Решение № 1861 от 25.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2671/2023
- Вид
- Решение № 1861
- Подписан
- 25.04.2024
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1861 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330102671 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ЗЗД, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от П. И. Б. срещу „Фератум България“ ЕООД се твърди, че между ищеца и ответното дружество, в качеството му на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ***/25.01.2019г. Била предоставена заемна сума в размер на 2000 лв., при уговорена възнаградителна лихва от 23 %, ГПР бил 49.11 %. По силата на чл.5 заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Фератум банк. Ищецът изцяло усвоил кредитния ресурс, но договорът за кредит бил нищожен. Бил недействителен, поради нарушаване изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ГПК. В договора били посочени абсолютни стойности на лихвен процент и ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Не ставало ясно как стойността на лихвения процент се съотнасяла към ГПР по договора. Освен това в ГПР следвало да се включи таксата за осигуряване на поръчителство, като записването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлявало заблуждаваща търговска практика. Кредиторът бил нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК. Освен това в съдържанието на договора липсвала клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора. Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал.6 на чл.29 ЗПК увреждало интересите му. Били нарушени изискванията на т.20. Не била направена и оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на договор № ***/25.01.2019г., като 1 противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Излага съображения за неоснователност на иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 25.01.2019г. Лихвеният процент и ГПР били изрично посочени в СЕФ, както и в договора за кредит. Към договора бил приложен погасителен план, в който ясно и точно били описани всички вноски, размери и падежи.
Възнаграждението за поръчителство пък не било дължимо към ответника, поради което нямало как да бъде посочено в погасителния план. Ищецът можел да обезпечи кредита по друг начин, вкл. и с поръчителство от избрани от него физически лица. Сключването на договор за поръчителство не било задължително условия за сключване на договора. Поради това то не следвало да се включва в ГПР. Кредитополучателят можел да направи самостоятелна и свободна преценка дали да сключи договора. Посоченият в договора ГПР бил в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендирани са разноски. Подаден е насрещен иск с искане за осъждане на ищеца да заплати сумата от 2327.04 лв., от която 1933.83 лв. главница и 393.21 лв. договорна лихва по договора за кредит, ведно с лихва от датата на подаване на исковата молба. Поради сериозното неизпълнение на задълженията по договора от ищеца, на основание чл.6 от договора във връзка с чл.13, ал.1 от Общите условия страната прави изявление за обявяване на всички вземания за предсрочно изискуеми.
В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, със становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. За да бъдел уважен искът следвало да се установи, че има валидно възникнал договор между страните, а след като бъдело установено, че договорът е недействителен, то следвало да се отхвърли искът като неоснователен и недоказан. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор № *** от 25.01.2019г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и П. И. Б., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., при годишен лихвен процент – 23 % и ГПР – 49.11 %.
Представена е покана до П. Б., изх.№ *** от 19.10.2022г., за доброволно плащане по договора.
По делото са представени Стандартен европейски формуляр, както и Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Представени са разписки за извършени от П. И. Б. плащания от 17.05.2019г. за сумата от 50 лв., от 05.05.2019г. – за сумата от 50 лв., от 14.03.2019г. – за сумата от 35 лв., от 08.03.2019г.
– за сумата от 360 лв.
Прието е и заключение на съдебно-техническа
2 експертиза, според което при кандидатстването за кредит потребителят попълва необходимите данни, като във формата е налична секция „Избери гарант“, в която потребителят има възможност да избере една от две възможности: „Гаранция от Фератум Банк“, „Личен гарант/Поръчител“. Предоставено било съдържанието на поредица от имейли, изпратени от „Фератум България“ ЕООД до П.
И. Б.. В писмо от 25.01.2019г. са приложени СЕФ, Договор за предоставяне на потребителски кредит, погасителен план, Общи условия. Съгласно информационната система на дружеството потребителят е потвърдил получаването на документите и съгласието си за сключване на договора на 25.01.2019г.
Прието е по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което в размера на ГПР е включена единствено възнаградителна лихва по процесния договор за кредит.
Няма включени други разходи, които да са включени в ГПР и сумата представлява възнаграждение за поръчителство по договора за гаранция /поръчителство/, сключен с „Фератум Банк“, също не е включена в разходите при изчисляване на ГПР. Според договора за потребителски кредит лихвеният процент е 23 %, на който съответства лихва от 249.17 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор № *** от 25.01.2019г., по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 2000 лв. Срокът на заема е 12 месеца, с първа падежна дата 25.02.2019г. Лихвеният процент е 23 %, а ГПР е 49,11 %. Общата сума за плащане по договора възлиза на 2460 лв.
В чл. 5 от договора за кредит е предвидено обезпечаване с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. По делото не се спори, че между ищеца – кредитополучател и „Фератум банк“ е сключен договор за поръчителство на датата на сключване на договора за кредит – 25.01.2019г., както и че по договора е предвидено възнаграждение на поръчителя в размер на 1540 лв., която сума е предвидено да се погаси на 12 месечни вноски, на падежните дати на вземанията по договора за кредит.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на 3 този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая в договора е предвиден ГПР – 49.11 %. Съдът намира обаче, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като макар в договора да е посочен общият размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размера на отделните задължения, от които е формиран. Не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител. Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Според съдебно-счетоводната експертиза, заключението на която съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, при включване на възнаграждението за поръчителя в ГПР същият възлиза на 6871.41 %.
Съдът не възприема направеното с отговора на исковата молба възражение, че включването на клаузата на чл.5 е следствие направения избор от ищеца в рамките на преддоговорните задължения. Обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, като изборът на ищецът в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посоченият от кредитодателя такъв или избрано от него лице.
Следователно разходът - дължимото на гаранта възнаграждение по сключения между кредитополучателя и него договор за поръчителство е следвало да бъде включено при определянето на общото задължение по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита. Нарушено е и изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като по договора за потребителски кредит е уговорен лихвен процент 23 % и съответно е посочен размер на лихва от 460 лв., а от заключението по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че при лихвен процент от 23 % лихвата би следвало да е в по-нисък размер, а именно 249.16 лв. Поради това съдът намира, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, 4 поради което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По делото са предявени от „Фератум България“ ЕООД против П. И. Б. насрещни искове за заплащане на сумата от 1933.83 лв. – неизплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/25.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 393.21 лв. договорна лихва за периода от 25.01.2019г. до 21.01.2020г.