Присъда № 23 от 17.05.2023, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 23, постановена на 17.05.2023г. по НОХД № 802/2022 г. по описа на Районен съд -Търговище.

Подсъдимият Н. К. Н., ЕГН ********** от гр.К. и подсъдимият Б. Й.

Б., ЕГН ********** от гр. Б. са предадени на съд с обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.08.2022г. в гр.

Търговище, промишлена зона, в съучастие в качеството на съизвършители, причинили средна телесна повреда на Д. Д. Д. от с.Б., общ.Добрич, изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата, а именно счупване на седмо и осмо ребро в дясно, като счупването на седмото ребро е със значителна дислокация на костните фрагменти в областта на ребрената дъга.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу двамата подсъдими като безспорно доказано. Намира твърдението, че пострадалият се е самонаранил в резултат на падане от камиона, за тяхна защитна версия. Изтъква, че същата се опровергава от показанията на безпристрастните свидетели М.А., Т.К. и Н.Н., кореспондиращи напълно със заключението на съдебно- медицинската експертиза, които именно доказателствени източници счита, че следва да бъдат кредитирани от съда. Относно основните релевантни за делото факти намира, че следва да бъдат взети предвид и показанията на св.Д.. Отбелязва, че несъответствията в показанията на последния, доколкото са налице такива, са обясними предвид явно нетрезвото му състояние въпросната вечер и преживените от него болки и страдания. Пледира за деянието по чл.129, ал.2 вр. ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер около една година, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. Пледира и подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Подсъдимият Н. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли за оправдателна присъда. Отрича с подс.Б. да са нанасяли удари на пострадалия. Твърди, че Д.Д. паднал от кабината на камиона си върху купчина засъхнал бетон.

Подсъдимият Б. също не се признава за виновен. Твърди, че никой не е удрял пострадалия, а той паднал от камиона си върху засъхнал бетон. Моли да бъде оправдан.

Защитникът на двамата подсъдими също пледира за оправдателна присъда, считайки че обвинението срещу тях не е доказано. Намира за установен факта, че на 14.08.2022г. вечерта пострадалият е паднал от кабината на камиона си върху засъхнал цимент. Този извод се обосновава, според защитника, от обясненията на двамата подсъдими и от показанията на свидетелите – ш., които намира, че следва да бъдат кредитирани като достоверни. Същевременно счита, че не е изяснено обстоятелството дали 1 увреждането на пострадалия е причинено процесната вечер или предната, когато Д. също бил паднал. Респ. изтъква, че показанията на св.К. и св.А. са необективни и съдът не следва да им дава вяра.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимите Н. Н. и Б. Б., както и пострадалият Д. Д. работели като ш. в „Ав. **“ ЕООД, гр. Б.. Изпълнявайки служебните си задължения, на 13.08.2022г. тримата, както и други техни колеги пристигнали в гр.Търговище, където по график трябвало да почиват. Паркирали управляваните от тях товарни автомобили на привидно обособен паркинг в промишлената зона на града, до зърнобазата на фирма „Агродимекс“ ООД.

На следващия ден – 14.08.2022г., около 16 часа колегите се събрали на импровизирана маса, като хапвали и консумирали алкохол. Масата била разположена пред камиона на подс.Н., след който в редица един след друг били наредени и други камиони, като четвъртият бил този на пострадалия Д..

Около два часа по –късно компанията на масата включвала подсъдимите, пострадалия Д. и свидетелите - Й. Г. и С. М.. С течение на времето в резултат на въздействието на алкохола разговорът станал напрегнат, особено между св.

Д. и подс. Н.. Поведението на пострадалия било заядливо и дразнещо, което негово държание било добре познато за присъстващите и не било изключение в такива ситуации. Напротив, то било типично за него при консумация на алкохол. В един момент пострадалият Д. станал и се отдалечил и когато се върнал на масата св. М. забелязал в задния му джоб нож. Като преценил, че всички са пияни и вербално агресивни, за безопасност, успял да му вземе ножа, след което го поставил на масата. Междувременно скандалът между Д. и подс. Н. отново избухнал с пълна сила и последният ударил шамар по лицето на пострадалия. В резултат последният залитнал, съборил масата и паднал по гръб на земята. Двамата подсъдими тогава го прихванали под мишниците и го повели към камиона му. Когато тримата били на място, към което нямало видимост от масата, подс.Н. и подс.Б. започнали едновременно да нанасят множество удари по цялото тяло (основно около торса) на пострадалия Д. с ритници, докато той бил паднал на терена. Поведението им било възприето от свидетелите Т. К. и М. А., които по това време случайно преминавали покрай мястото с техния лек автомобил. Виждайки побоя, нанасян на паднал човек, св.К. извикал да го оставят, но тъй като това не станало, същият подал сигнал на тел.112. На място пристигнали дежурни полицейски служители от РУ- Търговище и линейка, с която пострадалият бил откаран до СО при МБАЛ – Търговище.

В резултат на нанесения му побой с ритници, пострадалият получил охлузни рани по лицето, счупване на VII и VIII ребра в дясно, като първото било със значително разместване на костните фрагменти в областта на ребрената дъга. Според експерта това счупване на ребрата е в резултат от действието на тъпи твърди предмети и добре отговаря да е получено от нанесени удари с крак/ритници в областта на гръдния кош. Счупването на 2 тези ребра със значителна дислокация на VII –то, е причинило на пострадалия трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около 1.5-2.5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес.

Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс. Н. Н. и подс.Б. Б., показанията на свидетелите Т. К. и М. А. /първоначалните и допълнителните/, С. М., Д. Д., Й. Г., Н. Н. и В. Й., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на първите трима, дадени на досъдебното производство, които също бяха приобщени към доказателствения материал, заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно – медицински експертизи /СМЕ/, както и писмени доказателства приложени към делото.

Събраният доказателствен материал безспорно и без съществени противоречия установява следните релевантни за делото факти: Установява обстоятелството, че пострадалият и подсъдимите били колеги - ш., както и че в периода 13 - 14.08.2022г. пребивавали на посочения по - горе импровизиран паркинг в промишлената зона на гр.Търговище. Безспорно установено е и местонахождението на въпросното място - при движение по ул.“Скопие“ в посока от бензиностанция „Тайфун“ към „Топливо“, същото се намирало вляво, зад река Врана. Представлявало път, успореден на реката, водещ към зърнобазата на „Агродимекс“ ООД. Доказан е и факта, че от лявата страна на този път /в посочената по-горе посока/ и в банкета един след друг били подредени товарни автомобили. Първи от тях, който бил най –близко до моста над реката, бил камионът, управляван от подс.Н., а четвърти – този на св.Д.. Събраните по делото доказателства доказват и не се спори, че на 14.08.2022г. около 16.00ч. шофьорите се били събрали на импровизирана маса. Установено е и това, че масата била разположена пред камиона на подс.Н. и към нея имало видимост от моста, съгласно обясненията на последния. Не е спорен и съставът на компанията, която към релевантния за делото момент включвала подс.Н., подс.Б., пострадалия Д.Д., св.Ст.М. и св.Й.Г.. Същите употребявали алкохол, като пострадалият бил пиян и дразнел с поведението си останалите. От обясненията на посочените пет лица става ясно, че Д.Д. отишъл до камиона си, а след като се върнал носел в задния си джоб нож, който св.Ст.М. взел. Този нож станал повод подс.Н. да удари шамар на пострадалия, в резултат на което последният паднал и обърнал масата.

Самият подс.Н. отрича да е удрял пострадалия, но нанасянето на шамара се доказва от показанията св.Г., както и от тези на св.Ст.М., дадени пред съда, които последният заяви, че отразяват точно случилото се, а така също и от обясненията на подс.Б., макар последният да го описа като бутване по лицето.

От заключенията на първоначалната и допълнителната СМЕ, които 3 съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени, и от листа за преглед на пациент в СО при МБАЛ- Търговище от 14.08.2022г., безспорно се доказва и обстоятелството, че на същата дата към 19.00ч. Д.Д. е имал следните увреждания - охлузни рани по лицето, счупване на VII и VIII ребра в дясно, като първото от тях - със значителна дислокация на костните фрагменти в областта на ребрената дъга. Посредством заключенията на СМЕ се доказва и обстоятелството, че счупването на тези ребра /едното от които със значителна дислокация на костните фрагменти -VII-то/ е причинило на пострадалия затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около 1.5-2.5 месеца. Съгласно ППВС № 3/79 затрудняването на движението на снагата за 30 и повече дни съставлява трайно затрудняване на движението й. Следователно на пострадалия е било причинено увреждане на здравето, разкриващо медико –биологичния признак на средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Относно събитията, развили се след обръщането на масата, включително тези, довели до получаване на посочените увреждания от пострадалия, по делото са налице две групи гласни доказателствени средства, обосноваващи взаимноизключващи се версии. От една страна са обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Ст.М., Й.Г. и В.Й., а от друга страна – показанията на свидетелите Т.К., М.А., Н.Н. и Д.Д..

Според първата група, освен камионите, които били разположени от лявата страна на пътя, такива имало и от дясната му страна т.е. до реката.

Според подс.Н., подс.Б. и св.В.Й. тези камиони били паркирани също с предната си част към моста и били подредени в следната последователност: най – отпред бил камионът на св.В.Й., след него – на св.Й.Г. и третият камион бил на колегата им Й.. Според св.Й.Г. камионите не били три, а два – неговият „и на един колега“.

При така описаната обстановка, подсъдимите заявиха, че след като пострадалият паднал на земята до масата, те го хванали под мишниците и го вдигнали, след което го повели към неговия камион, въпреки че Д. ритал и псувал. Подс.Б. отворил дясната врата на кабината и двамата го качили вътре, след което затворили вратата и си тръгнали. Минали около пет крачки /според подс.Н./, когато се отворила другата врата на кабината и подсъдимите чули звук от падане. Върнали се и видели, че пострадалият е паднал на земята – върху купчина засъхнал бетон, като продължавал да псува и охка. Тъй като им било омръзнало да се занимават с него, двамата си тръгнали, като го оставили там, където бил паднал.

Св.Й. посочи, че първоначално и той се намирал на масата и също бил обект на заяждане от пострадалия, но си тръгнал по- рано. Докато седял в камиона на шофьорското място и разговарял по телефона, видял как подсъдимите водят пострадалия към неговия камион и го качват в кабината.

Видял и как след около една минута се върнали назад. Впоследствие, когато дошла линейката разбрал, че Д. е паднал от камиона.

4

Св.Ст.М. и св.Й.Г. също заявиха, че след като пострадалият обърнал масата, двамата подсъдими го хванали под ръка и тръгнали да го водят към камиона му. И двамата посочиха, че не са видели какво е станало впоследствие, но св.Г. разбрал от подсъдимите, че пострадалият е паднал от камиона.

Според показанията на свидетелите М., Й. и Г., нито един от тях не е видял подсъдимите да нанасят удари на пострадалия. Същевременно обаче нито един от тях не е видял и пострадалият да пада от камиона. Единствено подсъдимите заявиха, че разполагат с възприятия в тази насока.