Определение № 339 от 12.01.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120105969 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Минолби“ ЕООД, ЕИК: 201995159, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8, представлявано от Владимир Милчев Тренчев, срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“, № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ***. с ДДС, представляваща заплатенa без основание такса за събиране на дължими суми. Ангажирани са доказателства.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез юрк. Михаил Караколев, е депозиран отговор на исковата молба, с който ответното дружество е направило възражение за липса на местна подсъдност, тъй като седалището и адреса му на управление е в гр.

София, поради което според ответника компетентен да разгледа и реши делото е Софийски районен съд. Твърди се, че в случая е неприложима специалната разпоредба на чл.113 от ГПК, тъй като ищецът е юридическо лице, търговец по смисъла на ТЗ, който е сключил процесния договор с мобилния оператор в качеството си на търговец и е получил съответна оферта, предоставяна на търговци, а потребител по смисъла на ЗЗП може да бъде само физическо лице.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Съгласно чл. 108 от ГПК, искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Действително, съдът не следи служебно за спазване на всички видове местна подсъдност, но в случая ответникът е направил своевременно възражение в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК.

С оглед горното, съдът намира, че е своевременно и основателно направеното от ответника възражение за липса на местна подсъдност. В конкретния случай съобразно седалището и адреса на управление на ответното юридическо лице компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.

113 от ГПК, на която се позовава ищецът, според която искове на потребител могат да бъдат предявявани по настоящ и постоянен адрес на ищеца, по следните съображения:

1

Определение за „потребител“ е дадено в Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, като това е: „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“.

Следва да се отбележи, че в чл. 2, буква б. на Директива 93/13 е дадено определение на понятието „потребител“ - всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП.

Специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието „потребител“ действително следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители по ЗЗП, КЗ, ЗЕ и др. Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството „потребител“ по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 от ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.

В конкретния случай, доколкото ищецът не е физическо лице, на същото не следва да бъде признато качеството „потребител“ по смисъла на чл. 113 от ГПК. Този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, уреждаща специалната подсъдност, която определя: „съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“, без да визира седалището на юридическото лице.

Следователно ищецът – юридическо лице в случая няма право на специалната местна подсъдност, поради което подсъдността по чл. 113 от ГПК е неприложима. В случая е приложима общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. първо от ГПК.

На основание чл. 118, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 105 от ГПК и чл. 108 от ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено пред настоящия съд и същото бъде изпратено на надлежния съд, който в случая е Софийски районен съд.

Така мотивиран, Бургаският районен

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5969 по описа на БРС за 2023 г.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2