Решение № 743 от 09.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Варна, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500571 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена от Ж. ИВ. П., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Корновска въззивна жалба срещу Решение №262996/29.12.2021г. по гр.д. №1900/21г. по описа на ВРС, 48-ми с-в, с което е предоставено упражняването но родителските права по отношение на детето Т.М. К., ЕГН ********** на бащата М. Т. К., ЕГН **********, при когото е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на майката Ж. ИВ. П., ЕГН ********** с детето Т.М. К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца от петък от 18.00 ч. с преспиване до неделя 19.00 ч., през всяка нечетна година за Великденските празници /с изключение на Велики понеделник/ и за Коледните празници, на всяка четна година – за Новогодишните празници, вторият ден /понеделник/ на Великден, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск и е осъдена майката да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради неверни изводи на първоинстанционния съд. Сочи се, че не е направено обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и са неправилно интерпретирани. Твърди се, че нито едно от твърденията на бащата за упражнено от страна на майката насилие по отношение на детето, недобри възпитателски качества и липса на родителски потенциал не е установено.

Твърди, че при правилна преценка на доказателствата би се установило, че майката е подобрия родител, поради което и упражняването на родителските права следва да й бъде предоставено, местоживеенето на детето да бъде определено при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и бъде осъден същия да заплаща месечна издръжка.

Моли решението да бъде отменено, искът на бащата отхвърлен и уважена насрещната й претенция.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата 1 страна М. Т. К., действащ чрез пълномощник адв. В.. С отговора въззивната жалба се оспорва и се излага, че решението е правилно и законосъобразно. Коментира се, че всички събрани гласни доказателства са правилно интепретирани от съда, поради което и правилен е изводът, че поведението на майката влияе пагубно върху психиката на детето, поради което и на същата не следва да бъде предоставено упражняването на родителските права.

Моли решението да бъде потвърдено.

Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по депозираната жалба.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба пред ВРС ищецът М. Т. К. твърди, че е съжителствал с ответницата Ж. ИВ. П., от което имат родено дете Т.М. К., род. на 06.04.2008г. Сочи, че са прекратили връзката си през 2014 г., като след раздялата им се е съгласил синът им да остане да живее при майка си, тъй като детето е било твърде малко. Сочи, че редовно е заплащал месечната му издръжка. Излага, че в началото е взимал детето по няколко часа, после по един ден, а от около година е при него всяка събота и неделя с преспиване. Твърди, че освен в издръжката участва и във всички разходи свързани с детето. Излага, че ответницата физически и психически тормози детето, като детето му е споделяло, че за най-малкото същата му крещи, изпада в истерии с часове и го бие. Детето е записвало майка си по телефона и впоследствие е пускало записите на баща си. Сочи, че детето му е споделяло това, плачейки, а ответницата твърди, че синът им си измисля и лъже. Разказва за случай на 24.01.2021 г., при който детето му се е обадило плачейки, след което се е обадил на 112 и заедно с полицейски служители са отишли в дома на майката където е заварил детето да плаче, като е повтаряло на бащата да го вземе, защото майка му го бие. Излага, че след тези действия е подал жалба пред ДПСВарна, но е получил указания да предяви правата си пред съдебен ред. Сочи, че след разговор с детето същото категорично му е заявило, че не желае да живее при майка си.

Счита, че в интерес на детето е бащата да упражнява родителските права и да отглежда детето при себе си. Предявил е искове в тази насока, както и такива за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 250 лв. месечно, както и моли съда да определи режим на лични отношения между детето и майката.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Ж. ИВ. П. депозира отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковете. Твърди, че от раздялата и́ с ищеца непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето са полагани от нея отговорно и всеотдайно. Сочи, че не е възпрепятствала срещите с бащата и неговото семейство, като промяна в отношенията между родителите е настъпила от 07.02.2021 г., когато ищецът взима детето и не го връща при майката до 28.02.2021 г. Излага, че в резултат на това детето влошава представянето си в училище, пропуска петъчните занятия, отсъства от часове, занемарява личната си хигиена и не провежда тренировки по избрания от него спорт. Не оспорва, че страните са родители на детето, че след раздялата и до 07.02.2021 г. детето живее с майка си, че детето учи в НУИ „Добри Христов“ в гр. Варна, че ищецът дава парична издръжка за детето, която се определя еднолично от бащата, че бащата се вижда с детето. Оспорва твърденията на ищеца, че детето е било жертва на физически и психически тормоз от майката, включително и на посочената от ищеца дата -24.01.2021 г. Излага, че 2 детето е будно, възпитано и много добро, което в голяма част се дължи на нейните усилия като майка, но забелязва промяна в отношението му към края на 2020 г. Сочи, че е ведро и спокойно когато се забавлява, но по отношение на подготовката му за учебни занятия проявява раздразнителност и се противопоставя на майката. Твърди, че раздразнението му ескалира при настояване на майката, след което се оплаква на баща си, който я нагрубява.

Излага, че предвид проблемите на детето се консултира с детски невролог, който изписва на детето лекарства, които то не приема регулярно по вина на бащата. Сочи, че след коледните празници поведението на детето много се е променило и то вече иска да живее при баща си.

