Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2532 от 28.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4410/2024
Вид
Решение № 2532
Подписан
28.11.2024
В сила
24.12.2024
Състав
МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2532 гр. Бургас, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120104410 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Г. М., адрес в ***, съдебен адресат в ***, чрез адв.М. М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес Център България, представлявано от С. Р. Я. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 210 лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит ***/15.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“ №147.6 (сграда А), ет.4, Бизнес Център България, представлявано от И. М. Ш. за осъждане на този ответник да й заплати сумата от 1000 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договора за предоставяне на поръчителство от 15.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит ***/15.09.2023 г., сключен с първия ответник, по силата на който ищцата получила под формата на кредит сумата от 2800 лева.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора ищцата следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружество „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. Твърди се, че на 15.09.2022 г., ищцата сключва с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 2300 лева. Ищцата твърди, че в изпълнение на задълженията по двата договора заплатила сумата от 3010 лева по договор за потребителски кредит и сумата от 1000 лева по 1 договора за предоставяне на поръчителство, за което има издадени от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД удостоверения, че договорите са приключени и сумите са изплатени. Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка, твърди се от ищцата, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като в същия липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти са включени в него и как е формиран същият. Доколкото е предвидена дължимост на неустойка за ищцата не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя. Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.

В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по договора за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, ищцата счита, че действителните такива биха нараснали двойно, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство ищцата счита, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед разпоредбата на §1, т.1 от ЗПК, предвиждаща, че общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, ищцата счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Според ищцата, налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014 г. Посочва се от ищцата, че ответниците са 2 свързани лица като поради което и печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ ЕАД. С оглед това обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ ЕАД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ ЕАД кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което според ищцата води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните според ищцата представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Посочва преюдициално заключение по дело С453/10, с което е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Според ищцата, приложима за процесното договорно правоотношение е и нормата на чл.22 от ЗПК, която изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗП - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

Във връзка с договора за предоставяне на поръчителство ищцата твърди, че между насрещните престации не е налице еквивалентност, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 40 % от сумата на отпуснатия кредит. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит, т.е. ищцата счита, че чрез договора за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40 %, без каквато и да с насрещна престация.

Според ищцата, договорът за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022 г. с дружеството „Ай Тръст“" ЕООД е нищожен и поради това, че се стига до 3 нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК. Според ищцата, възнаграждението което следва да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в определения ГПР. Същата счита, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. С оглед на това, че ответниците са свързани лица ищцата счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ ЕАД.

С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „"Кредисимо“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което според ищцата води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. На последно място ищцата счита, че договорът за предоставяне на поръчителство с дружеството “Ай Тръст“ ЕООД, е недействителен и на основание чл.143, ал.1 и 2, т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител. В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените осъдителни искове е по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които не оспорват наличието на валидно сключени договори за предоставяне на кредит и поръчителство, както и че ищцата е платила задълженията си по договора за кредит изцяло и предсрочно, а по договора за поръчителство сума в размер на 954,65 лева.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и вземанията за възнаграждение по него не възникват в негова полза, тъй като „Кредисимо“ ЕАД не е страна по този договор. Оспорва договорът за кредит да е нищожен на посочените от ищцата основания, както и договорът за предоставяне на поръчителство да е задължително условие за получаване на кредит, нито представлява подвеждаща информация или скрито оскъпяване.

Твърди, че възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство не е известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит въпреки, че е едноличен собственик на капитала на втория ответник. Твърди, че договорът съдържа фиксиран лихвен процент от 40 % за целия период на изпълнението му, както и ГПР в размер на 48,21 %. Счита, че дори и договорът за поръчителство да е недействителен, то същата води единствено до отпадане задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставена услуга, но не и недействителност на договора за кредит. Ангажира доказателства, претендира 4 разноски.