Решение № 129 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500223 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№2458/04.03.2025г. от Областна дирекция на МВР-Пазарджик, ЕИК 129009849 , със седалище и адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение“, №3 срещу Решение № 48/15.02.2025г. постановено по Гр. дело № 20245200100086 по описа на ОС Пазарджик, в частта му, с която се осъжда Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на А. Н. Д., ЕГН **********, от с.******, обл. *********, ул. „***** *********“ №10, на основание чл.238 ал.1 от ЗМВР сумата 21 614,24 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната на 04.08.2022 г. телесна повреда по повод изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на събитието 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в същата и вместо това предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, респ. да 1 бъде отхвърлен до размера от 9158,76 лв обезщетение, съответстващо на изплатеното от ОД на МВР- Пазарджик.

В законния срок, от ищеца А. Н. Д. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. С отговора не са направени доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърдянията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното: Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът А. Н. Д., ЕГН **********, от с.******, обл. *********, ул.

„***** *********“ №10 е предявил с ИМ иск с правна квалификация по чл.238, ал.1 ЗМВР за осъждане на Областна дирекция на МВР-Пазарджик да му заплати сумата 30 800 лева, частично от 40 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната на 04.08.2022 г. телесна повреда по повод изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на събитието - 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният размер от 30 800 лв е формиран, като общият размер на следващото му се според него обезщетение от 40 000 лв е намален със сумата от 9 200 лв изплатено му обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР. Окръжният съд е приел, че следващото се на ищеца обезщетение заради полученото телесно увреждане е в размер на 30 800 лв, като приспадайки изплатеното на ищеца по чр.238, ал.1 ЗМВР обезщетение от 9185,76 лв, му е присъдил разликата от 21 614,24 лева, до който размер е уважен иска. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над сумата 21 614,24 лева, до предявения размер от 30 800, частично от 40 000 лв, поради което и предмет на въззивното производство се явява претенцията на ищеца до размер от 21 614,24 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на събитието - 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, като е назначен държавен служител в МВР, считано от м. септември 2017 г., а от 2

2021 г. е в служебно правоотношение с ответника и към настоящия момент също продължава да служи в тази структура. На основание Заповед № 312з2398/27.07.2022 г. на директора на ОД МВР-Пазарджик, бил командирован за времето от 28.07.2022 г. до 10.08.2022 г. в РД „Гранична полиция“- Е.. Твърди, че на 04.08.2022 г. бил на работа, с работно време от 19:00 ч. до 07:00ч. на 05.08.2022 г. При застъпване на смяната, на 04.08.2022г., около 19:40 ч., в РДГП-Е., с.Резово, обл.Бургас, слизайки от служебния автомобил, усукал дясното си коляно, като усетил силна и рязка болка в тази област. Имал чувството, че дясното му коляно в този момент е блокирало и не му позволявало да свие крака си, нито да върви. За случилото се уведомил незабавно началника на ГОП към РПУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик.

Веднага след злополуката, още същата вечер, ищецът бил транспортиран по спешност от свой колега до болницата в гр.Царево, откъдето след извършен преглед бил пренасочен и към Медицински институт (МИ) на МВР – София.

Било установено, че не може да продължи да изпълнява служебните си задължения, поради което бил откомандирован. На 05.08.2022 г., ищецът посетил МИ на МВР - София, където, след преглед от д-р Л.- ортопед, му била поставена диагноза: „Distorsio gen. dex. Laesio 1/g collaterale genus dex“.

Лекарят дал указания на ищеца за имобилизация на дясното коляно предписал му имобилизираща шина за обездвижване на дясната колянна става и спазване двигателен режим. На ищецът бил издаден болничен лист №Е20222535181 с диагноза по МКБ „S83.4-изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна колатерална ставна връзка на коляното“, при режим домашен-амбулаторен, за период от 14 дни - от 04.08.2022г. до 17.08.2022г.

Тъй като болковият синдром в областта на дясно коляно не намалял, а напротив - засилил се и станал нетърпим, на 09.08.2022 г. на ищеца било извършено МРТ изследване в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД в гр. София, от заключението на което се установили данни за малък ставен излив, за руптура на задния рог на медиалния и предния рог на латералния менискус.

На 11.08.2022 г., поради нестихващи болки, ищецът потърсил помощ в УМБАЛ „Пълмед“ ООД-Клон МС „Здраве“ гр. Пазарджик, където след запознаване с резултатите от проведеното МРТ изследване от 09.08.2022г. и извършен личен преглед, по отношение на ищеца била поставена основна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“. Същия ден му била 3 извършена артроскопия на дясно коляно, както и проведена медикаментозна терапия. На 13.08.2022г., ищецът бил изписан с предписание да не натоварва оперирания долен десен крайник и отбременяването му с патерици. Били му назначени контролни прегледи и издадени болнични листове общо за 66 дни.

Твърди се, че на 30.08.2022 г., поради болезнени и ограничени движения в областта на десен долен крайник, на ищеца е била предписана терапия за провеждане на рехабилитационни процедури.

