изразени неравности в около 50% от цялата площ на настилката; подповърхностни пукнатини, които вследствие на атмосферните въздействия се проявяват в дълбочина на повърхността; предварително заложените фуги, изпълнени с битум, са дефектирали. За коригиране, отстраняване и поправяне на тези недостатъци е необходимо: а) премахване на бетона в напуканите зони и извозване – 425 лв. без ДДС; б) възстановяване на същите, полагане на нов бетон – 2550 лв.; в) на цялата площ (общо 3023 м2 ) се полага нов бетон… с дебелина 8 см., както и всички необходими съпътстващи СМР – на обща стойност от 48368 лв.; г) прорязване на фуги в новоположения бетон – 7343 лв.; д) почистване и пълнене с битум на фугите – 640 лв.”.
От приетото в предходното исково производство заключение на СТЕ, изготвено от в. л. М. (л. 177 от кориците на първоинстанционното дело) и въз основа на което да формирани фактическите и правните изводи на съда, се установява, че експертизата е анализирала изцяло качеството на положената бетонова настилка по целия ТИР-паркинг: „По изпълнение на ТИР-паркинга се наблюдават пукнатини и в двете насоки, две от които преминават почти през цялата дължина и широчина на паркинга. Констатират се и други пукнатини, които са разпръснати в полетата, разположени както успоредно по фугите, така и косо. Двете големи пукнатини, така и някои от пукнатините, разположени в близост до предварително заложените фуги, са с голяма широчина 6-10 мм… Запълването на предварително заложените фуги на бетоновата настилка на ТИР-паркинга е изпълнено некачествено. На много места ръбовете на фугите са отчупени, неравни, а част от битума липсва или е разкъртен.
За да обоснове предявеният осъдителен иск, предмет на настоящото съдебно производство, ищецът е навел фактическо твърдение, че след придобИ.е на правото на собственост върху процесния имот (ТИР-паркинг) – на 04.04.2018 г., е установил, че са налице недостатъци в процесния строеж, изразяващи се в деформации на бетоновата настилка, пукнатини и ронещи се фуги, непрекъснато разпространяващи се вече върху цялата площ. Позовава се на новонастъпили след приключване на устните състезания по предходното исково производство факти, установени от извършени след продажбата на имота две експертни становища (на доц. д-р инж. В. Н. и д-р инж. М. Т.), а именно „експлоатационната годност 4 на стоманобетонната настилка до голяма степен е компрометирана. Въпрос на време е - при липса на предприети ремонтни работи, констатираните дефекти да ескалират невъзвратимо, което неминуемо ще постави под въпрос възможността настилката да изпълнява своето функционално предназначение”; „установява съществени скрити дефекти, както и това, че бетонното покритие на ТИР-паркинга е от 13 до 17 см. вместо да е с проектната дебелина от 25 см.”.
Ищецът твърди, че с две споразумения продавачът „МТА-1” ООД му е прехвърлил и паричните вземания, представляващи разноските за поправка на новоустановените недостатъци на процесната робота – „в рамките на гаранционната отговорност”.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bac6e357-f80c-4061-ae37-eb5d9020c6bd