Определение № 182 от 03.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20255001000214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „МБАЛ П. Х.“ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. С. М. срещу Определение № 269/ 17.02.2025г. по търг.дело № 69/2025г. на Окръжен съд Пловдив, ТО, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Пловдив.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно като твърди, че противно на приетото от съда, че са предявени общо четири обективно съединени иска- два главни и два акцесорни, всеки от които да е с цена на иска под 25 000 лева, с исковата молба са били предявени само два иска- главен и акцесорен. Поддържа че размерът на цената на главния иск, описан в петитума на исковата молба, е търсената сума в размер на 29 008 лева, представляваща неплатената стойност на извършената и отчетената през м. март 2019г. болнична медицинска дейност, съгласно сключените между страните два договора за оказване на болнична медицинска помощ, като счита че стойността на неплатената дейност по двата договора за процесния месец не представлявали две самостоятелни главници, както неправилно считал съдът, а представлявали една обща главница, тъй като сумите и по двата договора били дължими на едно и също правно основание- по чл. 59, ал.1 от ЗЗО за оказване на медицинска помощ по този закон. Тъй като цената на главния иск и съответстваща на търсената сума по см. на 69, ал.1, т.1 ГПК възлизала на 29 008 лева, то и съгл. чл. 104, т.4 ГПК компетентен да разгледа спора като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност бил правилно сезираният от ищеца окръжен съд. Конкретни и подробни съображения за това са подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне обратно на сезирания от ищеца Окръжен съд Пловдив за продължаване на 1 процесуалните действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „МБАЛ П. Х.“ЕООД, с която ищецът е искал ответникът НЗ** да бъде осъден да заплати сумата 29 008 лева, представляваща неплатената стойност на извършената и отчетената през м. март 2019г. болнична медицинска дейност, съгласно сключените между страните два договора за оказване на болнична медицинска помощ, както следва : Договор № ******/********г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Договор № ******/*********г. за извършване на амбулаторни процедури, както и за сумата от 10 538,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху неплатената главница, считано от 24.12.2021г. до 20.12.2024г.

Първоинстанционният съд след предприемане на действия по отстраняване на съществуващи нередовности на исковата молба е приел, че е сезиран с общо 4 обективно съединени иска, както следва :1/.По договор № ******/********г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за неплатена стойност в размер на 16 236 лева; 2/.Обезщетение за забавено плащане на главницата от 16 236 лева в размер на 5 898,61 лева за периода от 24.12.2021г. до 20.12.2024г.; 3/.По договор №******/*********г. за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури за неплатената стойност в размер на 12 772 лева;

4/.Обезщетение за забавено плащане на главницата от 12 772 лева в размер на 4 640,12 лева за периода от 24.12.2021г. до 20.12.2024г. На това основание и приемайки, че е сезиран с четири/а не два/ обективно съединени иска, всеки от които да е с цена под 25 000 лева, на основание чл.118, ал.2 ГПК е прекратил производството пред себе си и го е изпратил за разглеждане на компетентния да го разгледа по правилата на родовата подсъдност Районен съд Пловдив.

Така постановеното определение е правилно. Както съвсем правилно е разяснил и първостепенният съд в мотивите си, поради което и въззивният съд изцяло препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът е сезиран с четири обективно съединени иска/а не с два, както неоснователно счита частният жалбоподател/ тъй като всяко от пертендираните вземания произтича от различно правоотношение и поради това се претендира на различно правно основание по всеки един от договорите за клинични пътеки и за амбулаторни процедури, което именно представлява критерият за индивидуализирането на всяко от вземанията. Налице са общо четири вземания- две главни вземания за главница по всеки от двата договора и две акцесорни вземания за мораторна лихва, всяко от които произтича от различни правни основания, като именно това разграничение е меродавно за определяне цената на иска с оглед правилото на чл.104, т.4 ГПК .

2

Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗО на която се позовава частният жалбоподател има отношение само към основанието и изискуемостта на заплащането на претенциите на ищеца за дейностите на ищеца, извършени от него по тези два напълно отделни и самостоятелни договора и като такава тя има само материално правно значение за спора с оглед основанието и изискуемостта на притезанието, но с оглед на това, че нормата няма процесуален характер, тя няма никакво правно значение към въпросите за подсъдността по начина по който счита жалбоподателят.

Предвид горните мотиви следва да се приеме, че в съответствие с правилото на чл.

69, ал.1, т.1 ГПК са налице общо четири защитавани интереса- за главница и мораторна лихва, всеки от които е със стойност под 25 000 лева и следователно цената на всеки един от предявените четири обективно съединени иска е под 25 000 лева, което от своя страна обуславя родовата подсъдност по спора да е на районния съд, а не неправилно сезирания от ищеца окръжен съд. Същевременно не е налице и хипотезата на чл. 104, т.6 ГПК за подсъдност на делото на окръжен съд при исковете, независимо от тяхната цена, съединени за разглеждане в едно общо исково производство, когато един от тях е подсъден на окръжен съд, тъй като всеки от предявените искове е с цена на иска под 25 000 лева.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 118, ал.2 ГПК ненадлежно сезираният окръжен съд правилно е прекратил пред себе си производството по делото и го е изпратил за разглеждане по компетентност на Районен съд Пловдив, в чийто съдебен район е адреса на ответника.

Въз основа на горното настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а същото да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 269/ 17.02.2025г. по търг.дело № 69/2025г. на Окръжен съд Пловдив, ТО, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4