С оглед недостатъчния ефект от проведените процедури и продължаващият нетърпим болков синдром в областта на десен долен крайник, ищецът бил насочен за рехабилитационно лечение, като на 09.09.2022 г. бил приет и настанен за лечение в Отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“ към „СБР-Вита“ ЕООД - Велинград с цел овладяване на болковия синдром и подобрение на подвижността на долните крайници.

Твърди се, че за така претърпяната от ищеца злополука от 04.08.2022 г. била издадена декларация за трудова злополука с вх.№ 5101 -1236/26.08.2022г. на ТП на НОИ - Пазарджик, а с влязло в сила Разпореждане №29/08.09.2022г. на ТП на НОИ - Пазарджик, декларираната злополука била призната за трудова на основание чл.60, ал.1 КСО.

Твърди се, че на 24.10.2023 г., ЦЕЛК при МИ-МВР-София издала на ищеца Медицинско удостоверение №180/1, в което определя травмата му, получена вследствие на трудова злополука от 04.08.2022г., като средна телесна повреда по смисъла чл.129, ал.2 НК.

В ИМ се твърди, че в резултат на инцидента и в пряка причинноследствена връзка с настъпилата трудова злополука, наколко месеце по0късно, в средата на м.февруари 2023 г., седейки на стол, ищецът изпънал оперирания си десен долен крайник, при което отново усетил силна болка в областта на дясно коляно, което „блокирало“. Почувствал същата нетърпима болка, както по време на трудовата злополука от 04.08.2022г., и невъзможност да свие десен долен крайник, нито да го изправи и да ходи.

На 17.02.2023г., поради нестихваща болка в травмираната област, на ищеца било извършено МРТ изследване на дяснотоколяно в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Св.Анна“ гр. София, от което се установява увреждане на страничния мениск - третиран хирургично;

4 реактивни синовит / бурсит.

На 23.02.2023г. А. Д. е прегледан от доктор П.Х. - специалист ортопедия и травматология, който установил в областта на дясна колянна става умерено изразен вътреставен излив; палпаторна болка откъм латерално, както и клинични данни за реруптура на латералния мениск на дясно коляно.

На ищеца била поставена основна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“ и бил насочен за оперативно лечение.

На 27.02.2023г. ищецът повторно бил хоспитализиран в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД - Клон Медицинска структура „Здраве“ - Пазарджик, където, след проведени изследвания и консултативни прегледи с лекари-специалисти, е поставена окончателна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“. Същия ден била извършена втора оперативна интервенция на третирания десен долен крайник - артроскопия на дясно коляно и била назначена медикаментозна терапия.

На 01.03.2023г., А. Д. бил дехоспитализиран от болничното заведение с предписание да ползва помощно средство при придвижване - патерици и са назначени контролни прегледи.

В резултата на това, ищецът отново бил временно нетрудоспособен за общо 47 дни, като му била предписана последваща рехабилитация. В изпълнение на предписанията, ищецът постъпил в Медицински център „Асклепий“ - Велинград за провеждане на такава.

В Им се твърди, че след претърпяната трудова злополука от 04.08.2022 г., както и усложненията, настъпили вследствие на нея, ищецът бил в тежко физическо състояние, получената травма водела до силни и продължителни болки в областта на десния долен крайник. Посочва се, че по време на двата му болнични престоя в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД - Клон Медицинска структура „Здраве“-Пазарджик, същият не можел да се обслужва сам и имал нужда от придружител, който да му помага. Състоянието му изисквало и грижи от негови близки по време на домашното му лечение. Изпитвал затруднения и неудобство при придвижването с патерици, както и при носенето на имобилизираща шина.

Всичко това отключило у него чувство за непълноценност и обща потиснатост. Твърди се, че причинената травма имала за свои негативни 5 последици невъзможността да полага труд за период повече от 3 месеца, което, от своя страна, довело у него до безпокойство и тревожни мисли относно способността му в бъдеще да изпълнява служебните си задължения, тъй като е баща на две малолетни деца, които разчитали на неговата материална опора. Ищецът станал раздразнителен и изнервен, тъй като трудно приемал ситуацията, че е в невъзможност да взема и води на детска градина/училище, да ходят заедно на разходки в гората, да играят заедно футбол на игрището и изобщо да прекарват време, както преди. Болките и страданията му били свързани с полученото при изпълнени ена служебните си задължения травматично увреждане, претърпяното продължително лечение, извършените две оперативни интервенции, имобилизацията и отбременяването на увредения крайник. Изпитвал болезнени и ограничени движения в увреденото място, което водело до бърза уморяемост и непълноценност. Процесът на възстановяване при ищеца бил съпроводен от непрестанни болки в травмираната област, с продължителни физически страдания, слабост, лесна раздразнителност, избухливост, безпокойство, притеснение, невъзможност да спи спокойно, срив на самочувствието му и тежък психически шок. Оздравителният процес бил дълъг и възстановяването настъпвало много бавно, като към настоящият момент ищецъ продължавал да изпитва периодично болков синдром в областта на дясно коляно, особено при натоварване и промени във времето.