По повод инцидента на 24.01.2021 г. излага, че действията на ищеца /сигналът на 112 и жалбата до ДСП/ са направени с цел събиране на доказателства за процеса, а не от загриженост на детето. Категорично отрича да е осъществявала насилие спрямо детето.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Ж. ИВ. П. подава насрещна искова молба. Твърди, че до момента не се е налагало съдът да се намесва в отношенията между страните и детето, като ответникът до началото на 2021 г. не е оспорвал основното отглеждане и възпитание на детето да се осъществява от майката. Сочи, че от раздялата от 2014 г. бащата не се е интересувал пряко от живота на детето, като участието му се е изразявало в изплащане на минимална издръжка и е виждал детето за кратко. Подробно излага за положените от нея усилия за възпитанието и развитието на детето, както и извършваните от него дейности в тази връзка. Описва поведението на детето в началото на 2021 г., както и предприетите от нея мерки в тази връзка. Подробно излага факти за нередовно хранене на детето и непостоянството му съобразно учебните занятия и допълнителните му занимания. Разказва за няколко случки между нея и детето, като посочва конкретни дати. Счита, че е по-подходящият родител за отглеждането на Т. и излага подробни съображения в тази връзка. Сочи, че може да бъде подпомагана от родителите си и партньора си. Посочва, че притежава подходящи условия за отглеждането на детето и материална възможност за това. Предявява насрещни искове за предоставяне на родителските права, определяне на режим на лични отношения между детето и неговия баща и осъждане на последния да заплаща в полза на детето издръжка от 250 лв. месечно.

Поискала е й да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата детето многократно да пътува извън пределите на РБългария до държавите-членки на ЕС, Великобритания и Северна Ирландия, Сърбия, Турция и Северна Македония, придружавано от своята майка, или от преподаватели от НУИ „Добри Христов“ Варна.

Ищецът М. Т. К. подава в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на насрещната искова молба, с който счита предявените насрещни искове за неоснователни. Не оспорва, че с ответницата са се разбрали тя да се грижи преимуществено за детето след раздялата, но той ги е подпомагал редовно финансово, като е заплащал издръжка и е участвал в допълнителните разходи. Излага, че е участвал активно като родител на детето. По отношение на срещите с детето добавя, че честотата им се е определяла единствено от майката, с която той се е съобразявал. Сочи, че се е интересувал от училищната дейност и допълнителните занимания на детето, като е имал пълно доверие на майката до края на 2020 г. Излага, че е подкрепил музикалното образование на детето и не се е противопоставял, но майката има амбиция детето да стане голям музикант, което се отразява на психическото му здраве. Дава примери за описани му от детето случки, при които майката е крещяла и е обиждала детето, както и за наказанията и́ спрямо него. Описва случка на 07.04.2021 г., при която таксиметров шофьор, при който се е возило детето е подал жалба срещу ответницата.

Сочи, че ответницата не е предприела необходимите мерки да заведе детето на психолог повече от веднъж. Излага, че детето няма желание да живее с майка си и тя не е направила усилие да оправят отношенията помежду им. Не иска детето да се отчуждава от майка си.

Отрича детето да е занемарило личната си хигиена, като твърди, че откакто Т. е заживял с него майка му е отказала да му даде дрехи и всичко необходимо. Сочи, че за период от две седмици му е осигурил необходимите принадлежности и му е купил компютър, от който да учи дистанционно. Не е съгласен, че майката е по-подходящия родител за отглеждането на детето, защото е емоционално нестабилна. Сочи, че среща подкрепа и от неговите родители, 3 като тези на ответницата не са в състояние да помагат, защото майка и́ страда от заболяване, а брат й си има собствено семейство. Излага също, че партньорът на ответницата рядко се прибира в България.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна не изразява становище по молбата в открито съдебно заседание. Депозира социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от прието по делото удостоверение за раждане, се установява, че родители на детето Т.М. К., родено на 06.04.2008 г., са Ж. ИВ. П. и М. Т. К..

По делото са представени множество писмени доказателства- протоколи от проведени срещи с родителите в ДСП Варна, жалби до АЗД, Направление за ползване на социални услуги № НП/Д-В-096/23.02.2021г., План за действие от 22.02.2021 г., от които се установява, че са налице констатирани проблеми при общуването както между майката и детето, така и между двамата родители.

В представения социален доклад по случая от ДСП-Варна, се изразява становище, че извършеното социално проучване установява наличие на ресурс и желание от страна и на двамата родители да отглеждат детето в семейството си. Всеки от тях, по своему е съпричастен към проблемите на Т. и участва в тяхното преодоляване. Отглеждано, седем години след раздялата между родителите, в дома на своята майка, детето е раснало в среда на един изискващ и активно присъстващ в ежедневието му родител. Същевременно контактите баща- дете са били регулярни и невъзпрепятствани. Към настоящия момент Т. се отглежда в дома на своя баща при по- свободен, либерален режим, характерен с по- ниско ниво на контрол и предоставяне на повече свобода за детето при взимане на решения.